По последни данни 50% от загубите на бизнеса са от бърнаут. Всеки е чувал за професионалното прегаряне, но не всеки си дава сметка за сериозността на това състояние. Това състояние все още не е определено като медицинска диагноза, a за бърнаут се говори от 80-те години, понятието е въведено от от американския психиатър Хърбърт Фройденбергер, като той описва състояние, което възниква поради висока форма на стрес и проблеми в междуличностното общуване. Определяно като: прегаряне, изпепеляване, емоционално и физическо изчерпване, състоянието възниква по няколко причини, като едната е стресът в работата, когато човек не е оценен и няма обратна връзка за резултатите от извършената от него работа, когато се чувства недооценен и има конфликти, проблеми в общуването в колектива, в атмосферата на работата, когато има неясни цели и задачи, несправедливи, неетични и некоректни отношения. Силният стрес на работното място засилва симптомите, води до неудовлетвореност и до изчерпване на възможностите. Човек се демотивира и разочарова поради това, че очакванията, които е имал, не съвпадат с това, което му се случва. Симптомите на това състояние са самообвинение, търсене на вина в себе си, в собствените възможности в такива моменти, човек започва да счита, че не може да се справи, променя се самооценката му, става пасивен, безучастен, апатичен, чувства умора, психическа неустойчивост, занижава се имунитета му и той често боледува и физически. Често се появяват емоционално-поведенчески проблеми свързани с раздразнителеност, агресивеност, чувство за провал и безнадеждност, силна вина, загуба на емпатия често човек в такава ситуация не приема чуждото мнение и застава в защитна позиция към останалите.
Стресът, всъщност е полезен, защото човек няма да живее качествено, ако в живота му няма стрес. Проблемите се появяват тогава, когато стреса надхвърли някакви граници, тогава той става вреден. Най-често това състояние се наблюдава в рискови професии и предимно в тези, в които се общува с хора – в сферата на образованието, медицината, полицията, политиците, журналистите, но практически бърнаут може да се отключи в практикуването на всяка професия.
Истината е, че най-голямо поражение, бърнаут нанася на работодателите, но често те го подценяват. Съществува нормативна уредба, свързана с безопасността на условията на труд, в която е указано, че работодателят е длъжен да създаде физически, психологически и организационни условия за работа, това обаче не се изследва в България, социално-психологическите рискове на работното място са дори по-значими от физическите опасности.
Съществуват множество на брой изследвания, които доказват, че 50 на сто от изгубените работни дни се дължат на стрес. Това за работодателите за 2016 г. са около 80 млн. лв. загуби, като държавата е платила 446 млн. за болнични, като много често отсъствието от работа поради психологични причини продължава значително по-дълго. Това, обаче са само измеримите факти, които можем да проследим, колко са индиректните загуби от това, някой дава ли си сметка, че тези хора са с нарушено внимание, което води до допускане на много грешки, липса на фиксация в работата, по -малка продуктивност и загриженост за качество на продуктите, услугите, взаимоотношенията, та дори и имиджа на предприятието. Това е състояние, което много често остава неразпознато, човек в състояние на бърнаут е като в омагьосан кръг от който много трудно може да излезе без работа с психолог. Статистките показват, че около 30 на сто от напусналите посочват, че изпадат в такова състояние, което е характерно и при трудовите злополуки – около 30 на сто от тях са свързани със състояние на стрес и напрежение. Много важно е да се отбележи, че 40 на сто от тези хора са опитни, с добро самочувствие, но това прегаряне намалява вниманието им прецизността и отговорностите им.
За сега компаниите, които обръщат внимание на този особено голям проблем са само 6 процента у нас и то такива които са предимно тези с чуждестранно участие.
Не е тайна, че в момента в България съществува криза на пазара на труда за добри специалисти, проблем на пазара на труда е не само, че не могат да се намерят подходящи специалисти и трябва да се създават, но и ако напусне един качествен и талантлив човек, работодателя в крайна сметка търпи огромни загуби, за това е важно да се задържат качествените хора. А жертва на бърнаут, обикновено стават хора, които са добре мотивирани и ангажирани с организацията, но пък не получават адекватна обратна връзка и се разочароват.
Необходимите крачки към справяне с този проблем са стратегии, работещи и бързодействащи с които качествено да се справя персонала в стресови ситуации. Трябва да се обърне особено внимание на няколко стъпки и те са подредени в следния ред:
1. Да се оценят факторите, които са в основата на високите нива на стрес. Обикновено това са фактори, свързани с сорганизацията на работа, с начина на оценяване, признаване на приноса, комуникацията вътре в организацията, междуличностните отношения, стила на управление на преките ръководители и мениджъри.
2. Да се намерят стратегии за справяне за минимизиране на факторите.Чести разговори със служителите за техните очаквания, емоции. Информиране на служителите, тренинги на преките ръководители, за да разпознават тези симптоми и да управляват поведението на хората и да комуникират с правилен стил. Това е една тенденция, която измества фокуса от организацията като цяло върху отделния човек – т. нар. управление на преживяванията. Освен паричното възнагражнение, служителят иска да се чувства значим, способен, да казва мнението си, да бъде част от екип.
3. Обучение за всички, служители и работодатели в посока емоционална интелигентност.
Трябва да се има предвид, че бърнаут не е заболяване, а устойчиво състояние на ума и психиката, което се изразява най-вече в прекъсване на емоционалната и ценностна връзка между човека и неговата работа. Бърнаут се намира между здравето и болестта и ако се навлезе в последният стадий на неговото развитие, до психическото заболяване остава само една малка крачка. Ето защо, в края на миналия век Burnout е въведен като диагноза в Швеция, Холандия и други страни. Въвеждането на бърнаут в квалификацията на болестите в тези държави дава възможност на засегнатите да се възползват от финансовите механизми за обезщетение, консултиране, психотерапевтично лечение, рехабилитиране.
Често последният стадий на бърнаут може да се окаже закъсняла и безполезна дори и помощта на опитни лекари и терапевти.
Психичното здраве е хармония и баланс. В случая говорим за хармония и баланс между работа и личен живот, между възможности и амбиции, между лична пригодност и изисквания, между даване и получаване, между натоварване и възстановяване, между ентусиазъм и признание, между идеализъм и реализъм.
Трябва да ценим здравето на служителите си и да не го правим заложник на работохолизма, перфекционизма и стремежа към постижения. Работата сама по себе си не е товар, товарът идва от неправилните убеждения, тягостните чувства, мисли и настроения, от неправилните нагласи, очаквания и претенции към работата. Трябва да се научим да казваме „не“ на амбиции, искания и претенции, ограничаващи времето ни за личен живот. Трябва да осмислим приоритетите си, защото, ако работата ни завладее за сметка на здравето, бърнаут ще си направи с нас лоша шега – ще ни лиши от възможност да се насладим на постигнатото, от смисъл и желание за живот. Естествено, важни са и мерките на работодателите за превенция на стреса в работната среда. Но всеки от нас трябва сам да преразгледа подходите си за справяне с напрежението и стреса в работата и да помисли за начина, по който възприема и реагира на дразнителите. Стресът не е това, което се е случило с нас, а това как ние сме възприели случилото се.
Веднъж диагностицирани, депресията и тревожните разтройства са лечими
Генерализираното тревожно разстройство се различава от нормалното притеснение по това, че тревожността е по-силна, продължава по-дълго и често не се причинява от едно конкретно притеснение.
Спокойствието е изключително важно за майката по време на бременност, това е периодът на развитието на плода – началото на живота, който започва от една единствена клетка. Четиридесет седмици по-късно, от тази клетка се създава човек. Това е времето, през което всъщност до голяма степен се предопределя бъдещият живот, защото началото на развитието започва не от момента на раждане, а от момента на зачатие.
