Petya Stoycheva Krivicki

По последни данни 50% от загубите на бизнеса са от бърнаут. Всеки е чувал за професионалното прегаряне, но не всеки си дава сметка за сериозността на това състояние. Това състояние все още не е определено като медицинска  диагноза, a за бърнаут се говори от 80-те години, понятието е въведено от от американския психиатър Хърбърт Фройденбергер, като той описва състояние, което възниква поради висока форма на стрес и проблеми в междуличностното общуване. Определяно като: прегаряне, изпепеляване, емоционално и физическо изчерпване, състоянието възниква по няколко причини, като едната е стресът в работата, когато човек не е оценен и няма обратна връзка за резултатите от извършената от него работа, когато се чувства недооценен и има конфликти, проблеми в общуването в колектива, в атмосферата на работата, когато има неясни цели и задачи, несправедливи, неетични и некоректни отношения. Силният стрес на работното място засилва симптомите, води до неудовлетвореност и до изчерпване на възможностите. Човек се демотивира и разочарова поради това, че очакванията, които е имал, не съвпадат с това, което му се случва. Симптомите на това състояние са самообвинение, търсене на вина в себе си, в собствените възможности в такива моменти, човек започва да счита, че не може да се справи, променя се самооценката му, става пасивен, безучастен, апатичен, чувства умора, психическа неустойчивост, занижава се имунитета му и той често боледува и физически. Често се появяват  емоционално-поведенчески проблеми свързани с раздразнителеност, агресивеност, чувство за провал и безнадеждност, силна вина, загуба на емпатия често човек в такава ситуация не приема чуждото мнение и застава в защитна позиция към останалите.

Стресът, всъщност е полезен, защото човек няма да живее качествено, ако в живота му няма стрес. Проблемите се появяват тогава, когато стреса надхвърли някакви граници, тогава той става вреден. Най-често това състояние се наблюдава в рискови професии и предимно в тези, в които се общува с хора  – в сферата на образованието, медицината, полицията, политиците, журналистите, но практически бърнаут може да се отключи в практикуването на всяка професия.

Истината е, че най-голямо поражение, бърнаут нанася на работодателите, но често те го подценяват. Съществува нормативна уредба, свързана с безопасността на условията на труд, в която е указано, че  работодателят е длъжен да създаде физически, психологически и организационни условия за работа,  това обаче не се изследва в България, социално-психологическите рискове на работното място са дори по-значими от физическите опасности.

Съществуват множество на брой изследвания, които доказват, че 50 на сто от изгубените работни дни се дължат на стрес. Това за работодателите за 2016 г. са около 80 млн. лв. загуби, като държавата е платила 446 млн. за болнични, като много често отсъствието от работа поради психологични причини продължава значително по-дълго. Това, обаче са само измеримите факти, които можем да проследим, колко са индиректните загуби от това, някой дава ли си сметка, че тези хора са с нарушено внимание, което води до допускане на много грешки, липса на фиксация в работата, по -малка продуктивност и загриженост за качество на продуктите, услугите,  взаимоотношенията, та дори и имиджа на предприятието. Това е състояние, което много често остава неразпознато, човек в състояние на бърнаут е като в омагьосан кръг от който много трудно може да  излезе без работа с психолог. Статистките показват, че около 30 на сто от напусналите посочват, че изпадат в такова състояние, което е характерно и при трудовите злополуки – около 30 на сто от тях са свързани със състояние на стрес и напрежение. Много важно е да се отбележи, че 40 на сто от тези хора са опитни, с добро самочувствие, но това прегаряне намалява вниманието им прецизността и отговорностите им.

За сега компаниите, които обръщат внимание на този особено голям проблем са само 6 процента у нас и то такива които са предимно тези с чуждестранно участие.

Не е тайна, че в момента в България съществува криза на пазара на труда за добри специалисти, проблем на пазара на труда е не само, че не могат да се намерят подходящи специалисти и трябва да се създават, но и ако напусне един качествен и талантлив човек, работодателя в крайна сметка търпи огромни загуби, за това е важно да се задържат качествените хора. А жертва на бърнаут, обикновено стават хора, които са добре мотивирани и ангажирани с организацията, но пък не получават адекватна обратна връзка и се разочароват.

Необходимите крачки към справяне с този проблем са стратегии, работещи и бързодействащи с които качествено да се справя персонала в стресови ситуации. Трябва да се обърне особено внимание на няколко стъпки и те са подредени в следния ред:

1.   Да се оценят факторите, които са в основата на високите нива на стрес. Обикновено това са фактори, свързани с сорганизацията на работа, с начина на оценяване, признаване на приноса, комуникацията вътре в организацията, междуличностните отношения, стила на управление на преките ръководители и мениджъри.

2.   Да се намерят стратегии за справяне за минимизиране на факторите.Чести разговори със служителите за техните очаквания, емоции. Информиране на служителите, тренинги на преките ръководители, за да разпознават тези симптоми и да управляват поведението на хората и да комуникират с правилен стил. Това е една тенденция, която измества фокуса от организацията като цяло върху отделния човек – т. нар. управление на преживяванията. Освен паричното  възнагражнение, служителят иска да се чувства значим, способен, да казва мнението си, да бъде част от екип.

3.   Обучение за всички, служители и работодатели в посока емоционална интелигентност.

Трябва да се има предвид, че бърнаут не е заболяване, а устойчиво състояние на ума и психиката, което се изразява най-вече в прекъсване на емоционалната и ценностна връзка между човека и неговата работа. Бърнаут се намира между здравето и болестта и ако се навлезе в последният стадий на неговото развитие, до психическото заболяване остава само една малка крачка. Ето защо, в края на миналия век Burnout е въведен като диагноза в Швеция, Холандия и други страни. Въвеждането на бърнаут в квалификацията на болестите в тези държави дава възможност на засегнатите да се възползват от финансовите механизми за обезщетение, консултиране, психотерапевтично лечение, рехабилитиране.

Често последният стадий на бърнаут може да се окаже закъсняла и безполезна дори и помощта на опитни лекари и терапевти.

Психичното здраве е хармония и баланс. В случая говорим за хармония и баланс между работа и личен живот, между възможности и амбиции, между лична пригодност и изисквания, между даване и получаване, между натоварване и възстановяване, между ентусиазъм и признание, между идеализъм и реализъм.

Трябва да ценим здравето на служителите си и да не го правим заложник на работохолизма, перфекционизма и стремежа към постижения. Работата сама по себе си не е товар, товарът идва от неправилните убеждения, тягостните чувства, мисли и настроения, от неправилните нагласи, очаквания и претенции към работата. Трябва да се научим да казваме „не“ на амбиции, искания и претенции, ограничаващи времето ни за личен живот. Трябва да осмислим приоритетите си, защото, ако работата ни завладее за сметка на здравето, бърнаут ще си направи с нас лоша шега – ще ни лиши от възможност да се насладим на постигнатото, от смисъл и желание за живот. Естествено, важни са и мерките на работодателите за превенция на стреса в работната среда. Но всеки от нас трябва сам да преразгледа подходите си за справяне с напрежението и стреса в работата и да  помисли за начина, по който възприема и реагира на дразнителите. Стресът не е това, което се е случило с нас, а това как ние сме възприели случилото се.

Веднъж диагностицирани, депресията и тревожните разтройства са лечими

Тази година Световната здравна организация алармира, че на всеки 40 секунди някъде по света някой посяга на живота си. Най-често срещаната причина за самоубийствата в световен мащаб са депресивните състояния и психичните разстройства. 

Статистиките на международни здравни общности и организации показват, че близо 4% от населението на света е засегнато от депресия. Депресивните разстройства са най-честата причина за нетрудоспособност в световен мащаб и във всеки един момент от тях страдат около 120 милиона души. Общата икономическа тежест, породена от депресията, е 210,5 милиарда долара, като се предвижда 12 милиарда работни дни до 2030 г. да се губят всяка година, поради психични заболявания. Ежегодно близо 6 милиона мъже развиват депресивни разстройства, като жените са два пъти по-податливи на депресия от мъжете.

Статистиките не включват хората, които изпитват честа тревожност, уморени са от ежедневието, работят под стрес или преживяват трудни житейски ситуации. На практика това може да е всеки един от нас. Преди четиридесет години депресията беше болест на средната възраст и засягаше хора около 40-50 годишна възраст. Днес от нея страдат предимно хора между 20-30 годишна възраст.

Сред симптомите на депресивните епизоди са липса на интерес или нежелание за извършване на рутинни ежедневни или професионални дейности, проблеми със съня (трудно заспиване или прекалено много сън), промени в теглото и апетита (промяна на повече от 5% телесно тегло на месец, намаляване или увеличаване на апетита), намалена енергия или хронична умора, трудности с концентрацията на вниманието и вземането на решения, психомоторна възбуда или забавяне (бавни физически движения или неволни безцелни движения), натрапливи мисли за смърт или самоубийство.

Няма универсална причина за депресия или психично разстройство. При всеки е индивидуално и зависи от мозъчна химия, хормони, генетика, житейски опит, физическо здраве и други фактори, които определят социалния, личния и професионалния живот на личността.  Важно е да се знае, че веднъж диагностицирани, депресията и тревожните разстройства са лечими! Лечението е в компетенцията на психолози и психиатри, които могат да помогнат на личността да се справи и излекува. 

Невинаги обаче хората разбират, че страдат от депресия или тревожност и че имат нужда от помощ. За мнозина е трудно да признаят, че имат проблем и това ги възпира да потърсят помощ от специалист. Предпочитат да се опитват да се справят сами и да останат в анонимност. Затова създадох мобилното приложение за спокойствие и справяне АНИМА. Без да има претенцията, че може да замени професионалната помощ на психолог и психиатър, когато такава е необходима, приложението дава на хората възможност за анонимност и им помага сами да се справят, още когато проблемът е в зародиш.

АНИМА е първото българско мобилно приложение за спокойствие, релаксация и самопомощ със специални упражнения за ума. Приложението учи потребителите на самопомощ за постигане на душевен баланс и справяне със стрес, безсъние, депресия или паник атаки. 

Упражненията в апликацията са разделени в  категории:

СПОКОЙСТВИЕ / Успокояване на ума, отпускане на тялото,  хармонично дишане. Умът релаксира,  фокусира се и да се справя със стреса.

МОТИВАЦИЯ / Организиране на деня и мотивация за успех

СПРАВЯНЕ / Справяне с емоционална тъга, болка, стрес, зависимости, страхове, фобии, неспокоен сън, вредни навици, тревожност, натрапливи мисли и др.

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ / Освобождаване от ревност, обида, разочарование, загуба, омраза, завист или др.

СПОРТ / Ментални тренировки за спортисти за мотивация, концентрация, визуализация и възстановяване. 

АНИМА е достъпно в App Store и Google play и за този период е свалено от близо десет хиляди потребители. Потребителската статистика към момента сочи, че хората масово страдат от проблеми със съня, както и че имат нужда от лесни техники за релаксация в ежедневието. Екипът на Анима създава нови упражнения регулярно и съдържанието на апликацията се подновява и обогатява периодично, за да може да е максимално полезно за всеки, който има нужда от помощ и спокойствие.

Приятно слушане!

plan it

  Спокойствието е изключително важно за майката по време на бременност, това е периодът на развитието на плода – началото на живота, който започва от една единствена клетка. Четиридесет седмици по-късно, от тази клетка се създава човек. Това е времето, през което всъщност до голяма степен се предопределя бъдещият живот, защото началото на развитието започва не от момента на раждане, а от момента на зачатие.

Последните изследвания в областта на пренаталната психология и медицина показват, че ембрионът не само чува, но и вижда образи, а те на свой ред влияят върху оформянето на плода.

 Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът изпитва определени чувства и изживява различни състояния. Така в гените се кодира основата на бъдещата личност, а майката се явява посредникът между външния свят по отношение на тялото и вътрешната подредба на възприемането на реалността. Така тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели.  

От голямо значение е майката да проявява особена бдителност по време на бременността за всички свои мисли, желания и чувства, както и да поддържа позитивно отношение към живота, да бъде това, което би искала да бъде нейното дете. 

В първите три месеца на развитието на плода и предаването на информацията върви най-вече през майчините чувства и емоции. Бъдещото бебе буквално записва на клетъчно ниво информацията, която получава от усещанията на майката. 

През последните 3 месеца на бременността плодът вече има развити физиологични реакции на стимулация – движи се, смуче си пръста, променя сърдечния си ритъм, свиква с някои повтарящи се действия.

Психо-емоционалното развитие на човек върви паралелно с физическото от момента на неговото зачатие. Всеки човек е уникален именно още от този момент. В подсъзнанието пазим спомени от вътреутробния си живот и раждането. 

В трансперсоналната психология вече има многократни потвърждения, че причината за болезнените спомени и острата физическа болка много често се намира в паметта за травма при раждането – притискане, задушаване, рязко изтегляне или усещане за изоставяне веднага след раждането, предизвикано от отделяне от майката в първите часове и дни. 

Самото раждане се разглежда като решаващ  момент в развитието на съзнанието и формирането на психиката на човек. Тревожността по време на  бременност се свързва както с трудна емоционална връзка на детето и майката, така и с редица проблеми по-късно в живота на човек като неувереност, необясними страхове, усещане за трудна адаптация и комуникация с хората, трудно справяне с житейски ситуации, психични разстройства и др.

Майката е единствената вселена за всяко бебе, защото то опознава външния свят чрез нея, чрез нейните чувства, емоции, реакции. Плодът реагира в утробата така, както реагира неговата майка на приятните или стресови ситуации, но без да знае причината за това. Всъщност, в утробата бебетата чувстват чрез хормоните, които ги заливат, от емоциите на майката. Осъзнатото емоционално състояние на майката по време на зачеването и бременността е от изключителна важност за развитието на детето. 

Има много неща, които можем да направим за бъдещото бебе и най-доброто е осъзнатото отношение на родителите към това, което се случва. 

Как упражненията в приложението Анима, могат да помогнат на вашето бебе? 

С упражненията в Анима, които са изключително приятни и лесни за слушане и практикуване, се трансформира енергията от нивото на стрес, към това за да контролираме мислите и да успокоим ума си. Аудио упражненията за успокояване на ума ни помагат да постигнем баланс между тялото и ума. Можете да правите тези упражнения докато сте бременна, тъй като това не само намалява стреса, но и може да даде на вашето бебе по-добър старт в живота, ще ви поддържат здрави, спокойни и енергизирани, упражненията играят жизненоважна роля за справяне с трудностите, възникващи в различни етапи на бременността. 

Безопасно е да слушате и правите упражненията в АНИМА през цялата бременност, дори и по време на раждането. Практикуването им, ще ви помага да управлявате по-добре емоциите и също така насърчава цялостното благосъстояние. Продължителното практикуване може да намали тревожността и стреса по време на раждането, може дори значително да намали болките, които изпитвате. 

Изключително важно е да бъдете спокойни и уравновесени по време на бременността. Колкото по-спокойни и балансирани сте, толкова по-малко стресиращ ще бъде процесът на раждане. 

Това е полезно както за вас като бременна и бъдеща майка, така и за качеството на новия живот, който създавате.

plan it

         Още една причина да се погрижим за чревното си здраве е факта че дисбалансът в състава на микробиома може да повлияе на тежестта на COVID-19.

Във всеки един от нас живее цяла армия от микроби наречена микробиом. Тази общност от бактерии, се състои от различни видове микроби, като всеки поотделно изпълнява специализирана задача, но всички работят заедно, за да запазят човешкия организъм здрав. Чревното здраве има съществено значение за борбата с различни състояния и болести, включително с коронавирусната инфекция, причинена от COVID-19.

Бактериите в червата ни могат да предизвикат ефективен имунен отговор срещу вируси, които заразяват не само червата, като норовирус и ротавирус, но и тези, които заразяват белите дробове, като грипния вирус. Полезните чревни микроби правят това, като нареждат на специализирани имунни клетки да произвеждат мощни антивирусни протеини, които елиминират вирусните инфекции. Често тялото на човек без тези полезни чревни бактерии няма толкова силен имунен отговор към вируси, в сравнение с индивид с нормален чревен микробиом. В резултат на това, някои инфекции може да останат неоткрити, като впоследствие има възможност това да окаже влияние върху здравето и цялостното състояние на организма.

Доказано, че много пробиотици подобряват или облекчават състоянията на белодробните заболявания, като променят разнообразието на микробиомите и техните метаболити, потенциално могат да повлияят на възпалителните маркери в кръвта и впоследствие дори на депресивната и тревожна симптоматика, която е  тъй като чревно-мозъчната ос може да повлияе на провъзпалителните цитокинови нива в кръвта. Пробиотиците оказват благотворно въздействие чрез четири различни механизма на действие:  –  интерференция с потенциални патогени, – подобряване на бариерната функция,   – имуномодулация и влияние върху други органи на тялото чрез имунната система, –   производство на невротрансмитери. 

Други скорошни проучвания показват, че дисбалансът в състава на микробиома може да повлияе на тежестта на COVID-19, степента на отговора на имунната система към инфекцията и на развитието на продължаващи възпалителни симптоми. COVID-19 е предимно респираторно заболяване, но доказателствата сочат, че червата също могат да имат роля в развитието на инфекцията, тъй като те са най-големият имунологичен орган в организма.

Открито е, че малка част от пациентите показват нисък брой на  полезни бактерии дори 30 дни след изчистването на SARS-CoV-2. Това може да е потенциално обяснение защо симптомите на COVID-19, като умора, задух и болки в ставите, често продължават при излекувани пациенти. 

Анализът на кръвните проби показва, че микробният дисбаланс, открит при пациенти с COVID-19, също е свързан с повишени нива на възпалителни цитокини и кръвни маркери на увреждане на тъканите, като С-реактивен протеин и някои ензими.

Наблюдаваните вариации водят към доказателства, които показват, че чревните микроби са свързани с възпалителни заболявания в и извън червата и стигат до заключението, че лекарите могат да използват подсилването на полезни чревни бактерии като нов начин за смекчаване протичането на тежки заболявания.

 Натрапливите мисли, са често срещан феномен – на всички ни се е случвало да се зароди в съзнанието ни мисъл, която не е приятна, не желаем да мислим за нея, а в  същото време, тази мисъл влияе на действията ни и нарушава емоционалния ни баланс. Има случаи, когато мисълта е толкова натрапчива, че изцяло нарушава качеството на живот.

  Когато е трудно справянето в тези състояния и те нарушават качеството на живот, вече говорим за обсесивно-компулсивно разстройство, което се характеризира  с непрекъснато повтарящи се  натрапливи мисли или така наречените – обсесии или натрапливи действия – компулсии.

 В българската терминология вместо „обсесии“ и „компулсии“ често използваме понятията „натрапливи мисли“ и „натрапливи действия“,в миналото обсесивно-компулсивното разстройство се е наричало натраплива невроза. Обсесивно-компулсивното разстройство е често състояние и от него страдат в даден момент от живота си около 3% от населението. То засяга еднакво и двата пола, но в юношеска възраст по-често боледуват момчетата. Болестта засяга предимно младата възраст, много по-рядко състоянието започва за първи път след 35 годишна възраст.

  Натрапливостите  са мисли, нахлуващи в съзнанието с повтарящи се и нежелани идеи, представи или импулси, които пациентът осъзнава, че са несъответни, прекомерни или безсмислени, опитва се да им се противопостави, но не успява. Натрапването на мислите и съпротивата спрямо тях са в непрекъснат сблъсък и това генерира интензивна тревожност и страх. Компулсиите пък са повтарящи се стереотипни действия, ритуали или мисловни операции, към изпълнението на които пациентът изпитва непреодолим подтик, въпреки че осъзнава тяхната безсмисленост или прекомерност. Изпълнението на натрапливите действия понижава тревожността и обратно – опитът да се прекъсне ритуала води до повишена тревожност и чувство на застрашеност.

  Двете основни прояви – натрапливите мисли и натрапливите действия – се наблюдават много често съчетано и имат логическа връзка помежду си. Например ако човек има натрапливото опасение, че може да се зарази с някакъв вирус, той може да прекарва много време в миене на ръцете си. 

 Пациентите страдащи от тези състояния преживяват натрапливите симптоми с чувство на тревожност, срам или вина. В областта на психопатологията, натрапливите симптоми са едни от най-мъчителните човешки преживявания, а често пациентите имат притеснението дали тези симптоми не са признак на тежко психично разстройство. Техните роднини и околните обикновено не могат да разберат естеството на страданието им, често неглижират страданието и  симптомите  и започват да дават безсмислени съвети от рода на “стегни се”. Затова не е чудно, че голяма част от пациентите се опитват да крият симптомите си и понякога минават години, преди да се осмелят да се консултират със специалист и живеят в нарушен комфорт.

 Най-надеждната техника за справяне е когнитивно-поведенческата терапия, която има много по-висока успеваемост дори от лекарствата, но в комбинация с подходяща медикаментозна терапия успехът за справяне с проблема е много по-голям. Можете да пробвате едно от многото успешни упражнения от когнитивно поведенческата терапия. Например: 

 Направете си таблица,  разделена на четири колони. В първата колона записвайте дата и час, в които се е появила натрапливата мисъл. Втората колона – запишете мястото. Написаното в тези две колони ни дава информация за честотата на натрапливостите и тук изследваме дали средата влияе и дали се случват по едно и също време.  В третата колонка напишете натрапливата мисъл или страха, който е свързан с нея. В четвъртата – опишете действителната картина около вас, можете да си я кръстите – реалност. Най-важна е точно тази четвърта колонка за терапевтичния процес, който си правите сами, защото фиксирайки се в нея, вашето внимание е съсредоточено в нещата, които реално ви заобикалят, а не в страховете, които имате. Понякога, четейки написаното, усещате колко нереални са страховете, които сте описали. Другата полза от упражнението, е че изморявате съзнанието си, защото трябва да записвате всички натрапливи мисли и така то започва да си подбира за какво да мисли.

Пожелавам ви успех с упражнението и не забравяйте, ключът е в постоянството!

plan it

  Нарушеното функциониране през деня, може да е следствие от нарушен сън.

Сънят е жизнено важен, проучвания показват, че недостигът на качествен сън променя активността на някой части на мозъка, възможна е по-трудна концентрация, по-трудно вземане на решения, трудност при контрол на емоциите и поведението. Често недостигът на сън е свързан с депресивни заболявания.

Независимо дали ви е трудно да заспите, събуждате се през нощта и будувате по няколко часа, или се будите твърде рано сутринта и не можете да заспите отново, това са трите прояви на нарушение на съня. Особено когато тези оплаквания се появяват повече от три пъти в седмицата, въпреки наличието на адекватни условия за сън, и водят до нарушено функциониране през деня. Когато това продължава вече повече от три месеца, нарушението на съня се определя като хронично безсъние.

От нарушение на съня  в България страдат около един милион души. Освен че се нарушава качеството на живот, липсата на сън повишава риска за развитие на редица болести като инфаркт, инсулт, артериална хипертония, затлъстяване, захарен диабет, метаболитен синдром и т.н.

Имунната ни система разчита на съня за да сме здрави, това е системата, която  защитава тялото ни, при липсата на достатъчно качествен сън и е възможно да се появят проблеми в борбата с често срещани вируси, инфекции и настинка.

Проблемите със съня често са поради заучено патологично поведение на пациента,  вследствие на определен провокиращ момент или период на силен стрес, предстоящо събитие и други. Често хората, които са предразположени да развият хронично безсъние са с определени личностови характеристики – тревожни, невротични, перфекционисти, при тях се развиват навици за справяне с безсънието, които на практика го поддържат, това са прекарване на дълго време в леглото, нередовен ритъм сън – бодърстване или следобеден сън.

Редовните физически упражнения също подобряват симптомите на безсъние и дават възможност за по-добър и дълбок сън. Дори леко упражнение като ходене само за 10 минути на ден подобрява качеството на съня. Хората, които спортуват редовно, спят по-добре през нощта, а през деня се чувстват по-бодри. 

При наличие на проблем със съня е препоръчително търпеливо и съзнателно фокусиране върху изграждането на навици за редовни упражнения. Физическите упражнения ускоряват метаболизма, повишават телесната температура и стимулират хормони като кортизол, затова е разумно да не спортувате поне три часа преди лягане.

Хроничното безсъние се лекува основно с когнитивно-поведенческа терапия от специалист психолог и изградени хигиенни навици на съня. Пациентът трябва да бъде насочен към психолог, който се занимава с когнитивно-поведенческа терапия или клиничен психолог.

Отпускането на тялото и разсейването от натрапливи мисли в които е фиксирано съзнанието, когато човек не може да заспи е изключително важно условие за добър и качествен сън.  Често заспиваме от умора, а тялото е стегнато и напрегнато през цялата нощ, това са случаите, когато часовете сън са достатъчни, но при  събуждане се  усещаме уморени и напрегнати. За това е необходимо съзнанието да се релаксира преди сън. Препоръчително е да се избягват преди лягане  екраните – телевизор, компютър и телефон. 

Един от най-лесните, достъпни и безвредни начини за справяне с безсънието, не зависимо дали заспивате трудно, или се събуждате през нощта, можете да намерите в приложението АНИМА. Свалянето му е напълно безплатно,  имате възможност и за абонамент за да разполагате с  по-голям брой упражнения, а също можете да намерите и  безплатна категория, с която можете да се запознаете със съдържанието на АНИМА,  и да ползвате безплатно упражненията.

Екипът на Анима непрекъснато допълва  съдържанието с нови аудио записи и категории.

Можете да намерите приложението в Google Play и App Store.

plan it

Още в древността хората са осъзнали връзката между мозъка, настроението, мислите и стомашно – чревния тракт. Има дори психологична теория, според която душата на човек се намира в корема.

Последните проучвания, показват, че щастието ни започва от червата, защото именно там се синтезира 95% от серотонина, който ни е познат, като хормонът на щастието в нашето тяло.

Диетата е важна за поддържането на балансиран микробиом, което, за съжаление, често се пренебрегва от хората и рядко свързват наличието на безпокойство, стрес и тревожност със състоянието на храносмилателната система. Огромно значение има с какво и как се храним, тъй като това е пряко свързано с поддържането на разнообразието от бактерии  в червата ни.

Хроничният стрес, проявяващ се, като безпокойство, тревожност и  депресивност, влияе негативно на чревното ни здраве. Гастроинтестиналният тракт е чувствителен към емоции, а мозъкът има директна връзка със стомаха ни, така и стомахът има директна връзка с мозъка. Връзката е двупосочна, затова и хора, които имат проблем със стомаха и чревното здраве, могат да изпитват безпокойство, тревожност или дори депресия.

Все повече изследвания потвърждават, че хората, страдащи от депресия, хроничен стрес и дори тежки психични заболявания, имат проблем с чревното здраве и липса на полезни бактерии.

 Червата биват наричани “втори мозък”. Това е така, тъй като, скрита в гастроинтестиналния тракт, се намира маса от нервна тъкан, позната още като ентерална нервна система. Тя е съставена от над 100 милиона нервни клетки изследвайки задълбочено “чревния мозък”, учените откриват все повече връзка между храносмилането, нашето настроение и дори начина ни на мислене.

Тревожност и депресивни нарушения се наблюдават по-често при хора, страдащи от синдром на раздразнените черва, т.е. при такива, при които връзката “мозък-черво” не функционира добре.

Установено е, че микробиомът, това са бактериите в нашите черва, играе важна роля във връзката “черво – мозък”. Някои от нашите бактерии могат да отделят невротрансмитери, които по вагуса изпращат определени съобщения до мозъка. Доказва се, че бактериите в нашето черво определено имат влияние дори върху нивото ни на тревожност, реакцията ни на стрес и функционирането на паметта ни.

Стомашните и чревните нарушения са в състояние да повлияят на нашата психика дори и без да го осъзнаваме.

Затова изследователите казват, че едни от най-ефективните лечения за подобни проблеми са двупосочните, защото атакувайки проблемите от две страни, шансът за успех е в пъти по-голям. В големите и бързоразвиващи се страни вече е прието синдромът на раздразнените черва да се лекува и чрез различни психотерапевтични методи, а депресията, тревожността със значително увеличаване на полезните бактерии в червата.

Винаги помнете, че колкото по-разнообразна е храната и колкото повече полезни бактерии съдържа, толкова по-добре за нас! 

plan it

plan it

Хората сме социални същества и важен аспект от нашия живот са нашите здравословни взаимоотношения, те се накърняват изключително бързо, това ни причинява дискомфорт, а понякога дори влияе и на здравето ни. За това е важен, начина по който гледаме света около нас и  нагласата ни към  другите. 

Това, което влошава най-много взаимоотношенията, са претенциите, изискванията и оценките, които ние раздаваме с лека ръка към другите. И тук няма значение дали взаимоотношенията са между партньори, колеги, приятели или роднини.

В синонимния речник намираме думата “претенция”, която се тълкува, като искане, стремеж да се постигне нещо, домогване. Обикновено се свързва с личности имащи голямо самомнение, надменност, хора с претенции, искане, стремеж, домогване, рекламация, ревандикация, което е юридически иск на собственик за възстановяване на правото му върху вещ, която е в чуждо незаконно владение.

Ето, сега след като си обясним значението на думата, идва момента в който започваме да разбираме, защо претенциите към другите са в грешната посока на пътя на разбирателството и много далече от любовта.

Изрази от типа: “Искам да се промениш, защото е за доброто ти, кара хората да се затварят, да избягват среща и да се маскират със защитни механизми.”

Мъдрия човек има изисквания към себе си,а глупакът – претенции към другите, е казал Конфуций.

Съветите, които раздаваме понякога са също много опасни, те са като нож с две остриета, защото не можем да понесем отговорността за това, което предлагаме като съвет. Мит е, че психолозите дават съвети в своята практика. Всеки трябва да вземе решенията си сам, за да застане с достойнство пред тях и да уважава избора си.

За да са добри взаимоотношенията ни със света около нас е добре да уважаваме и личността на другите, личното им пространство, времето и изборите им.

plan it

plan it

По темата за детската тревожност се косултирахме с детския психолог Теодора Пампулова, която има  частна практика в гр.Пловдив и работи по множество проекти, които са свързани с детското психично здраве. От 2015 година е сертифициран от Министерство на правосъдието медиатор. През годините е преминала редица обучения и курсове свързани с психическото и физическото здраве и развитие на детето, арт терапия, приказкотерапия и др. Има опит при работата с деца с поведенчески и емоционални проблеми, проблеми в развитието, хиперактивност с дефицит на вниманието, аутизъм, лека умствена изостаналост и др.

    Много малко са децата, които растат безстрашни. Голяма част от страховете и тревогите са възрастово обусловени и е нормално да се появят в определен етап от развитието на малчугана – бебетата се страхуват от раздяла с майката, по-големите деца – от чудовища, от тъмното и т.н.

Представете си две деца които трябва да положат изпит на следващия ден- Ани и Емил. Ани има силни физически усещания преди самия изпит – главоболие, световъртеж, треперещи и потни ръце – все маркери за тревожността. Точно преди изпита тя си мисли “Трябва да се махна от тук! Ще се проваля!”.  Предходната нощ не е спала спокойно – сънувала е кошмари. Другото дете – Емил внезапно се разболява точно сутринта преди да отиде на училище – боли го корем. Дали това е случайно стечение на обстоятелствата? Най-вероятно, не! Той не може да обясни неразположението си, но за възрастните то е сигнал за притеснение.

Често когато говорим за детската тревожност се фокусираме върху болезнената й страна, онази, която прави децата нещастни, а родителите безпомощни. Тя има различни лица – предстоящото контролно утре сутрин, плуването в басейна, запознанството с връстници, високата пързалка на площадката и т.н. И въпреки, че тревожността има положителна страна (помага ни да избягваме опасностите, да предприемаме ефикасни действия, да използваме в максимална степен силите си, предпазва ни от неморални действия и други), тя остава в спектъра на негативните емоции. Когато притеснението достигне до твърде високо ниво, може да предизвика страдание на детето.

 Ето какво съобщение ми изпрати Ани ( 8 години) преди два дни : “Много се безпокоя някой от близките ми да не се разболее. Чувствам напрежение от вътре!”  Това е притеснението на много деца по време на пандемията! 

Детската тревожност предизвиква различни физиологични и психически промени – от леки до много силни, от чести до почти непрекъснати. То може да има различни форми:

• -физически усещания – разтуптяно сърце, повърхностно дишане, болки в стомаха и главоболие, често уриниране и др.;
• -тревожни мисли и песимизъм – едни и същи повтарящи се мисли, които не намират решение;
• -отбягване на новите неща и силни реакции при промени в рутината;
• -нервни навици и натрапливости – често примигване с очи, въртене на кичур коса, гризане на нокти, често миене на ръце, непрекъснати проверки дали вратата на дома е заключена и др.
• -възприемане на света като заплашителен и несигурен;
• -поведенчески модели като стеснителност, прилепливо поведение към родител, нерешителност, перфекционизъм, опит за контрол над средата и др.

Как се появява тревожността? Темпераментът и травмата играят значително роля при формирането на детската тревожност, но всъщност родителите са в нейната основа. Тревожните деца често пъти растат в атмосфера на свръхпротекция или на липса на всякакви граници и правила. “Внимавай!”, “Сигурен ли си, че…?” често са изрази от речника на родителите, които имат потребност да защитават децата си. В другата крайност са тези, които ги натоварват  с изключителна свобода, с която децата не умеят да боравят – “Прави каквото искаш!”. Първите са изключително мнителни и предпазливи, вторите – неглижиращи и не умеещи да поставят рамки.

Друга причина за тревожност при децата е, когато имат нещо да споделят, но не умеят да говорят за чувствата си с възрастните. Ние, хората се раждаме с определен “набор” от емоции, като с порастването – те стават все повече и повече. Затова е важно да научим детето да споделя, това което изпитва, да развиваме емоционалната му интелигентност. Защото в противен случай то ще се опитва да избута тези тревожни мисли настрана, но те непрекъснато ще се завръщат. Неизразените чувства и мисли не изчезват. Може да ви се стори странно, но много семейства възпитават децата си да потискат чувствата си, да изглеждат спокойни и уверени – “Не плачи!”, “Прибери се в стаята си, можеш да се върнеш само с усмивка на лицето!”, “Не се дръж като бебе!”, “Нищо ти няма!”, “Виж никой друг не се тревожи за това!” и ”Не ставай глупав!” и други. Тогава децата се чувстват изключително напрегнати, а всъщност им се случва нещо напълно нормално – изпитват емоции.

Първата стъпка към справянето с детската тревожност е приемането й. Обратното на омаловажаването (чрез горепосочените изрази) е разбирането и емпатията на възрастните: “Уау, това си беше страшно!, “Изглеждаш разтревожен! Искаш ли да поговорим?”, “Искаш ли първия път да опитаме заедно?” Направите ли първата крачка почти се победили детската тревожност!

автор: Теодора Пампулова

детски психолог

plan it