All Posts By

Petya Stoycheva Krivicki

Как се отразява чревното здраве на психиката

By | Други | No Comments

Още в древността хората са осъзнали връзката между мозъка, настроението, мислите и стомашно – чревния тракт. Има дори психологична теория, според която душата на човек се намира в корема.

Последните проучвания, показват, че щастието ни започва от червата, защото именно там се синтезира 95% от серотонина, който ни е познат, като хормонът на щастието в нашето тяло.

Диетата е важна за поддържането на балансиран микробиом, което, за съжаление, често се пренебрегва от хората и рядко свързват наличието на безпокойство, стрес и тревожност със състоянието на храносмилателната система. Огромно значение има с какво и как се храним, тъй като това е пряко свързано с поддържането на разнообразието от бактерии  в червата ни.

Хроничният стрес, проявяващ се, като безпокойство, тревожност и  депресивност, влияе негативно на чревното ни здраве. Гастроинтестиналният тракт е чувствителен към емоции, а мозъкът има директна връзка със стомаха ни, така и стомахът има директна връзка с мозъка. Връзката е двупосочна, затова и хора, които имат проблем със стомаха и чревното здраве, могат да изпитват безпокойство, тревожност или дори депресия.

Все повече изследвания потвърждават, че хората, страдащи от депресия, хроничен стрес и дори тежки психични заболявания, имат проблем с чревното здраве и липса на полезни бактерии.

 Червата биват наричани “втори мозък”. Това е така, тъй като, скрита в гастроинтестиналния тракт, се намира маса от нервна тъкан, позната още като ентерална нервна система. Тя е съставена от над 100 милиона нервни клетки изследвайки задълбочено “чревния мозък”, учените откриват все повече връзка между храносмилането, нашето настроение и дори начина ни на мислене.

Тревожност и депресивни нарушения се наблюдават по-често при хора, страдащи от синдром на раздразнените черва, т.е. при такива, при които връзката “мозък-черво” не функционира добре.

Установено е, че микробиомът, това са бактериите в нашите черва, играе важна роля във връзката “черво – мозък”. Някои от нашите бактерии могат да отделят невротрансмитери, които по вагуса изпращат определени съобщения до мозъка. Доказва се, че бактериите в нашето черво определено имат влияние дори върху нивото ни на тревожност, реакцията ни на стрес и функционирането на паметта ни.

Стомашните и чревните нарушения са в състояние да повлияят на нашата психика дори и без да го осъзнаваме.

Затова изследователите казват, че едни от най-ефективните лечения за подобни проблеми са двупосочните, защото атакувайки проблемите от две страни, шансът за успех е в пъти по-голям. В големите и бързоразвиващи се страни вече е прието синдромът на раздразнените черва да се лекува и чрез различни психотерапевтични методи, а депресията, тревожността със значително увеличаване на полезните бактерии в червата.

Винаги помнете, че колкото по-разнообразна е храната и колкото повече полезни бактерии съдържа, толкова по-добре за нас! 

 

 

Как да съхраним взаимоотношенията си?

By | Други | No Comments

Хората сме социални същества и важен аспект от нашия живот са нашите здравословни взаимоотношения, те се накърняват изключително бързо, това ни причинява дискомфорт, а понякога дори влияе и на здравето ни. За това е важен, начина по който гледаме света около нас и  нагласата ни към  другите. 

Това, което влошава най-много взаимоотношенията, са претенциите, изискванията и оценките, които ние раздаваме с лека ръка към другите. И тук няма значение дали взаимоотношенията са между партньори, колеги, приятели или роднини.

В синонимния речник намираме думата “претенция”, която се тълкува, като искане, стремеж да се постигне нещо, домогване. Обикновено се свързва с личности имащи голямо самомнение, надменност, хора с претенции, искане, стремеж, домогване, рекламация, ревандикация, което е юридически иск на собственик за възстановяване на правото му върху вещ, която е в чуждо незаконно владение.

Ето, сега след като си обясним значението на думата, идва момента в който започваме да разбираме, защо претенциите към другите са в грешната посока на пътя на разбирателството и много далече от любовта.

Изрази от типа: “Искам да се промениш, защото е за доброто ти, кара хората да се затварят, да избягват среща и да се маскират със защитни механизми.”

 

Мъдрия човек има изисквания към себе си,а глупакът – претенции към другите, е казал Конфуций.

 

Съветите, които раздаваме понякога са също много опасни, те са като нож с две остриета, защото не можем да понесем отговорността за това, което предлагаме като съвет. Мит е, че психолозите дават съвети в своята практика. Всеки трябва да вземе решенията си сам, за да застане с достойнство пред тях и да уважава избора си.

 

За да са добри взаимоотношенията ни със света около нас е добре да уважаваме и личността на другите, личното им пространство, времето и изборите им.

 

Накратко за детската тревожност

By | Други | No Comments

По темата за детската тревожност се косултирахме с детския психолог Теодора Пампулова, която има  частна практика в гр.Пловдив и работи по множество проекти, които са свързани с детското психично здраве. От 2015 година е сертифициран от Министерство на правосъдието медиатор. През годините е преминала редица обучения и курсове свързани с психическото и физическото здраве и развитие на детето, арт терапия, приказкотерапия и др. Има опит при работата с деца с поведенчески и емоционални проблеми, проблеми в развитието, хиперактивност с дефицит на вниманието, аутизъм, лека умствена изостаналост и др.

    Много малко са децата, които растат безстрашни. Голяма част от страховете и тревогите са възрастово обусловени и е нормално да се появят в определен етап от развитието на малчугана – бебетата се страхуват от раздяла с майката, по-големите деца – от чудовища, от тъмното и т.н.

Представете си две деца които трябва да положат изпит на следващия ден- Ани и Емил. Ани има силни физически усещания преди самия изпит – главоболие, световъртеж, треперещи и потни ръце – все маркери за тревожността. Точно преди изпита тя си мисли “Трябва да се махна от тук! Ще се проваля!”.  Предходната нощ не е спала спокойно – сънувала е кошмари. Другото дете – Емил внезапно се разболява точно сутринта преди да отиде на училище – боли го корем. Дали това е случайно стечение на обстоятелствата? Най-вероятно, не! Той не може да обясни неразположението си, но за възрастните то е сигнал за притеснение.

Често когато говорим за детската тревожност се фокусираме върху болезнената й страна, онази, която прави децата нещастни, а родителите безпомощни. Тя има различни лица – предстоящото контролно утре сутрин, плуването в басейна, запознанството с връстници, високата пързалка на площадката и т.н. И въпреки, че тревожността има положителна страна (помага ни да избягваме опасностите, да предприемаме ефикасни действия, да използваме в максимална степен силите си, предпазва ни от неморални действия и други), тя остава в спектъра на негативните емоции. Когато притеснението достигне до твърде високо ниво, може да предизвика страдание на детето.

 Ето какво съобщение ми изпрати Ани ( 8 години) преди два дни : “Много се безпокоя някой от близките ми да не се разболее. Чувствам напрежение от вътре!  Това е притеснението на много деца по време на пандемията! 

Детската тревожност предизвиква различни физиологични и психически промени – от леки до много силни, от чести до почти непрекъснати. То може да има различни форми:

  • -физически усещания – разтуптяно сърце, повърхностно дишане, болки в стомаха и главоболие, често уриниране и др.;
  • -тревожни мисли и песимизъм – едни и същи повтарящи се мисли, които не намират решение;
  • -отбягване на новите неща и силни реакции при промени в рутината;
  • -нервни навици и натрапливости – често примигване с очи, въртене на кичур коса, гризане на нокти, често миене на ръце, непрекъснати проверки дали вратата на дома е заключена и др.
  • -възприемане на света като заплашителен и несигурен;
  • -поведенчески модели като стеснителност, прилепливо поведение към родител, нерешителност, перфекционизъм, опит за контрол над средата и др.

Как се появява тревожността? Темпераментът и травмата играят значително роля при формирането на детската тревожност, но всъщност родителите са в нейната основа. Тревожните деца често пъти растат в атмосфера на свръхпротекция или на липса на всякакви граници и правила. “Внимавай!”, “Сигурен ли си, че…?” често са изрази от речника на родителите, които имат потребност да защитават децата си. В другата крайност са тези, които ги натоварват  с изключителна свобода, с която децата не умеят да боравят – “Прави каквото искаш!”. Първите са изключително мнителни и предпазливи, вторите – неглижиращи и не умеещи да поставят рамки.

Друга причина за тревожност при децата е, когато имат нещо да споделят, но не умеят да говорят за чувствата си с възрастните. Ние, хората се раждаме с определен “набор” от емоции, като с порастването – те стават все повече и повече. Затова е важно да научим детето да споделя, това което изпитва, да развиваме емоционалната му интелигентност. Защото в противен случай то ще се опитва да избута тези тревожни мисли настрана, но те непрекъснато ще се завръщат. Неизразените чувства и мисли не изчезват. Може да ви се стори странно, но много семейства възпитават децата си да потискат чувствата си, да изглеждат спокойни и уверени – “Не плачи!”, “Прибери се в стаята си, можеш да се върнеш само с усмивка на лицето!”, “Не се дръж като бебе!”, “Нищо ти няма!”, “Виж никой друг не се тревожи за това!” и ”Не ставай глупав!” и други. Тогава децата се чувстват изключително напрегнати, а всъщност им се случва нещо напълно нормално – изпитват емоции.

Първата стъпка към справянето с детската тревожност е приемането й. Обратното на омаловажаването (чрез горепосочените изрази) е разбирането и емпатията на възрастните: “Уау, това си беше страшно!, “Изглеждаш разтревожен! Искаш ли да поговорим?”, “Искаш ли първия път да опитаме заедно?” Направите ли първата крачка почти се победили детската тревожност!

автор: Теодора Пампулова

детски психолог

По-добро качество на живот за психиатричните пациенти

By | Други | No Comments

Живеем в ера на огромен напредък на невронауките. Нашето предварително разбиране на биологичните механизми, участващи в големите психични разстройства вече е формирано, въпреки че сме едва в първия стадий на значение в тази област. Това е ера, преливаща от фармакологична терапия за всеки вид разстройство, наречено нервно или психично.

Съществува също така огромно количество литература по въпросите на психодинамиката, семейните отношения, социалните и психологически фактори, влияещи върху тежките психични разстройства.

От друга страна, въпреки изобилието от знание, когато човек се обърне към действителната грижа за тежко инвалидизираните пациенти с психични разстройства, представени преди всичко от онези, които страдат от шизофрения –ще срещнем оскъдни методи, чрез които да им помогнем да усвоят социални умения за по-добро качество на живот. Научаването на тези умения, толкова важни за качеството на живот и адаптацията в общността,  едва напоследък беше включено в главните направления в психиатрията. 

Не зависимо каква е причината за сериозните дефекти в социалните умения и умения за самостоятелен живот – дефектно функциониране на мозъчната тъкан, изкривено възпитание, грубо общество, или някаква тяхна комбинация – факт е, че много хронично психично болни пациенти не са способни да изпълняват най-прости задачи за своето оцеляване. Тези празнини могат да включват абсолютна или относителна неспособност да започнат разговори, да полагат грижи за себе си и личната си хигиена, да създават и поддържат приятелства, да намират работа и множество други умения.

Освен общуването с членовете на семейството и приятели, тези пациенти трябва да се срещат с различни хора, имащи отношение към лечението им, включително с лекуващите екипи в болниците, консултантите в дневните стационари, персонала на пансиони, други работещи в областта на психичното здраве, социални работници и специалисти по рехабилитация.

 Пациенти, които не могат ясно да съобщават на другите своите чувства и желания, изпитват по-малко удоволствие от живота и стават по-уязвими към физически и емоционални страдания. Цената на неспособността да се изразяват чувства и да се поддържат удовлетворяващи отношения с другите е висока. Дефицитът на социалните умения у психиатричните пациенти може да допринесе за влошаването на симптомите, което, съчетано с дълготрайните функционални дефицити, застрашава способността им да се грижат за себе си и да се справят с ежедневните стресове. 

 Социалната компетентност и емоционалната интелигентност, са най-силните фактори за успех в живота и благоприятен изход от психиатричните страдания. Наред с модерната медикаментозна терапия, осигуряваща ефикасен контрол на симптомите на психичното страдание, които са бариера пред съкровените лични цели на пациента в области, като семейство, приятели, работа, почивка, духовен живот, е нужно трениране в социални умения за благополучие в тези области.

Медикаментите могат да намалят и премахнат симптомите, но никога лекарствата не могат да обучат хората в нови знания и умения, за да постигнат своите цели в значими за тях области. Знанията и уменията могат да бъдат научени само чрез научаване. Това е и причината за създаването на 

Анима – мобилно приложение с аудио записи, които да се ползват за упражнение на ума в спокойствие, отпускане и емоционална интелигентност. На базата на дългогодишния ми опит като клиничен психолог, изучавайки с внимание психологичните страданията на хората и отчитайки нужда от техника, която да помага в нужните моменти, но да е неотлъчно съвсем близо до човека. Използвах различни терапевтични техники, доказали своето позитивно влияние с времето, както и обратната връзка на пациентите си за ползите от тях.  Приложението се допълва ежемесечно, това е процес, който продължава и в момента, създаваме нови категории с желанието да обхванем всички сфери на дискомфорт.

 Можете да свалите приложението на телефона си и то да бъде навсякъде с вас.

 

 

 

 

Каква е разликата между интелект и интелигентност?

By | Други | No Comments

  В енциклопедията по психология под редакцията на германския психолог Ханс Айзенк, под интелект се разбира „възприемащ, разбиращ ум”, „висока степен на абстрактно или понятийно мислене” т.е. централно място се определя на мисленето, разбирането и познанието. 

Докато за интелигентността не може да се говори едностранно. Тя представлява по-сложна структурна система, където наред с мисленето участват и редица други психични процеси и особености на личността. 

В повечето дефиниции в основата на интелекта, стои способността за решаване на задачи или ситуации с помощта на мисленето. Към интелектуалните способности се отнасят бързината на разбирането, лекотата при боравене с числа, концентацията и превключването на вниманието, мисловните операции – анализ, синтез, сравнение, абстрахиране и обобщение, качествата на мисловната дейност – бързина, гъвкавост, самостоятелност, както и видовете мислене – абстрактно- логическо, техническо и нагледно-образно. Освен вниманието и мисленето, неразделна част на интелекта е и паметта – запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на определена информация. Обемът на паметта, бързината на запомняне, трайността на съхраняване, точността и усложливостта на паметта са съществени признаци при проявите на интелекта. Интелектът отразява умствените способности на личността. 

Централно място заемат интелектуалните качества – ерудиция, мисловна дейност, добра памет, бързо възприемане и осмисляне на информация, обща култура, а в периферията се появяват качества, които имат отношение към личността, поведението и взаимоотношенията между хората – стил на говорене, душевна красота, добър външен вид, заложби, чувство за достойнство и т.н. 

От друга страна – интелигентността е сложна съвкупност от психични процеси, свойства и състояния, признава се сложната природа на това явление, но единно мнение по отношение на определението няма, тъй като аспектите и подходите на изследване са различни. Понятията „интелект” и „интелигентност” са близки по своето съдържание, но трябва да се разграничават. 

Тютюнопушенето – удоволствие или навик?

By | За Анима | No Comments

   Аз вярвам, че всеки сам може да повлияе на здравето си, съответно на здравето и на близките си. Има много фактори, които оказват влиание на здравето ни,  някои са се превърнали в навици, свикнали сме с тях и забряваме, че са вредни и за нас и за близките ни. Един такъв пример са цигарите . Много хора, които са се опитвали да се откажат от пушенето на цигари знаят колко е трудно да се преборят с този вреден импулс. 

Фактите обаче покават, че това е напълно възможно и половината от всички възрастни пушачи са успяли да откажат цигарите завинаги. Пушачите са в състояние да се откажат от пушенето на цигари чрез замяната на навика с различни, положителни други навици, без да се налага да изпитват симптомите при отказване. 

Зависимостта към тютюнопушенето съдържа психологически и физиологични аспекти. Физиологичното пристрастяване е физическата нужда на тялото да придобива никотин, този аспект на пристрастяване е това, което причинява симптомите при отказване, които превръщат първоначалното чувсто в почти невъзможност да се откаже тютюнопушенето. Все пак, това е кратко, временно участие в цялостния процес на отказ на тютюнопушенето, което продължава само от три дни до една седмица. До края на този период от време, тялото се връща към нормалното състояние, което е безникотиновото функциониране, счита се, че физическата нужда от никотин представлява едва десет процента от пристрастяването към пушене на цигари.

Най-предизвикателната част от отказа от тютюнопушенето е свързана с необходимостта от преодоляване на психологическата зависимост към цигарите, което представлява психическите и емоционални аспекти на пушенето, а те са деветдесет процента от зависимостта към тютюнопушенето. Когато се развива навика на тютюнопушене, човек несъзнателно разработва желание и навик да пуши в определени часове, като преди лягане, след хранене или когато се чувства превъзбуден или изнервен, а това се нарича условен отговор. В категорията – СПРАВЯНЕ С ВРЕДНИ НАВИЦИ в мобилното приложение АНИМА, можете да намерите един от най-приятните начини  за спиране на тютюнопушенето, които помагат да се елиминират несъзнателните навици и импулси.

Анима също помага за поддържане мотивацията за отказване от тютюнопушене чрез укрепване на вярванията, които пораждат желанието за отказване.

Пушачите стават заложници на навика да запалят цигара и да пушат. Ето защо много хора, които са се опитвали да се откажат от пушенето с никотинови лепенки или дъвки не са в състояние сами да се откажат. Те преодоляват физическата зависимост, но не могат да се откажат или да заменят ритуала на пушене на цигари, който се е превърнал в психично пристрастяване и източник на удоволствие и освобождаване от стрес. Техниките в АНИМА, водят до премахване на този навик. Те са инструмент за релаксация, а самовнушението помага ефективното в освобождаване от тревожност и стрес, така че да се загуби желанието за пушене на цигари.

Отказът от тютюнопушенето е свързан с много ползи. В рамките на няколко дни след отказа, телесните части, разрушени от тютюнопушенето започват да се възстановяват, увредените нерви се изграждат отново, а чувството за вкус и мирис се подобрява. В рамките на няколко седмици, белодробната функция и движение се подобряват. В срок от една година, рискът за сърдечно заболяване също намалява. В срок от пет до петнадесет години, рискът от инсулт става същия както при непушач. Рискът смърт от рак на белия дроб и множество други рискове също намаляват.

АНИМА  помага за постепенно прекратяване на зависимостта от тютюнопушенето в борба с желанието за пушене, както и насърчаване за здравословен живот, освобождаване от стрес и приучаване в спокойствие, така че човек да не се изкушава да пуши и да живее в спокойствие и здраве!

Как да се научим да се справяме с ревността

By | За Анима | No Comments

 

 

         Много хора смятат, че ревността е убиец на взаимоотношения. Ревността е това “зеленооко чудовище”, както го нарича Шекспир, което причиняватолкова разруха не само във взаимоотношенията, но и вътре в нас самите. Това обяснява защо хората, осъзнали своя проблем, искат просто да се отърват от ревностните чувства възможно по-скоро.

   Всъщност най-бързият начин да се справим с която и да е емоция, не се постига чрез опити да я потиснем. За да превъзмогнем силното чувство на ревност, най-важната стъпка е да разпознаем дадената емоция и да я признаем пред самите себе си. След като сме я приели, ние си даваме възможността да се вгледаме по-добре и да разберем истинската причина, кореняща се в нас самите, поради която я изпитваме.След като разберем по-добре причинно-следствената връзка на емоцията, която изпитваме, вече можем да я променим.

   

    Ревността е многопластово емоционално състояние, коренящо се дълбоко в историята на човешката психика. Тя е пряко свързана с потребността на човек да притежава. В контекста на любовните отношения обаче, тази потребност следва да приеме съвсем различна форма. Любовта е толкова специална, защото се крепи на основата на свободната воля на двама души – никой не принадлежи, не е собственост на другия, но двамата избират да са заедно. Хигиена в личните отношения предполага, че дори след години партньорство, двете страни са способни да не приемат партньора си като своя собственост. Ако човек иска да се отърве от ревностните чувства, спрямо своя партньор, трябва активно да си напомня, че хората не са предмети, които трябва да бъдат наблюдавани непрекъснато, за да не бъдат откраднати. 

    Друг основен фактор, поради която хората често изпитват ревност, е свързан с ниската самооценка, склонността към сравняване с другите и чувството за малоценност. Да сравняваме себе си с другите често е напълно лишено от продуктивен резултат, особено в контекста на любовните отношения. Ако сравняваме себе си с обекта, към когото изпитваме ревност, това показва, че нашата самооценка е занижена. Когато човек е уверен в самия себе си, той разпознава уникалността си и силните си черти и знае, че те не могат да бъдат намерени у никой друг. Това прави сравнението с другите напълно ненужно и дори невъзможно, защото няма универсална скала, по която да можем да измерим дадено качество или стойност на двама души.

В подкрепа на работата върху контролиране на емоциите можете да се обърнете към психолог или да свалите мобилното приложение АНИМА. В категорията “Взаимоотношения” можете да намерите ефективни техники за трениране на ума в справяне с ревността и успокояване на мислите.

Внимание безсъние!

By | За Анима | No Comments

Често в забързаното ежендневие се чувстваме изморени и ни липсва енергия за работа, по някога това се дължи н липсата на достатъчно сън, тялото не си е отпочинало достатъчно и е нямало необходимото му време да се презареди.

Жизнено важен е сънят, той е съществена характеристика на емоционалния свят, която е
свързана с пластичността на мозъка и способността на мозъка да се развива и адаптира.

 

 

Нормалните модели на сън спомагат за хормоналния баланс, регенерацията на тъкани, стабилността на настроението и когнитивната функция. Нарушаването на функцията на съня води до автономна дерегулация, промени в метаболизма на кортизола и смущения във функцията на имунната система. Идентифицирането на механизмите, лежащи в основата на нарушението на циркадния ритъм или възбуждащото сигнализиране е съществено за подбора на подходяща намеса за подобряване на общото здравословно състояние.

Доказано е, че безсънието се свързва с по-къси теломери, особено при хората над седемдесет години. Сънят защитава теломерите, забавя процесите на стареене на клетките, регулира апетита, и дори облекчава болката от някои особено стресиращи спомени. Пълноценните навици на сън оказват особено положително влияние върху емоционалното, когнитивното и физическо здраве.

Нарушената регулация на съня е главен рисков фактор за множество физически и невропсихиатрични разстройства включително затлъстяване, сърдечносъдови заболявания, деменция, афективни разстройства и разстройства на настроението. Съществуват няколко подлежащи на промяна фактора, които могат да подобрят съня. Избягването на алкохол и кофеинови напитки, късно вечер може да подобри качеството и продължителността на съня. Храненето с храни с нисък гликемичен индекс, с фокус върху зеленчуци и протеините и увеличената физическа активност, могат да помогнат да се поддържа будността и да се подобри качеството на сън през нощта.

За психическо и физическо здраве, си набавете достатъчно сън, вземете необходимите ви витамини, важен фактор е и физическата умора, за целта извършвайте редовни физически упражнения. По-лесно е да изпълнявате задачите си, ако се чувствате жизнени и здравословни.

Прекарвайте известно време в писане на неща, които бихте искали да направите или споделите. Задайте своя план на действие. Подредете задачите си приоритетно. В борбата с безсънието, можете да получите съдействие от мобилното приложение АНИМА, което можете да свалите в телефона си, то ще ви помогне да успокоите тялото си и да се наспите качествено.

 Какво не знаем за  ПАНИК АТАКИТЕ

By | Други | No Comments

    Какво не знаем за  ПАНИК АТАКИТЕ 

 

Стреса и тревожността са бича на съвремието ни. Непрекъснато се заразяваме със стрес, паническите пристъпи са като пандемия, хората се страхуват да споделят защото се чувстват засрамени и уплашени, а най-трудно хората казват дори пред себе си думите: имам нужда от помощ!  

Понякога ние формираме  нашите страхове, когато  ни липсва достатъчно информация,  

в такива случаи нашият мозъка започва да търси рационален отговор за случващото се , и 

 започва да режисира сценарии, които в повечето случай са негативни, 

от своя страна тялото реагира на тези мисли, 

защото мозъка не може да разпознае истинската от лъжливата информация за опасност и така се зараждат симптомите, 

защото сигналите за опасност се изпращат от мозъка на цялото тяло и то реагира.

Какво всъщност представлява това състояние?

Колкото повече информация имаме, толкова по-подготвени сме, можем да си обясним реакцията на тялото и бързо да се справим с проблема, информацията ни помага да не се страхуваме прекалено, защото хората са склонни да преувеличават, когато им липсва информация и да си съчиняват собствени негативни сценарии или да обличат в мистерия това, което не разбират.

Първо трябва да отбележим, че страхът и паниката са полезни еволюционни защитни системи, които ни предпазват, като ни сигнализират когато около нас има опасност, 

но  в  случай че не съществува такава, а в същия момент тревожността е много силна, е налице пристъп на паническа атака.

  Симптомите на пристъпа са внезапен, силен страх или дискомфорт, ускорен пулс, учестено дишане и въпреки учестеното дишане,  човек има усещане за задух. 

Понякога в пристъп на паника е възможно човек да се почувства рязко зле, сякаш му се вие свят и го обливат топли или студени вълни. Често настъпва и чувството за изтръпване на крайниците, силна болка или дискомфорт в гърдите. Когато преминава през паническа атака, човек има чувството, че е изгубил напълно контрол над ситуацията, а всички тези физически симптоми, които усеща в тялото си, го карат да изпитва силен страх, и усещане, че нещо много лошо ще се случи. 

Тези симптоми карат хората, преживяващи паник атака, погрешно да вярват, и да се страхуват, че преживяват сърдечен пристъп инсулт или инфаркт или че умират. 

 

За това е много важно да отбележим,  въпреки че паник атаките безспорно са изключително неприятни и могат да бъдат много плашещи, сами по себе си, те не са опасни и не застрашават живота на човек. По-скоро са защитен механизъм, който освобождава на порции натрупаното напрежение, понякога дори точно в тези моменти, когато човек има възможност да си почива.

 

Сигурно се чудите какво причинява паник атаките и как човек би могъл да ги избягва.  

 

Паническите пристъпи могат да се появят неочаквано по време на спокойно или тревожно състояние, което ги прави непредсказуеми. Обикновено, паническата атака достига своя пик за около десет минути или по-малко, след което започва да отшумява. Може да се появи еднократно, въпреки че много хора изпитват повторни епизоди. 

Повтарящите се панически атаки често се предизвикват от такава ситуация, която причинява стрес  или е предизвикала паническа атака в миналото. Възможно е да се случи, например, когато човек преминава през много оживена улица, намира се в превозно средство  или пък просто се намира на мястото, на което последно е получил паник атака. Обикновено ситуациите, които причиняват паника са тези, при които човек се чувства застрашен и неспособен да се измъкне лесно от средата, в която се намира, което задейства реакцията на организма за “борба или бягство”. 

 

Често в състоянието на паник атака се случва, човек да изпита деперсонализация и дереализация, това са усещания, които нагнетяват още повече тревожност, тъй като са необясними , странни, и човека който ги изпитва започва да се страхува за психическото си здраве, един от големите страхове в тези моменти, е страха на човек да не полудее, имате ли този страх, това е сигурен симптом, че имате паническа атака. 

В тези моменти, човек се чувства много объркан, има усещането, че сякаш всичко се случва като на сън или пък е в сцена на филм, над която той самият няма контрол. Възможно е зрението да се замъгли, да се намали периферното зрение и това да доведе до така нареченото “тунелно зрение”. 

 

Това объркващо изживяване, заедно с внезапния силен страх от съпровождащите физически симптоми,  блокира разума и пречи на съзнанието да намери механизъм за справяне с моментната ситуация. Човек се чувства неспособен да се измъкне от ситуацията и да намали внезапно настъпилия страх. Получава се ефектът на снежната топка – ситуацията бързо се променя, а загубата на контрол причинява още повече страх. 

 

 Една паническа атака може да продължи само няколко минути, но ефектите от преживяването могат да оставят траен отпечатък върху емоционалното състояние на човек. Споменът за силния страх и ужас, които човек изпитва по време на паник атаката, може да повлияе негативно върху самочувствието му и да причини сериозни смущения в ежедневието и начина му на живот. Възможно е тревожността да се засили и човек да е напрегнат дори и между пристъпите на паника. Това напрежение произтича от страха от бъдещи панически атаки, или така наречения “страх от страха”. 

 

Добрата новина е, че независимо от силата им, паническите атаки са лечими, диагнозата се нарича паническо разстройство, а за адекватна професионална помощ е необходима консултация с клиничен психолог или психиатър.

 

 В помощ на борбата с тревожността и паническото разстройство екипът на Анима създаде “Анима аудио терапия за справяне с паническите пристъпи”, която е безценен помощник в борбата с паническото разстройство. Независимо дали пациента избира да потърси  помощ при  специалист или е решил да се справи сам.

В терапевтичната серия, упражненията  имат  последователност, а условието е, да се изпълняват всеки ден, защото пристъпите могат да се върнат. 

Можете да свалите Анима приложението на всеки смартфон безплатно, а ако желаете можете да се абонирате.

 

 

 

Как ни помагат упражненията за ума в АНИМА?

By | За Анима | No Comments

  От хилядолетия насам хората практикуват различни техники или упражнения за ума, които са доказали своето положително влияние върху психиката, физическото и емоционалното здраве на човека – майндфулнес, медитация, прогресивна мускулна релаксация, тай чи и други форми на физически упражнения. А как тези упражнения влияят на нашето тяло от на

учна гледна точка? 

 

Науката твърди, че упражненията на ума за спокойствие са точно това, което ни е необходимо, за да възстановим изчерпаните си сили на мозъка и тялото ни. Проучванията показват, че успокояването на ума има силно въздействие върху нашето тяло. Сканирания на мозъка на човек, който е в състояние на медитация, показват активиране на онези региони на ума, които са директно свързани с намаляването на тревожност, депресия, както и повишаване търпимостта на болка. 

 

 

Медицина вече официално призна огромните ползи от упражненията за ума. Лечебните ползи вече са утвърдени в научната литература чрез проучвания.  Изследователи от Харвард, работещи в Масачузетската болница са установили, че медитацията буквално възстановява сивото вещество на мозъка само за осем седмици. Това е първото в Света изследване, което се документира със съвременни доказателства, че медитацията произвежда положителни промени при сивото вещество на мозъка. 

От институтът Бенсън Хенри и израелският изследователски медицински център BIDMC, са провели първото проучване, при което използването на медитация и релаксация при пациенти със синдром на раздразнените черва и възпалително заболяване на червата, включително с геномни ефекти, са получили значително подобрение в здравословното състояние.

 

 Института Heart Math, излезе с доказателство, че когато хората се чувстват наистина добре, и са пълни с положителни емоции като любов, благодарност и признателност, сърцето им бие с различна честота, която се кодира в електромагнитното поле на тялото, което от своя страна има положителен ефект за цялостното здравно състояние. 

 

В основата на всички наши мисли, емоции и поведение е комуникацията между невроните в мозъка ни. Електрическите сигнали, които невроните изпращат към друга група неврони, за да комуникират помежду си, се наричат мозъчни вълни. Мозъчните ни вълни се променят според това, което правим и чувстваме. Когато практикуваме упражненията в АНИМА, умът ни произвежда Алфа вълни. Мислите са спокойни, намираме се в настоящият момент – “тук и сега”, и съзнанието си почива. Това състояние е изключително важно за ума, тъй като подпомага паметта, креативността, подобрява настроението и позитивно повлиява тревожни разстройства и негативните влияния на стреса. 

Ако сме постоянни в практикуването на упражненията за спокойствие, отделяйки дори само няколко минути на ден, за да ги изпълняваме, можем да забележим трайни подобрения и да се насладим на ползите, дълбокото дишане, известно още като коремно или диафрагмално дишане, е част от упражненията в АНИМА, то  позволява повече кислород да навлезе в тялото ни, като впоследствие подобрява благосъстоянието ни. Редовното практикуване на дълбоко дишане подобрява настроението, облекчава напрежението в мускулите и подобрява качеството на съня. 

Когато осъзнато тренираме ума си да бъде спокоен, ние ефективно подобряваме както психическото, така и физическото си състояние. С постоянство и ежедневна практика се забелязва, че резултатите винаги си струват отделеното време.