Ревността е един от най-разпространените проблеми, в партньорските взаимоотношения, които се разглеждат в моята практика. Някои мои пациенти се оказват наистина погълнати от всяко движение на партньора си – както в реалния живот, така и в социалните мрежи. Съпругите разглеждат телефоните на съпрузите, съпрузите проследяват разходите на съпругите, всеки преглежда онлайн профилите на другия, търсейки някакви доказателства – за липса на лоялност, за измама или за това от което най-много се страхува.
Със сигурност хората инстинктивно усещат, че ревността не е нито здравословна, нито полезна, но малко хора разбират какво всъщност е в основата на тези емоции. Много малка част от хората, търсят начин как да се освободят от тази емоция. На всички ни е известно, погрешното схващане, че ревността е мярка за любов, но истината е, че ревността има повече общо с човека, който я чувства, отколкото с човека, към когото се чувства.
Какво е ревност?
Какво всъщност е ревността? Истина ли е, че който ревнува – обича?
Ревността е изключително неприятна емоция, която всеки изпитва в различни моменти от живота си. Мнозина се срамуват от тези чувства, защото ги приемат „като признак на незрялост“.
Ревността се заражда още в началото на живота ни и се изразява в съперничеството между братята и сестрите, децата несъзнателно правят съревнование помежду си за вниманието на родителя или се надпреварват за ценното място в скута на дядо си. Това са типични преживявания за ранното детско развитие.
Малките деца са зависими от възрастните за своето оцеляване. Колкото повече любов и грижа усещат, толкова повече любовта и грижата ги кара да се чувстват добре, а това са и градивните елементи за емоционалното и интелектуално развитие. Когато вниманието на родителите е било разделено или насочено към друг човек, чиято нужда е била по-голяма, децата изпитват инстинктивен страх от загуба.
С годините и израстването, развиваме частите на мозъка си, които изпълняват рационални и по-абстрактни функции, повечето от нас разбират, че разделеното внимание на любим човек не означава, че не сме обичани. Въпреки това, ние не винаги реагираме на ситуации от рационална гледна точка. Често се случва, хората да предпочитат някой друг пред нас, а нашите чувства на ревност са нормални и естествени, докато се движим през цикъла от човешки преживявания, които включват раздяла, разпадане на приятелства и всякакви хора, които получават предпочитано отношение спрямо нас.
Много е трудно да се отървем от ревността, поради простото чувство, че някой друг е получил любовта и вниманието, което ни принадлежи. Често емоцията, която се поражда в такива моменти работи срещу нас, но е много трудно да я овладеем.
Защо изпитваме ревност?
Изследванията показват, че следните черти на човешкия характер са предпоставка за склонността на човек да изпитва ревностни чувства. Забележете, че говорим за черти на характера, а не за обстоятелства!
- Хората с несигурен стил на привързаност, които постоянно се страхуват, че ще бъдат изоставени или необичани.
Ако вие или вашият партньор се вписвате в тази категория, най-добрият изход е да се уверите, че сте обичани и подкрепяни. Всъщност изследванията показват, че дори да си представите, че получавате подкрепа от любим човек, това кара несигурния човек да се чувства по-малко ревнив и да реагира по-малко остро в ситуации на ревност.
- Когато се страхувате, че партньорът ви е твърде добър за вас или като цяло твърде добър, може да избухнат ревниви чувства. Тук най-добрата противоотрова е да подкрепите собственото си самочувствие. Заемете се с ново хоби, търсете постижения в области, в които вече сте се доказали, и прекарвайте време с хора, които ви карат да се чувствате най-добре .
Работата с огледало – където се гледате в собствените си очи в огледалото и повтаряте утвържденията за утвърждаване на самооценката – също е доказано, че облекчава чувството за ниска самооценка и малоценност.
- Тези, които смятат, че животът им зависи от партньора им, независимо дали финансово, емоционално или по друг начин, могат да имат склонност към ревниви чувства.
Тук най-добрата контрамярка е да установите и укрепите чувството за независимост и компетентност, както и вяра в собствените възможности и в себе си.
- Хората със склонност към тревожност, неврози, колебания в настроението и екстремни емоции също са склонни към ревност.
За тези хора е изключително важно да се грижат за себе си, да получават лечение от терапевт и като цяло да се грижат за своето психично здраве.
Изводът е, че проблемите с ревността са свързани с ревнивия човек, а не – в повечето случаи – с човека, към когото се изпитва ревност. Имайки това предвид, хората с ревниви партньори трябва да се уверят, че това не е тяхна вина – и да уверят партньора си в своята любов, ангажираност и привличане. Други неща, които могат да помогнат на връзка, изпълнена с ревност:
- Не крийте своите действия, приятелства и местонахождение. Не прикривайте телефона си и не заключвайте всичките си устройства, за да не допускате ревнивия партньор. Доколкото е разумно и все пак уважавайте личното си пространство, споделете истината си с партньора си. По-добре е да бъдете на открито и да решавате всички проблеми, които възникват със състрадание и откровеност.
- За ревнивия партньор подслушването е порочен цикъл на обратна връзка, при който колкото повече търсят, толкова повече намират – и толкова по-подозрителни стават. Ако знаете, че имате склонност към ревност, не се угаждайте на желанието си да следите всичко, което прави партньорът ви. Признайте, че това няма да помогне, а само ще нарани вас и човека, когото обичате.
- Общувайте. Без упреци или гняв споделяйте чувствата си с партньора си. Кажете му, че се чувствате ревниви и обсъдете как да намерите решение. Всяка ситуация е различна, така че не забравяйте да потърсите резултат, който работи най-добре и за двама ви.
И накрая, в някои случаи чувствата на ревност всъщност са знак, че нещо не е наред. Например партньорът ви има афера или връзка, която нарушава вашата интимност, чувствата на ревност могат да ви помогнат и да ви мотивират да се изправите срещу партньора си и да проведете сериозна дискусия, но ако не можете да постигнете споразумение, решението е да не водите чести токсични спорове.
По-скоро може да е време да прецените дали партньора ви уважава вашите нужди и чувства и дали искате да продължите тази връзка.
Много често обаче, ревността не е димящ огън, а взривоопасна граната. Важно е да я обезвредите, преди да причини щети на всички участници. За щастие, с правилните инструменти можете да се справите. В мобилното приложение АНИМА, има категория наречена – Взаимоотношения, упражненията в тази категория могат да помогнат за справяне с чувството на ревност и с други емоционални състояния, които биха могли да развалят комфорта на живота ви!
