Petya Stoycheva Krivicki

         Още една причина да се погрижим за чревното си здраве е факта че дисбалансът в състава на микробиома може да повлияе на тежестта на COVID-19.

Във всеки един от нас живее цяла армия от микроби наречена микробиом. Тази общност от бактерии, се състои от различни видове микроби, като всеки поотделно изпълнява специализирана задача, но всички работят заедно, за да запазят човешкия организъм здрав. Чревното здраве има съществено значение за борбата с различни състояния и болести, включително с коронавирусната инфекция, причинена от COVID-19.

Бактериите в червата ни могат да предизвикат ефективен имунен отговор срещу вируси, които заразяват не само червата, като норовирус и ротавирус, но и тези, които заразяват белите дробове, като грипния вирус. Полезните чревни микроби правят това, като нареждат на специализирани имунни клетки да произвеждат мощни антивирусни протеини, които елиминират вирусните инфекции. Често тялото на човек без тези полезни чревни бактерии няма толкова силен имунен отговор към вируси, в сравнение с индивид с нормален чревен микробиом. В резултат на това, някои инфекции може да останат неоткрити, като впоследствие има възможност това да окаже влияние върху здравето и цялостното състояние на организма.

Доказано, че много пробиотици подобряват или облекчават състоянията на белодробните заболявания, като променят разнообразието на микробиомите и техните метаболити, потенциално могат да повлияят на възпалителните маркери в кръвта и впоследствие дори на депресивната и тревожна симптоматика, която е  тъй като чревно-мозъчната ос може да повлияе на провъзпалителните цитокинови нива в кръвта. Пробиотиците оказват благотворно въздействие чрез четири различни механизма на действие:  –  интерференция с потенциални патогени, – подобряване на бариерната функция,   – имуномодулация и влияние върху други органи на тялото чрез имунната система, –   производство на невротрансмитери. 

Други скорошни проучвания показват, че дисбалансът в състава на микробиома може да повлияе на тежестта на COVID-19, степента на отговора на имунната система към инфекцията и на развитието на продължаващи възпалителни симптоми. COVID-19 е предимно респираторно заболяване, но доказателствата сочат, че червата също могат да имат роля в развитието на инфекцията, тъй като те са най-големият имунологичен орган в организма.

Открито е, че малка част от пациентите показват нисък брой на  полезни бактерии дори 30 дни след изчистването на SARS-CoV-2. Това може да е потенциално обяснение защо симптомите на COVID-19, като умора, задух и болки в ставите, често продължават при излекувани пациенти. 

Анализът на кръвните проби показва, че микробният дисбаланс, открит при пациенти с COVID-19, също е свързан с повишени нива на възпалителни цитокини и кръвни маркери на увреждане на тъканите, като С-реактивен протеин и някои ензими.

Наблюдаваните вариации водят към доказателства, които показват, че чревните микроби са свързани с възпалителни заболявания в и извън червата и стигат до заключението, че лекарите могат да използват подсилването на полезни чревни бактерии като нов начин за смекчаване протичането на тежки заболявания.

 Натрапливите мисли, са често срещан феномен – на всички ни се е случвало да се зароди в съзнанието ни мисъл, която не е приятна, не желаем да мислим за нея, а в  същото време, тази мисъл влияе на действията ни и нарушава емоционалния ни баланс. Има случаи, когато мисълта е толкова натрапчива, че изцяло нарушава качеството на живот.

  Когато е трудно справянето в тези състояния и те нарушават качеството на живот, вече говорим за обсесивно-компулсивно разстройство, което се характеризира  с непрекъснато повтарящи се  натрапливи мисли или така наречените – обсесии или натрапливи действия – компулсии.

 В българската терминология вместо „обсесии“ и „компулсии“ често използваме понятията „натрапливи мисли“ и „натрапливи действия“,в миналото обсесивно-компулсивното разстройство се е наричало натраплива невроза. Обсесивно-компулсивното разстройство е често състояние и от него страдат в даден момент от живота си около 3% от населението. То засяга еднакво и двата пола, но в юношеска възраст по-често боледуват момчетата. Болестта засяга предимно младата възраст, много по-рядко състоянието започва за първи път след 35 годишна възраст.

  Натрапливостите  са мисли, нахлуващи в съзнанието с повтарящи се и нежелани идеи, представи или импулси, които пациентът осъзнава, че са несъответни, прекомерни или безсмислени, опитва се да им се противопостави, но не успява. Натрапването на мислите и съпротивата спрямо тях са в непрекъснат сблъсък и това генерира интензивна тревожност и страх. Компулсиите пък са повтарящи се стереотипни действия, ритуали или мисловни операции, към изпълнението на които пациентът изпитва непреодолим подтик, въпреки че осъзнава тяхната безсмисленост или прекомерност. Изпълнението на натрапливите действия понижава тревожността и обратно – опитът да се прекъсне ритуала води до повишена тревожност и чувство на застрашеност.

  Двете основни прояви – натрапливите мисли и натрапливите действия – се наблюдават много често съчетано и имат логическа връзка помежду си. Например ако човек има натрапливото опасение, че може да се зарази с някакъв вирус, той може да прекарва много време в миене на ръцете си. 

 Пациентите страдащи от тези състояния преживяват натрапливите симптоми с чувство на тревожност, срам или вина. В областта на психопатологията, натрапливите симптоми са едни от най-мъчителните човешки преживявания, а често пациентите имат притеснението дали тези симптоми не са признак на тежко психично разстройство. Техните роднини и околните обикновено не могат да разберат естеството на страданието им, често неглижират страданието и  симптомите  и започват да дават безсмислени съвети от рода на “стегни се”. Затова не е чудно, че голяма част от пациентите се опитват да крият симптомите си и понякога минават години, преди да се осмелят да се консултират със специалист и живеят в нарушен комфорт.

 Най-надеждната техника за справяне е когнитивно-поведенческата терапия, която има много по-висока успеваемост дори от лекарствата, но в комбинация с подходяща медикаментозна терапия успехът за справяне с проблема е много по-голям. Можете да пробвате едно от многото успешни упражнения от когнитивно поведенческата терапия. Например: 

 Направете си таблица,  разделена на четири колони. В първата колона записвайте дата и час, в които се е появила натрапливата мисъл. Втората колона – запишете мястото. Написаното в тези две колони ни дава информация за честотата на натрапливостите и тук изследваме дали средата влияе и дали се случват по едно и също време.  В третата колонка напишете натрапливата мисъл или страха, който е свързан с нея. В четвъртата – опишете действителната картина около вас, можете да си я кръстите – реалност. Най-важна е точно тази четвърта колонка за терапевтичния процес, който си правите сами, защото фиксирайки се в нея, вашето внимание е съсредоточено в нещата, които реално ви заобикалят, а не в страховете, които имате. Понякога, четейки написаното, усещате колко нереални са страховете, които сте описали. Другата полза от упражнението, е че изморявате съзнанието си, защото трябва да записвате всички натрапливи мисли и така то започва да си подбира за какво да мисли.

Пожелавам ви успех с упражнението и не забравяйте, ключът е в постоянството!

plan it

  Нарушеното функциониране през деня, може да е следствие от нарушен сън.

Сънят е жизнено важен, проучвания показват, че недостигът на качествен сън променя активността на някой части на мозъка, възможна е по-трудна концентрация, по-трудно вземане на решения, трудност при контрол на емоциите и поведението. Често недостигът на сън е свързан с депресивни заболявания.

Независимо дали ви е трудно да заспите, събуждате се през нощта и будувате по няколко часа, или се будите твърде рано сутринта и не можете да заспите отново, това са трите прояви на нарушение на съня. Особено когато тези оплаквания се появяват повече от три пъти в седмицата, въпреки наличието на адекватни условия за сън, и водят до нарушено функциониране през деня. Когато това продължава вече повече от три месеца, нарушението на съня се определя като хронично безсъние.

От нарушение на съня  в България страдат около един милион души. Освен че се нарушава качеството на живот, липсата на сън повишава риска за развитие на редица болести като инфаркт, инсулт, артериална хипертония, затлъстяване, захарен диабет, метаболитен синдром и т.н.

Имунната ни система разчита на съня за да сме здрави, това е системата, която  защитава тялото ни, при липсата на достатъчно качествен сън и е възможно да се появят проблеми в борбата с често срещани вируси, инфекции и настинка.

Проблемите със съня често са поради заучено патологично поведение на пациента,  вследствие на определен провокиращ момент или период на силен стрес, предстоящо събитие и други. Често хората, които са предразположени да развият хронично безсъние са с определени личностови характеристики – тревожни, невротични, перфекционисти, при тях се развиват навици за справяне с безсънието, които на практика го поддържат, това са прекарване на дълго време в леглото, нередовен ритъм сън – бодърстване или следобеден сън.

Редовните физически упражнения също подобряват симптомите на безсъние и дават възможност за по-добър и дълбок сън. Дори леко упражнение като ходене само за 10 минути на ден подобрява качеството на съня. Хората, които спортуват редовно, спят по-добре през нощта, а през деня се чувстват по-бодри. 

При наличие на проблем със съня е препоръчително търпеливо и съзнателно фокусиране върху изграждането на навици за редовни упражнения. Физическите упражнения ускоряват метаболизма, повишават телесната температура и стимулират хормони като кортизол, затова е разумно да не спортувате поне три часа преди лягане.

Хроничното безсъние се лекува основно с когнитивно-поведенческа терапия от специалист психолог и изградени хигиенни навици на съня. Пациентът трябва да бъде насочен към психолог, който се занимава с когнитивно-поведенческа терапия или клиничен психолог.

Отпускането на тялото и разсейването от натрапливи мисли в които е фиксирано съзнанието, когато човек не може да заспи е изключително важно условие за добър и качествен сън.  Често заспиваме от умора, а тялото е стегнато и напрегнато през цялата нощ, това са случаите, когато часовете сън са достатъчни, но при  събуждане се  усещаме уморени и напрегнати. За това е необходимо съзнанието да се релаксира преди сън. Препоръчително е да се избягват преди лягане  екраните – телевизор, компютър и телефон. 

Един от най-лесните, достъпни и безвредни начини за справяне с безсънието, не зависимо дали заспивате трудно, или се събуждате през нощта, можете да намерите в приложението АНИМА. Свалянето му е напълно безплатно,  имате възможност и за абонамент за да разполагате с  по-голям брой упражнения, а също можете да намерите и  безплатна категория, с която можете да се запознаете със съдържанието на АНИМА,  и да ползвате безплатно упражненията.

Екипът на Анима непрекъснато допълва  съдържанието с нови аудио записи и категории.

Можете да намерите приложението в Google Play и App Store.

plan it

Още в древността хората са осъзнали връзката между мозъка, настроението, мислите и стомашно – чревния тракт. Има дори психологична теория, според която душата на човек се намира в корема.

Последните проучвания, показват, че щастието ни започва от червата, защото именно там се синтезира 95% от серотонина, който ни е познат, като хормонът на щастието в нашето тяло.

Диетата е важна за поддържането на балансиран микробиом, което, за съжаление, често се пренебрегва от хората и рядко свързват наличието на безпокойство, стрес и тревожност със състоянието на храносмилателната система. Огромно значение има с какво и как се храним, тъй като това е пряко свързано с поддържането на разнообразието от бактерии  в червата ни.

Хроничният стрес, проявяващ се, като безпокойство, тревожност и  депресивност, влияе негативно на чревното ни здраве. Гастроинтестиналният тракт е чувствителен към емоции, а мозъкът има директна връзка със стомаха ни, така и стомахът има директна връзка с мозъка. Връзката е двупосочна, затова и хора, които имат проблем със стомаха и чревното здраве, могат да изпитват безпокойство, тревожност или дори депресия.

Все повече изследвания потвърждават, че хората, страдащи от депресия, хроничен стрес и дори тежки психични заболявания, имат проблем с чревното здраве и липса на полезни бактерии.

 Червата биват наричани “втори мозък”. Това е така, тъй като, скрита в гастроинтестиналния тракт, се намира маса от нервна тъкан, позната още като ентерална нервна система. Тя е съставена от над 100 милиона нервни клетки изследвайки задълбочено “чревния мозък”, учените откриват все повече връзка между храносмилането, нашето настроение и дори начина ни на мислене.

Тревожност и депресивни нарушения се наблюдават по-често при хора, страдащи от синдром на раздразнените черва, т.е. при такива, при които връзката “мозък-черво” не функционира добре.

Установено е, че микробиомът, това са бактериите в нашите черва, играе важна роля във връзката “черво – мозък”. Някои от нашите бактерии могат да отделят невротрансмитери, които по вагуса изпращат определени съобщения до мозъка. Доказва се, че бактериите в нашето черво определено имат влияние дори върху нивото ни на тревожност, реакцията ни на стрес и функционирането на паметта ни.

Стомашните и чревните нарушения са в състояние да повлияят на нашата психика дори и без да го осъзнаваме.

Затова изследователите казват, че едни от най-ефективните лечения за подобни проблеми са двупосочните, защото атакувайки проблемите от две страни, шансът за успех е в пъти по-голям. В големите и бързоразвиващи се страни вече е прието синдромът на раздразнените черва да се лекува и чрез различни психотерапевтични методи, а депресията, тревожността със значително увеличаване на полезните бактерии в червата.

Винаги помнете, че колкото по-разнообразна е храната и колкото повече полезни бактерии съдържа, толкова по-добре за нас! 

plan it

plan it

Хората сме социални същества и важен аспект от нашия живот са нашите здравословни взаимоотношения, те се накърняват изключително бързо, това ни причинява дискомфорт, а понякога дори влияе и на здравето ни. За това е важен, начина по който гледаме света около нас и  нагласата ни към  другите. 

Това, което влошава най-много взаимоотношенията, са претенциите, изискванията и оценките, които ние раздаваме с лека ръка към другите. И тук няма значение дали взаимоотношенията са между партньори, колеги, приятели или роднини.

В синонимния речник намираме думата “претенция”, която се тълкува, като искане, стремеж да се постигне нещо, домогване. Обикновено се свързва с личности имащи голямо самомнение, надменност, хора с претенции, искане, стремеж, домогване, рекламация, ревандикация, което е юридически иск на собственик за възстановяване на правото му върху вещ, която е в чуждо незаконно владение.

Ето, сега след като си обясним значението на думата, идва момента в който започваме да разбираме, защо претенциите към другите са в грешната посока на пътя на разбирателството и много далече от любовта.

Изрази от типа: “Искам да се промениш, защото е за доброто ти, кара хората да се затварят, да избягват среща и да се маскират със защитни механизми.”

Мъдрия човек има изисквания към себе си,а глупакът – претенции към другите, е казал Конфуций.

Съветите, които раздаваме понякога са също много опасни, те са като нож с две остриета, защото не можем да понесем отговорността за това, което предлагаме като съвет. Мит е, че психолозите дават съвети в своята практика. Всеки трябва да вземе решенията си сам, за да застане с достойнство пред тях и да уважава избора си.

За да са добри взаимоотношенията ни със света около нас е добре да уважаваме и личността на другите, личното им пространство, времето и изборите им.

plan it

plan it

По темата за детската тревожност се косултирахме с детския психолог Теодора Пампулова, която има  частна практика в гр.Пловдив и работи по множество проекти, които са свързани с детското психично здраве. От 2015 година е сертифициран от Министерство на правосъдието медиатор. През годините е преминала редица обучения и курсове свързани с психическото и физическото здраве и развитие на детето, арт терапия, приказкотерапия и др. Има опит при работата с деца с поведенчески и емоционални проблеми, проблеми в развитието, хиперактивност с дефицит на вниманието, аутизъм, лека умствена изостаналост и др.

    Много малко са децата, които растат безстрашни. Голяма част от страховете и тревогите са възрастово обусловени и е нормално да се появят в определен етап от развитието на малчугана – бебетата се страхуват от раздяла с майката, по-големите деца – от чудовища, от тъмното и т.н.

Представете си две деца които трябва да положат изпит на следващия ден- Ани и Емил. Ани има силни физически усещания преди самия изпит – главоболие, световъртеж, треперещи и потни ръце – все маркери за тревожността. Точно преди изпита тя си мисли “Трябва да се махна от тук! Ще се проваля!”.  Предходната нощ не е спала спокойно – сънувала е кошмари. Другото дете – Емил внезапно се разболява точно сутринта преди да отиде на училище – боли го корем. Дали това е случайно стечение на обстоятелствата? Най-вероятно, не! Той не може да обясни неразположението си, но за възрастните то е сигнал за притеснение.

Често когато говорим за детската тревожност се фокусираме върху болезнената й страна, онази, която прави децата нещастни, а родителите безпомощни. Тя има различни лица – предстоящото контролно утре сутрин, плуването в басейна, запознанството с връстници, високата пързалка на площадката и т.н. И въпреки, че тревожността има положителна страна (помага ни да избягваме опасностите, да предприемаме ефикасни действия, да използваме в максимална степен силите си, предпазва ни от неморални действия и други), тя остава в спектъра на негативните емоции. Когато притеснението достигне до твърде високо ниво, може да предизвика страдание на детето.

 Ето какво съобщение ми изпрати Ани ( 8 години) преди два дни : “Много се безпокоя някой от близките ми да не се разболее. Чувствам напрежение от вътре!”  Това е притеснението на много деца по време на пандемията! 

Детската тревожност предизвиква различни физиологични и психически промени – от леки до много силни, от чести до почти непрекъснати. То може да има различни форми:

• -физически усещания – разтуптяно сърце, повърхностно дишане, болки в стомаха и главоболие, често уриниране и др.;
• -тревожни мисли и песимизъм – едни и същи повтарящи се мисли, които не намират решение;
• -отбягване на новите неща и силни реакции при промени в рутината;
• -нервни навици и натрапливости – често примигване с очи, въртене на кичур коса, гризане на нокти, често миене на ръце, непрекъснати проверки дали вратата на дома е заключена и др.
• -възприемане на света като заплашителен и несигурен;
• -поведенчески модели като стеснителност, прилепливо поведение към родител, нерешителност, перфекционизъм, опит за контрол над средата и др.

Как се появява тревожността? Темпераментът и травмата играят значително роля при формирането на детската тревожност, но всъщност родителите са в нейната основа. Тревожните деца често пъти растат в атмосфера на свръхпротекция или на липса на всякакви граници и правила. “Внимавай!”, “Сигурен ли си, че…?” често са изрази от речника на родителите, които имат потребност да защитават децата си. В другата крайност са тези, които ги натоварват  с изключителна свобода, с която децата не умеят да боравят – “Прави каквото искаш!”. Първите са изключително мнителни и предпазливи, вторите – неглижиращи и не умеещи да поставят рамки.

Друга причина за тревожност при децата е, когато имат нещо да споделят, но не умеят да говорят за чувствата си с възрастните. Ние, хората се раждаме с определен “набор” от емоции, като с порастването – те стават все повече и повече. Затова е важно да научим детето да споделя, това което изпитва, да развиваме емоционалната му интелигентност. Защото в противен случай то ще се опитва да избута тези тревожни мисли настрана, но те непрекъснато ще се завръщат. Неизразените чувства и мисли не изчезват. Може да ви се стори странно, но много семейства възпитават децата си да потискат чувствата си, да изглеждат спокойни и уверени – “Не плачи!”, “Прибери се в стаята си, можеш да се върнеш само с усмивка на лицето!”, “Не се дръж като бебе!”, “Нищо ти няма!”, “Виж никой друг не се тревожи за това!” и ”Не ставай глупав!” и други. Тогава децата се чувстват изключително напрегнати, а всъщност им се случва нещо напълно нормално – изпитват емоции.

Първата стъпка към справянето с детската тревожност е приемането й. Обратното на омаловажаването (чрез горепосочените изрази) е разбирането и емпатията на възрастните: “Уау, това си беше страшно!, “Изглеждаш разтревожен! Искаш ли да поговорим?”, “Искаш ли първия път да опитаме заедно?” Направите ли първата крачка почти се победили детската тревожност!

автор: Теодора Пампулова

детски психолог

plan it

Живеем в ера на огромен напредък на невронауките. Нашето предварително разбиране на биологичните механизми, участващи в големите психични разстройства вече е формирано, въпреки че сме едва в първия стадий на значение в тази област. Това е ера, преливаща от фармакологична терапия за всеки вид разстройство, наречено нервно или психично.

Съществува също така огромно количество литература по въпросите на психодинамиката, семейните отношения, социалните и психологически фактори, влияещи върху тежките психични разстройства.

От друга страна, въпреки изобилието от знание, когато човек се обърне към действителната грижа за тежко инвалидизираните пациенти с психични разстройства, представени преди всичко от онези, които страдат от шизофрения –ще срещнем оскъдни методи, чрез които да им помогнем да усвоят социални умения за по-добро качество на живот. Научаването на тези умения, толкова важни за качеството на живот и адаптацията в общността,  едва напоследък беше включено в главните направления в психиатрията. 

Не зависимо каква е причината за сериозните дефекти в социалните умения и умения за самостоятелен живот – дефектно функциониране на мозъчната тъкан, изкривено възпитание, грубо общество, или някаква тяхна комбинация – факт е, че много хронично психично болни пациенти не са способни да изпълняват най-прости задачи за своето оцеляване. Тези празнини могат да включват абсолютна или относителна неспособност да започнат разговори, да полагат грижи за себе си и личната си хигиена, да създават и поддържат приятелства, да намират работа и множество други умения.

Освен общуването с членовете на семейството и приятели, тези пациенти трябва да се срещат с различни хора, имащи отношение към лечението им, включително с лекуващите екипи в болниците, консултантите в дневните стационари, персонала на пансиони, други работещи в областта на психичното здраве, социални работници и специалисти по рехабилитация.

 Пациенти, които не могат ясно да съобщават на другите своите чувства и желания, изпитват по-малко удоволствие от живота и стават по-уязвими към физически и емоционални страдания. Цената на неспособността да се изразяват чувства и да се поддържат удовлетворяващи отношения с другите е висока. Дефицитът на социалните умения у психиатричните пациенти може да допринесе за влошаването на симптомите, което, съчетано с дълготрайните функционални дефицити, застрашава способността им да се грижат за себе си и да се справят с ежедневните стресове. 

 Социалната компетентност и емоционалната интелигентност, са най-силните фактори за успех в живота и благоприятен изход от психиатричните страдания. Наред с модерната медикаментозна терапия, осигуряваща ефикасен контрол на симптомите на психичното страдание, които са бариера пред съкровените лични цели на пациента в области, като семейство, приятели, работа, почивка, духовен живот, е нужно трениране в социални умения за благополучие в тези области.

Медикаментите могат да намалят и премахнат симптомите, но никога лекарствата не могат да обучат хората в нови знания и умения, за да постигнат своите цели в значими за тях области. Знанията и уменията могат да бъдат научени само чрез научаване. Това е и причината за създаването на 

Анима – мобилно приложение с аудио записи, които да се ползват за упражнение на ума в спокойствие, отпускане и емоционална интелигентност. На базата на дългогодишния ми опит като клиничен психолог, изучавайки с внимание психологичните страданията на хората и отчитайки нужда от техника, която да помага в нужните моменти, но да е неотлъчно съвсем близо до човека. Използвах различни терапевтични техники, доказали своето позитивно влияние с времето, както и обратната връзка на пациентите си за ползите от тях.  Приложението се допълва ежемесечно, това е процес, който продължава и в момента, създаваме нови категории с желанието да обхванем всички сфери на дискомфорт.

 Можете да свалите приложението на телефона си и то да бъде навсякъде с вас.

plan it

  В енциклопедията по психология под редакцията на германския психолог Ханс Айзенк, под интелект се разбира „възприемащ, разбиращ ум”, „висока степен на абстрактно или понятийно мислене” т.е. централно място се определя на мисленето, разбирането и познанието. 

Докато за интелигентността не може да се говори едностранно. Тя представлява по-сложна структурна система, където наред с мисленето участват и редица други психични процеси и особености на личността. 

В повечето дефиниции в основата на интелекта, стои способността за решаване на задачи или ситуации с помощта на мисленето. Към интелектуалните способности се отнасят бързината на разбирането, лекотата при боравене с числа, концентацията и превключването на вниманието, мисловните операции – анализ, синтез, сравнение, абстрахиране и обобщение, качествата на мисловната дейност – бързина, гъвкавост, самостоятелност, както и видовете мислене – абстрактно- логическо, техническо и нагледно-образно. Освен вниманието и мисленето, неразделна част на интелекта е и паметта – запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на определена информация. Обемът на паметта, бързината на запомняне, трайността на съхраняване, точността и усложливостта на паметта са съществени признаци при проявите на интелекта. Интелектът отразява умствените способности на личността. 

Централно място заемат интелектуалните качества – ерудиция, мисловна дейност, добра памет, бързо възприемане и осмисляне на информация, обща култура, а в периферията се появяват качества, които имат отношение към личността, поведението и взаимоотношенията между хората – стил на говорене, душевна красота, добър външен вид, заложби, чувство за достойнство и т.н. 

От друга страна – интелигентността е сложна съвкупност от психични процеси, свойства и състояния, признава се сложната природа на това явление, но единно мнение по отношение на определението няма, тъй като аспектите и подходите на изследване са различни. Понятията „интелект” и „интелигентност” са близки по своето съдържание, но трябва да се разграничават. 

plan it

plan it

   Аз вярвам, че всеки сам може да повлияе на здравето си, съответно на здравето и на близките си. Има много фактори, които оказват влиание на здравето ни,  някои са се превърнали в навици, свикнали сме с тях и забряваме, че са вредни и за нас и за близките ни. Един такъв пример са цигарите . Много хора, които са се опитвали да се откажат от пушенето на цигари знаят колко е трудно да се преборят с този вреден импулс. 

Фактите обаче покават, че това е напълно възможно и половината от всички възрастни пушачи са успяли да откажат цигарите завинаги. Пушачите са в състояние да се откажат от пушенето на цигари чрез замяната на навика с различни, положителни други навици, без да се налага да изпитват симптомите при отказване. 

Зависимостта към тютюнопушенето съдържа психологически и физиологични аспекти. Физиологичното пристрастяване е физическата нужда на тялото да придобива никотин, този аспект на пристрастяване е това, което причинява симптомите при отказване, които превръщат първоначалното чувсто в почти невъзможност да се откаже тютюнопушенето. Все пак, това е кратко, временно участие в цялостния процес на отказ на тютюнопушенето, което продължава само от три дни до една седмица. До края на този период от време, тялото се връща към нормалното състояние, което е безникотиновото функциониране, счита се, че физическата нужда от никотин представлява едва десет процента от пристрастяването към пушене на цигари.

Най-предизвикателната част от отказа от тютюнопушенето е свързана с необходимостта от преодоляване на психологическата зависимост към цигарите, което представлява психическите и емоционални аспекти на пушенето, а те са деветдесет процента от зависимостта към тютюнопушенето. Когато се развива навика на тютюнопушене, човек несъзнателно разработва желание и навик да пуши в определени часове, като преди лягане, след хранене или когато се чувства превъзбуден или изнервен, а това се нарича условен отговор. В категорията – СПРАВЯНЕ С ВРЕДНИ НАВИЦИ в мобилното приложение АНИМА, можете да намерите един от най-приятните начини  за спиране на тютюнопушенето, които помагат да се елиминират несъзнателните навици и импулси.

Анима също помага за поддържане мотивацията за отказване от тютюнопушене чрез укрепване на вярванията, които пораждат желанието за отказване.

Пушачите стават заложници на навика да запалят цигара и да пушат. Ето защо много хора, които са се опитвали да се откажат от пушенето с никотинови лепенки или дъвки не са в състояние сами да се откажат. Те преодоляват физическата зависимост, но не могат да се откажат или да заменят ритуала на пушене на цигари, който се е превърнал в психично пристрастяване и източник на удоволствие и освобождаване от стрес. Техниките в АНИМА, водят до премахване на този навик. Те са инструмент за релаксация, а самовнушението помага ефективното в освобождаване от тревожност и стрес, така че да се загуби желанието за пушене на цигари.

Отказът от тютюнопушенето е свързан с много ползи. В рамките на няколко дни след отказа, телесните части, разрушени от тютюнопушенето започват да се възстановяват, увредените нерви се изграждат отново, а чувството за вкус и мирис се подобрява. В рамките на няколко седмици, белодробната функция и движение се подобряват. В срок от една година, рискът за сърдечно заболяване също намалява. В срок от пет до петнадесет години, рискът от инсулт става същия както при непушач. Рискът смърт от рак на белия дроб и множество други рискове също намаляват.

АНИМА  помага за постепенно прекратяване на зависимостта от тютюнопушенето в борба с желанието за пушене, както и насърчаване за здравословен живот, освобождаване от стрес и приучаване в спокойствие, така че човек да не се изкушава да пуши и да живее в спокойствие и здраве!

         Много хора смятат, че ревността е убиец на взаимоотношения. Ревността е това “зеленооко чудовище”, както го нарича Шекспир, което причиняватолкова разруха не само във взаимоотношенията, но и вътре в нас самите. Това обяснява защо хората, осъзнали своя проблем, искат просто да се отърват от ревностните чувства възможно по-скоро.

   Всъщност най-бързият начин да се справим с която и да е емоция, не се постига чрез опити да я потиснем. За да превъзмогнем силното чувство на ревност, най-важната стъпка е да разпознаем дадената емоция и да я признаем пред самите себе си. След като сме я приели, ние си даваме възможността да се вгледаме по-добре и да разберем истинската причина, кореняща се в нас самите, поради която я изпитваме.След като разберем по-добре причинно-следствената връзка на емоцията, която изпитваме, вече можем да я променим.

    Ревността е многопластово емоционално състояние, коренящо се дълбоко в историята на човешката психика. Тя е пряко свързана с потребността на човек да притежава. В контекста на любовните отношения обаче, тази потребност следва да приеме съвсем различна форма. Любовта е толкова специална, защото се крепи на основата на свободната воля на двама души – никой не принадлежи, не е собственост на другия, но двамата избират да са заедно. Хигиена в личните отношения предполага, че дори след години партньорство, двете страни са способни да не приемат партньора си като своя собственост. Ако човек иска да се отърве от ревностните чувства, спрямо своя партньор, трябва активно да си напомня, че хората не са предмети, които трябва да бъдат наблюдавани непрекъснато, за да не бъдат откраднати. 

    Друг основен фактор, поради която хората често изпитват ревност, е свързан с ниската самооценка, склонността към сравняване с другите и чувството за малоценност. Да сравняваме себе си с другите често е напълно лишено от продуктивен резултат, особено в контекста на любовните отношения. Ако сравняваме себе си с обекта, към когото изпитваме ревност, това показва, че нашата самооценка е занижена. Когато човек е уверен в самия себе си, той разпознава уникалността си и силните си черти и знае, че те не могат да бъдат намерени у никой друг. Това прави сравнението с другите напълно ненужно и дори невъзможно, защото няма универсална скала, по която да можем да измерим дадено качество или стойност на двама души.

В подкрепа на работата върху контролиране на емоциите можете да се обърнете към психолог или да свалите мобилното приложение АНИМА. В категорията “Взаимоотношения” можете да намерите ефективни техники за трениране на ума в справяне с ревността и успокояване на мислите.

plan it