fbpx
All Posts By

Ivilina Gavazova

страх-от-високо

Страх от високо

By | Блог | No Comments

Много хора имат страх от високо, без да осъзнават произхода от тази фобия. 

А, вие страхувате ли се от височини? 

акрофобия

Изпадате ли в паника, когато разберете, че сте високо от земята? Страхувате ли се от мисълта да присъствате на среща на висок етаж в офис сграда? Затваряте ли очи, когато живописните разходки с кола включват по-голяма надморска височина? Стоенето на стълба засилва ли усещането, на страх от високо? Ако на повечето въпроси, отговорът е “ДА”, то най-вероятно имате акрофобия – страх от височини, това е тревожно разстройство, засягащо около 5% от населението.

Акрофобията се определя като страх от височини. За разлика от някои специфични фобии, като аерофобията например, която представлява страх от летене, акрофобията може да стане причина да избягвате различни дейности или места, които да ви карат да се чувствате, че сте далече от твърда земя.

Много хора изпитват някакъв дискомфорт, когато са на високи места, като например лек световъртеж или нервност, когато погледнат надолу. Но тези усещания в повечето случаи не водят до паника.

Ако страдате от акрофобия дори мисълта за прекосяване на мост например или дори разглеждането на картини и снимки на високи планини могат да предизвикат силна тревожност.

Тази фобия от височини може да предизвика неприятни симптоми, които водят до това, че хората с акрофобия избягват напълно възможността за ситуации на по-висока надморска височина.

За съжаление, това избягване може да попречи на качеството на живот. Това не е страхотна новина за жените, при които акрофобията е два пъти по-честа, отколкото при мъжете. Може да забавите извършването на домашни ремонти, защото се страхувате да се изкачите по стълба. Може да изпитате изтощителен стрес, когато ви бъде дадена хотелска стая на висок етаж. Акрофобията може да се отрази неблагоприятно на начина ви на живот.

 

Страх от високо симптоми 

Основният симптом при акрофобия е силният страх от височини, съпроводен с тревожност и панически епизоди. Това може да доведе до редица психологически и физиологични реакции.

Физиологичните реакции най-често включват:

  • повишено изпотяване, задух и ускоряване на пулса при вида или дори мисълта за високи сгради
  • чувство на световъртеж и прилошаване при изкачване на висока сграда или при мисълта за подобно действие
  • разтреперване при изкачване на високо
  • световъртеж и усещане за падане при поглеждане от висока сграда.

Реакциите на хората страдащи от страх от високо са: 

  • избягване на преминаване през мостове или посещаване на високи сгради, дори това да усложнява ежедневието на човека
  • силен страх и притеснение от възможността да бъдете затворени във високите етажи на сграда или друго високо място
  • интензивно чувство на тревожност и нервност при изкачване по стъпала или при нужда да се погледне от прозорец например на висока сграда.

Акрофобия – причини

Най-често, причините са травматично преживяване в миналото, например:

  • падане от високо
  • наблюдаване на падане на друг човек.

Често акрофобията настъпва без да има някаква определена причина за това, тава са случаите в които определящи са генетичните фактори или такива от външната среда, които могат да повлияят. Има по-голям риск да страдате от акрофобия, ако някой друг от вашето семейство страда от тази фобия.

 

Как се определя тази диагноза?

Фобиите, включително и акрофобията могат да бъдат диагностицирани от специалист по психично здраве. Ако смятате, че може да страдате от това разстройство помолете личния си лекар да ви насочи към психиатър или клиничен психолог,  който би могъл да постави тази диагноза.

При срещата със специалист, най-вероятно ще бъдете разпитани какви са оплакванията ви и в какви ситуации се проявяват. Бъдете напълно искрени и разкажете какво изпитвате и кои са ситуациите, които най-много ви плашат.

 

Акрофобия лечение 

Ако обаче усещате, че тревожността и страха, които изпитвате от височини се отразява на живота ви, тогава могат да се приложат няколко техники за овладяване на състоянието.

Най-ефективното лечение за подобряване на фобиите е десенсибилизацията или така наречената терапия – изправяне срещу страха. В тази насока най-използваната и валидирана техника на лечение с нейната ефективност е постепенното излагане в “страшна” ситуация, когато човек трябва да бъде изложен постепенно на стимули, които причиняват ирационалния страх. Тук е необходимо това да се случва постепенно, структурирано и  с йерархия на нивото на стимул, от по-малко влияние към по-голямо въздействие, т.е., излагане първо на ситуации, които причиняват по-малък страх и завършваме с изправяне срещу най-силния страх. Това постепенно излагане може да бъде възпроизведено на живо, или във въображението, но по-ефективно е  излагане в истинска ситуация има по-голям ефект върху пациента.

След като се установи дали упражненията ще бъдат експериментални или въображаеми, се съставя списък с йерархии на опасни ситуации, пациента трябва да бъде изложен постепенно в тях. Трябва да се отбележи, че когато пациентът е изправен пред страх, нивата на тревожност ще се увеличат значително, затова се препоръчва да се изпълняват упражнения за релаксация между излагане на всяка една йерархия за стабилизиране на тревожността на лицето.

В много специфични фобии е много трудно да се контролира постепенното излагане поради ограниченията на самата фобия, например човек, който се страхува от полет със самолети, не може да бъде изложен на тях постепенно, защото веднъж самолетът когато излети не може да се слезе от него.

Въпреки това с напредъка на новите информационни и комуникационни технологии е възможно да се възпроизведе лечение на виртуалната реалност, което се оказва много ефективно при лечението на фобии. Във виртуалната реалност се възпроизвежда обектът, ситуацията или определената дейност, където човекът има усещането, че това се случва в действителност, както и позволява взаимодействие с това в реално време. Тази технология позволява на лицето да бъде изложено постепенно на фобичния стимул в среда, която осигурява сигурност и се контролира.

Разбира се, най-доброто, което можете да направите за себе си е да си осигурите максимален комфорт на живот, съществуват специалисти , които имат уменията и опита да ви помогнат да се справите, няма нужда да живеете в страхове и да ограничавате комфорта си на живот. 

Страховете са като камъче в обувката, можем да свикнем с тях, но на кому е нужно това?

Като за начало, можете да изтеглите приложението АНИМА, там можете да намерите упражнения с които да опитате да се справите сами със страховете си, да релаксирате и да помогнете на тялото и ума си да си почине, така ще бъдете заредени, мотивирани и пълни с нова енергия за живот!

хипохонрия

Хипохондрия – физически симптоми и лечение

By | Блог | No Comments

хипохонрия

Хипохондрик е човек, който живее със страх, че има сериозно, но недиагностицирано заболяване, въпреки че диагностичните тестове показват обратното. Страдащите от хипохондрия изпитват изключителна тревожност от телесните реакции, които повечето хора приемат за нормални.

Например, те не могат да бъдат убедени, че нещо толкова просто като кихането е знак, че имат ужасно заболяване.

Хипохондрията представлява около пет процента от извънболничната медицинска помощ годишно. Повече от 200 000 души са диагностицирани със здравословно безпокойство, известно още като тревожно разстройство всяка година.

Психосоматично разстройство или така наречената хипохондрия, се характеризира с необоснована загриженост и дори страх за собственото здраве и убеждение, че физическите белези и симптоми сочат сериозно соматично заболяване. Опасенията на пациента, обикновено са неоснователни или неадекватно пресилени.

Терминът хипохондрия е  съставен от  гръцките наименования:  hypo – под и chondros – гръдна кост, с което се обозначава нервно заболяване, в резултат на което човек е мрачен, постоянно мислещ за здравето си, за своите болести и произтичащите от това лични нещастия.

Хипохондрията е разстройство на психичното здраве. Обикновено започва в ранна зряла възраст и може да се появи, след като лицето или някой, когото познава, е преминал през заболяване или след като е загубил някого поради сериозно медицинско състояние. Около две трети от хипохондриците имат съпътстващо психиатрично разстройство, като паническо разстройство, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) или тежка депресия. Симптомите на хипохондрията могат да варират в зависимост от фактори като стрес, възраст и дали човекът вече е изключително тревожен.

Хипохондричните симптоми могат да включват:

  • Редовно се проверяват за признаци на заболяване
  • Страхът, че нещо от хрема до бълбукане в червата е знак за сериозно заболяване
  • Чести посещения при лекаря си
  • Обратно, избягване на лекар поради страх, че лекарят ще открие, че имат страшно заболяване или сериозно заболяване
  • Говори прекомерно за здравето си
  • Прекарване на много време онлайн, изследване на техните симптоми
  • Може да се фокусира само върху едно нещо: определено заболяване (пример: рак) или определена част от тялото (пример: белите дробове, ако кашлят). Или може да се страхуват от някаква болест или да се съсредоточат върху популярна болест (пример: по време на грипния сезон, те може да са убедени, че подсмърчането означава, че страдат от грип)
  • Не са убедени, че отрицателните им медицински тестове са правилни, след което се притесняват, че имат нещо недиагностицирано и че никой няма да може да го намери и да ги излекува
  • Избягването на хора или места, от които се страхуват, може да ги накара да се разболеят

Повишената  тревожност всъщност може да има свои собствени симптоми, възможно е човекът да има стомашни болки, замаяност или болка в резултат на огромната тревожност. Всъщност тревожността от болестта може да завладее живота на хипохондрика до степен, че тревожността и животът в страх са толкова стресиращи, че човекът може да изтощи.

Може би се чудите какво предизвиква хипохондрията. Въпреки че наистина няма точна причина, ние знаем, че хората със страх от заболяване е по-вероятно да имат член на семейството, който също е хипохондрик. Човекът с повишена тревожност може да е преминал през сериозно заболяване и се страхува, че лошият му опит може да се повтори. Те може да преживяват голям житейски стрес или да са имали сериозно заболяване през детството. Или може би вече страдат от психично заболяване и хипохондрията им да е част от него.


 

Хипохондрия – лечение

Често, когато човек многократно тича при лекаря си при първите признаци на незначителен симптом, неговият лекар не го приема сериозно и може да го смята за „труден пациент“, а не за човек, който искрено е загрижен за здравето си . По-лошото е, че някои лекари ще се възползват от страховете на човека и могат да проведат ненужни тестове, само за да успокоят пациента. Всъщност е изчислено, че повече от 20 милиарда долара се харчат годишно за ненужни процедури и прегледи.

Самопомощта при хипохондрия може да включва:

  •  Техники за управление на стреса и релаксация – упражненията в АНИМА
  • Избягвайте онлайн търсенето за възможните значения зад вашите симптоми
  • Фокусиране върху външни дейности като хоби, което харесвате, или доброволческа работа, към която изпитвате страст
  • Избягване на алкохол и наркотици за развлечение, които могат да увеличат тревожността
  • Работете, за да разпознаете, че физическите признаци, които изпитвате, не са симптом на нещо зловещо, а всъщност са нормални телесни усещания
  • Създаване на график за редовни срещи с вашия терапевт психолог, за да обсъдите вашите здравословни проблеми. 
  • Физическа активност

 

Струва си да се отбележи, че много страдащи не желаят да признаят ролята, която тревожността играе в техните симптоми. Това ги прави по-малко склонни да търсят помощ от специалист по психично здраве. Често хипохондриците са толкова устойчиви на идеята, че изпитват безпокойство, че е необходима намеса от близки, за да им помогне да разберат, че се нуждаят от помощ.

 

Как да преборим хипохондрията?

 

Да бъдеш хипохондрик и да изпитваш безпокойство за здравето може да бъде много изтощително и сериозно засяга живота на хората, които страдат от него. За сега няма метод, който да предотврати появата на ирационалния страх от болести. Добрите отношения в семейството и разбирането от страна на близките   могат да  намалят задълбочаването на  хипохондрията и да помогнат при лечението и.

За да живеете в комфорт със себе си, е добре да се консултирате със специалист, справянето с проблема е възможно, стига да имате желание за това и да не живеете в комфорт с това състояние, черпейки внимание от околните.

 

Тест за хипохондрия

Уайтли Индексът е широко използван тест, за наличие на хипохондрия. Както при всички тестове резултатът трябва да се тълкува предпазливо. 

 По-долу е даден списък на въпроси за вашето здраве. За всеки един, моля оградете номера, сочещ колко това е вярно за вас.

 

1 = Ни най-малко

2 = Малко

3 = Умерено

4 = Малко повече

5 = Много

1: Притеснявате ли се много за вашето здраве?

2: Смятате ли, че има нещо сериозно, което не е наред с тялото ви?

3: Трудно ли е за вас да забравите за себе си и  да мислите за всякакви други неща, но не и за болести?

4: Ако се почувствате зле и някой ви каже, че търсите внимание, ще се ядосате ли?

5: Намирате ли, че сте наясно с всички неща, които се случват в тялото ви?

6: Често ли имате болки на различни места  в тялото?

7: Страхувате ли се от болести?

8: Според вас, повече ли се притеснявате за здравето си от другите хора?

9: Имате ли чувството, че хората се отнасят достатъчно сериозно към вашите заболявания?

10: Трудно ли е за вас да вярвате на лекаря, когато той / тя ви казва, че сте здрав?

11: Често ли се притеснявате за възможността, че имате сериозно заболяване?

12: Ако чуете за някаква болест (по радиото, телевизията, от вестник, или от някой ваш познат), започвате ли да мислите, че и вие сте болен от нея?

13: Милите ли, че сте притеснени от много различни симптоми?

14: Мислите ли, че имате симптомите на много сериозна болест?

Резултатът от индекса се изчислява чрез сумиране на отговорите на всеки въпрос. Колкото по-висока оценка имате, толкова хипохондрията е по-силна. Здрави хора без здравни притеснения обикновено имат резултат от 21 +/- 7 (14-28). Пациенти с болестта е установено, че имат оценка около 44 +/- 11 (32-55). Тези цифри са само указания, за да ви помогнат да разберете дали имате хипохондрия. Ако резултатът ви е висока ние Ви предлагаме да говорите с Вашия лекар за това – той може да ви посъветва къде да намерите помощ.

 

Забележете, че ако сте депресирани също може да получите висок резултат, и вашите хипохондрични идеи биха могли да са в резултат от Вашата депресия. Същото важи и ако имате специфично или общо тревожно разстройство. 

Безсъние

Безсъние – 5 Начина за качествен сън.

By | Блог | No Comments

Безсъние

 

Както често се случва, не оценяваме това, което имаме, докато не го загубим. Същото се случва и със сънят, не се интересуваме от него, докато не започне да не ни достига, тогава започваме да търсим начини, които да ни помогнат в тази борба, защото симптомите започват да си казват думата, трудно се концентрираме, когато не сме си отпочинали добре.

Една от най-разпространените причини за безсънието си остава стресът. Живеем в материален свят,  работим все по-дълго възлагаме си все по-големи очаквания, имаме все повече нужда от нови и нови придобивки.

 Често се случва да се събуждаме, много по-уморени и изнервени, отколкото сме си легнали вечер. Проблема с безсънието е от голяма важност, тъй като, сънят е жизнено важен за нашето здраве и  съществуане.

Сънят е пасивен процес за възстановяване на енергийния баланс, но не само, нашите мозъци са много активни по време на сън.

Сънните ни цикли се контролират от нервни сигнали наречени невротрансмитери, които въздействат върху различни групи от нервни клетки в мозъка. Невроните в мозъчния ствол, свързват мозъка с гръбначния мозък и произвеждат серотонин и норепинефрин, които пазят някои части на мозъка активни, докато сме будни, а други неврони в основата на мозъка подават сигнали, когато заспиваме. 

Тези неврони се появяват, за да “изключат” сигналите, които ни държат будни. Изследванията показват, че когато сме будни, химичното вещество, наречено аденозин се натрупва в кръвта ни и предизвиква сънливост. И обратното – докато спим, концентрацията на аденозина намалява и постепенно се ободряваме.

Съня е естествено повтарящо се състояние на ума, което се характеризира с променено съзнание, потискане на почти всички волеви мускули и значително намаляване на нашите взаимодействия със заобикалящата ни среда. Сън от будност се различава по това, че  липсва способност да се реагира на стимули.

Недоспиването е като натрупване на дългове, идва период в който трябва да бъде погасено!

 

Какво е безсъние?

Безсънието е невъзможността да заспите или събуждане през нощта, което води до невъзможност организма да се възстанови. И това е много често срещан проблем, който се отразява на енергията, настроението и способността ви да функционирате през деня. Хроничното безсъние може дори да допринесе за сериозни здравословни проблеми.

Някои хора се борят да заспят, независимо колко са уморени. Други се събуждат посред нощ и лежат будни с часове, тревожно наблюдавайки часовника. Но тъй като различните хора се нуждаят от различно количество сън, безсънието се определя от качеството на съня ви и от това как се чувствате след сън – а не от броя на часовете, които спите, или от това колко бързо задрямвате. Дори ако прекарвате осем часа на нощ в леглото, ако се чувствате сънливи и уморени през деня, може да изпитвате безсъние.

Въпреки че безсънието е най -честото оплакване, добре е да се помисли за симптом на друг проблем, независимо дали е нещо толкова просто, колкото пиенето на твърде много кофеин през деня или нещо по – сложно като чувство, или че сте претоварени и подложени на силен стрес.

Добрата новина е, че в повечето случаи на безсъние,  можете да се справите сами с промени, които можете да направите без да разчитате на специалисти, или да се обръщате към хапчета за сън с рецепта или без рецепта. Като се обърнете към основните причини и направете прости промени в ежедневните си навици и среда, можете да спрете разочарованието от безсънието и най – накрая да спите добре през нощта.

 

Ако имате проблеми със съня, опитайте да слушате упражненията за ума в приложението АНИМА.

Симптомите на безсъние включват:

Трудно заспиване въпреки умората.

Събуждане често през нощта.

Проблеми с заспиването при събуждане.

Разчитане на хапчета за сън или алкохол, за да заспите.

Събуждане твърде рано сутрин.

Дневна сънливост, умора или раздразнителност.

Затруднено концентриране през деня.

 

ИнсомнияПричини за безсъние: 

Разберете защо не можете да заспите, какво занимава съзнанието ви, за да излекувате правилно безсънието си, трябва да изследвате себе си.

Емоционалните проблеми като стрес, тревожност и депресия причиняват половината от всички случаи на безсъние. Вашите дневни навици, режим на сън и физическо здраве също могат да играят роля, опитайте се да идентифицирате всички възможни причини за вашето безсъние. 

Какво причинява безсънието ви?

Подложени ли сте на голям стрес?

Депресиран ли сте? Чувствате ли се емоционално натоварени или обезнадежедни?

Борите ли се с хронично чувство на тревожност или тревожност?

Преживявали ли сте наскоро травматично преживяване?

Приемате ли някакви лекарства, които биха могли да повлияят на съня ви?

Имате ли някакви здравословни проблеми, които могат да пречат на съня?

Тиха и удобна ли е спалнята ви?

Опитвате ли се да си лягате и да ставате по едно и също време всеки ден?

 

Чести психологически и медицински причини за безсъние

Понякога безсънието продължава само няколко дни и изчезва от само себе си, особено когато е свързано с очевидно временна причина, като стрес от предстояща презентация, болезнена раздяла или закъснение. Друг път безсънието е по-упорито, като хроничното безсъние, което обикновено е свързано с психически или физически проблем.

Безпокойството, стресът и депресията са едни от най -честите причини за хронично безсъние. Трудностите със съня също могат да влошат симптомите на тревожност, стрес и депресия. Други често срещани емоционални и психологически причини включват гняв, тревога, скръб, биполярно разстройство и травма. Лечението на тези основни проблеми е от съществено значение за разрешаване на безсънието.

Медицински проблеми или болести. 

Много медицински състояния и заболявания могат да допринесат за безсъние, включително астма, алергии, болест на Паркинсон, хипертиреоидизъм, киселинен рефлукс, бъбречни заболявания и рак. Хроничната болка също е честа причина за безсъние.

Нарушения на съня. 

Инсомния само по себе си е разстройство на съня, но може да бъде и симптом на други нарушения на съня, включително сънна апнея, синдром на неспокойните крака и нарушения на циркадния ритъм, свързани със закъснение или работа през нощта.

Променете тези навици, те може би причиняват безсъние и нарушават сънят ви:

1.Въпреки че лечението на основните физически и психически проблеми е добра първа стъпка, може да не е достатъчно, за да излекувате безсънието си. 

  1. Погледнете ежедневните си навици, някои от нещата, които правите, за да се справите с безсънието, може всъщност да влошат проблема.

Например, може би използвате сънотворни или алкохол, за да заспите, което нарушава съня още повече в дългосрочен план, или може би пиете прекалено много кафе през деня, което затруднява заспиването по -късно. 

  1. Други дневни навици, които могат да повлияят негативно на способността ви да спите през нощта, включват нередовен график на съня, дрямка, ядене на сладки храни или тежки ястия твърде близо до лягане. 

  1. Не само лошите дневни навици могат да допринесат за безсънието, но и лошият нощен сън може да направи тези навици по -трудни за коригиране, създавайки порочен кръг.

  1. Липса на достатъчно физическа активност или упражнения твърде късно през деня.

Да се наспим добре не е въпрос на самоцел, а жизнено важно условие за качествен и здравословен живот. Когато сме си отпочинали активно през нощта, можем много по-лесно да бъдем във форма, физически и психически здрави, да работим и тренираме добре. Изследванията са установили, че добрият сън може да подобри скоростта, точността и времето за реакция. Ако не се наспиваме достатъчно, вероятността да се представяме по-зле по време на работа, тренировки и умствена активност е значително по-голяма. 

мотивация

Мотивация за успех – Как да постигна целите си.

By | Блог | No Comments

мотивация

Какво е мотивация :

 

Най – простото определение за мотивация е желанието за промяна в поведението, мислите, чувствата, концепцията за себе си, средата и взаимоотношенията.

Хората често казват, че мотивацията не трае дълго, тя е като къпането – затова го препоръчваме всеки ден.

Мотивацията е вътрешен процес, независимо дали го определяме като подтик или нужда, мотивацията е състоянието вътре в нас, което желае промяна, в нас самите или в околната среда. Мотивацията е като склад с енергия от който се възползваме, тя  ни дава желанието и посоката, необходими за взаимодействие с околната среда по адаптивен начин.

Същността на мотивацията е енергизирано и упорито целенасочено поведение, когато сме мотивирани, се движим и предприемаме действия.

Мотивацията има толкова лица, колкото човешки желания.

Мотивацията се влияе от задоволяването на нуждите, които са или необходими за поддържане на живота, или са от съществено значение за благосъстоянието и растежа. Физиологичните нужди от храна, вода и секс служат на организма за поддържане на живота и също така осигуряват удовлетворение от това.

Психологическите потребности от автономия, майсторство и принадлежност насочват поведението ни по почти същия начин, така както и нуждите от постижения, сила, затваряне, смисъл и самочувствие. Някои от тези нужди ще станат мотиви, както и всички вътрешни дейности, с които се занимаваме.

Нашата среда и социален контекст ще играят значителна роля по отношение на външната мотивация. Също така ще бъдем мотивирани от цели, ценности и желания да изпитаме специфични емоции, свързани с определени крайни състояния.

Най -добрият начин да обясните мотивацията е да покажете как изглежда в ежедневието. 

 

Определение за мотивация в психологията

 

Изучаването на мотивацията в психологията се върти около предоставянето на възможно най -добрите отговори на два основни въпроса: какво причинява поведението и защо поведението се различава по своята интензивност?

Мотивационната наука е поведенческа наука, която се стреми да изгради теории за това какво представлява човешката мотивация и как работят мотивационните процеси.

Когато се вижда в реалния свят и когато се измерва от науката, мотивацията става видима и откриваема чрез поведение, ниво на ангажираност, нервна активация и психофизиология. Някои също биха включили самоанализ в този списък.

 

Мотивация и личност

Как се проявява мотивацията? С присъствие, интензивност и качество. Мотивацията е видима чрез жестове и мимики, интензивни усилия и непосредственост.

 

Процес на мотивация

 

Нашата мотивация, когато произхожда от вътрешни мотиви, категоризирана в потребности, познания и емоции, често се изживява като по – непосредствена и мощна, отколкото външна мотивация.

Тъй като ние не съществуваме във вакуум, тези вътрешни преживявания не могат да се осъществят без известна степен на външно влияние, било то под формата на последствия, стимули или други форми на натиск, произтичащи от социалния контекст на нашата среда .

Мотивацията се активира чрез нашите физиологични и психологически нужди, познанията  ни насочват, а емоциите привличат интензивността и енергията към нашите занимания. 

Когато комбинацията от предходни условия и вътрешните мотиви се изравнят, те създават добра среда за ангажираност, която стимулира поведението и действието.

Когато тези поведения от своя страна създават по – положителни мотивационни и емоционални състояния, те подсилват поведението чрез положителна обратна връзка и увеличават вероятността от повторение.

 

“Най -големият крадец, който този свят някога е произвеждал, е отлагането и той все още е на свобода.”

Джош Билингс

 

 

Като “препъни камъчета” за налична мотивация, можем да нарочим проблема с отлагане или избягване.

 

Нашите нужди, познания, емоции, среда и взаимоотношения могат да играят решаваща роля при отлагането или избягването, физиологичните нужди са особена сила при определяне на поведението. Нашите тела ще сигнализират на мозъка ни, ако благосъстоянието ни е застрашено и това може да доведе до избягване и отлагане, когато страдаме от глад, жажда или липса на сън, например.

 

Психологическите нужди също са важен двигател на мотивите, тъй като представляват вродени потребности за развитие на чувство за автономност, компетентност и родство, когато се опитваме да се принудим да направим нещо, което противоречи на тези нужди, тези вродени сили могат да бъдат трудни за преодоляване.

 

Конфликтът между избраното поведение и необходимостта от задоволяване на психологическите нужди като автономия може да създаде дисонанс, който може да доведе до избягване или отлагане. Докато задоволяването на физиологичните нужди е свързано със запазването на благосъстоянието, задоволяването на психологическите нужди е за процъфтяване и израстване като личност.

 

Как да постигна целите си?

 

Ето няколко фундамента, върху които да се съсредоточим, когато искаме да имаме мотивация за успех:

  1. Запишете целта си – Изкарайте целта си от въображението си и върху лист хартия. 
  2. Определете краен срок. Задайте целева дата, до която ще постигнете целта си. 
  3. Работете върху мисленето си. Развийте своя набор от умения.
  4. Направете първата стъпка. Продължете до завършване. 
  5. Наградете себе си, благодарете си!

 

Да имаме цели за неща, които искаме да правим и да работим за тях, е важна част от това да бъдем хора. Пътят към нашите цели не винаги може да върви гладко или да е лесен, но наличието на цели, независимо дали са големи или малки, е част от това, което прави живота добър. Това ни дава усещане за смисъл и цел, насочва ни в посоката, в която искаме да вървим, и ни интересува и ангажира, всички те са добри за цялостното ни щастие.

 

Преди повече от 2000 години Аристотел е казал: „Добре започнато е наполовина свършено“. А що се отнася до целите, той е прав, всъщност е бил прав за много неща. Обръщането на внимание на това как си поставяме целите ни прави по – склонни да ги постигаме и постигането им ни кара да се чувстваме добре за себе си и живота си.

 

Хората, които са достигнали някакво ниво на успех, знаят, че тайната зад постигането на целите не е в това, което правите, за да ги постигнете, а в това, което правите, когато не успеете и продължавате да се опитвате. И ако това не заработи, добре за вас, да опитате с друг подход и да продължите и продължавате да натискате, докато в крайна сметка не създадете пробив. 

 

Победителите не се раждат, знаейки как да постигнат целите – те продължават, докато не постигнат целите си.

 

упражнения за концентрация

Практически упражнения за концентрация

By | Блог | No Comments

техники за концентрацияМного често се случва да се налага да приключим някаква задача, но умът ни така да е “зациклил”, че да не можем да се концентрираме. Причините могат да бъдат много, едни от тях са натрапливи мисли,  претоварване от работа или просто умора, а липсата на концентрация е водеща в тези ситуации. Тук ще разгледаме няколко упражнения за концентрация и как да се справим ако ни е трудно да задържим вниманието си.

Какво е концентрация? 

Концентрацията е способността на един човек да фокусира мислите си в конкретна посока за определен период от време, без да се разсейва със странични неща. Някои хора могат да се концентрират по-лесно, а други се сблъскват с трудности, когато трябва да се съсредоточат само върху една дейност.

Съществуват упражнения за концентрация, които според специалистите ще ви помогнат да се съсредоточите по-лесно и да използвате по-добре физическите и умствените си способности.

упражнения за концентрацияУпражнения за концентрация

Броене до 100 

Седнете с изправен гръб, затворете очите си и започнете да си представяте числата от 1 до 100 едно по едно. Когато успеете ясно да визуализирате в главата си цифрата 1, кажете си наум „едно“, а след това започнете да мислите за числото 2. Макар да изглежда лесно, всъщност трябва много концентрация, за да мислите само за задачата и за нищо друго. Първият път, когато решите да изпробвате това упражнение, може да стигнете само до 50, а след това постепенно увеличавайте времето за трениране на концентрацията.

Броене с изваждане 

Може би, предишното упражнение ви изглежда лесно, тогава пробвайте броене с изваждане. Например, представете си числото 100, изговорете наум „сто“ извадете от него 3 , кажете си „деветдесет и седем“ и т.н.


Защо ни е трудно да се концентрираме?

Трудността  да се концентрираме, се случва когато в главата ни постоянно се въртят мисли, които ни измъчват, те  са свързани с проблемите във вашия личен и професионален живот. Когато този “ порой” от мисли се изсипе, хората често изпадат в паника и не могат да се концентрират за нищо на света.

Най-добрият начин да попречите на мислите си да създадат хаос в главата ви е да ги напишете подредени на лист хартия. Направете списък от задълженията и ангажиментите, които трябва да ги свършите през деня. Ако ви измъчва някоя ситуация, опишете нея и чувствата, които буди у вас. Пренесете ли веднъж тревожните си мисли върху хартията, ще можете да ги забравите, поне за известно време.

 

Упражнение за ума

Универсалната практика за такива моменти е медитацията или така наречените майндфул упражнения, това са упражнения в които съзнанието и тялото си почиват и в същото време релаксират от натрупаната умора. 

Един чудесен начин за справяне предоставя АНИМА –  мобилно приложение изключително лесно за употреба във моментите, когато имате нужда от спокойствие, справяне, просто почивка или рестарт на съзнанието

 

Ползите за упражненията за ума

 

Медицината вече официално призна огромните ползи от упражненията за ума. Лечебните ползи вече са утвърдени в научната литература чрез проучвания.  Изследователи от Харвард, работещи в Масачузетската болница са установили, че медитацията буквално възстановява сивото вещество на мозъка само за осем седмици. Това е първото в света изследване, което се документира със съвременни доказателства, че медитацията произвежда положителни промени при сивото вещество на мозъка. 

И запомнете, че всичко се крие в упражненията. Колкото повече се тренирате, толкова по-добре ще се концентрирате. Не бързайте веднага да станете експерт по фокусиране, защото това може да ви притесни допълнително. Най-добре е всеки ден да напредвате малко по малко.

Повечето хора прекалено много време са на „битка с живота“ и единственото, което изживяват е една непрекъсната „борба“, която ги изтощава. И когато дойде вечерта, прибирайки се вкъщи, те не тренират себе си, за да бъдат по-добри на „ринга“ утре, а включват телевизора или директно се сядат на дивана, заблуждавайки се, че така си почиват и възстановяват сили.

А това не е така, защото действайки по този начин, те все още носят със себе си мислите от сблъсъците.Въртят ги постоянно в ума си, което автоматично отслабва още повече имунната им система срещу влиянията на средата. Така на следващият ден, те не са по-силни, а дори обратното, те са напрегнати, раздразнени и реактивни, дори в елементарни ситуации. 

Упражненията в АНИМА  ни помагат да се възстановяваме и презареждаме по естествен начин. В приложението можете да намерите упражнения за концентрация, мотивация, спокойствие и справяне. 

В упражненията, една от главните цели е да се изчисти или изпразни  ума от мисли, да се изтласка деструктивното, за да можете на негово място да поставим градивното.

 

Как да имаме контрол върху ума си?


Способността да изчистиш съзнанието си и да го задържиш така без мисли е всъщност умението да контролираш ума си. Това е единственото нещо върху, което наистина имаш контрол… но трябва да го упражняваш редовно, за да го задържиш. 

И идеята никога не е да оставиш съзнанието си чисто, просто така, да се рее безцелно. А да имаш контрола върху него, с който да избереш с какви мисли да го изпълниш. За да се научиш да можеш да пускаш негативните максимално бързо и да задържаш позитивните максимално дълго.

Креативността и добрите идеи пък, за чието съществуване не знаеш и няма как да избереш да мислиш за тях, но искаш да нахлуят в съзнанието ти, използват същия принцип. Освобождаваме съзнанието си и оставяме свободно всички мисли да нахлуят там. И отново, пускаш бързо негативните и дори позитивните, а в същото време  оставяш съзнанието свободно, докато идеята или решението, което търсиш се появи. И когато се появи, бързо го записваш. Не очаквай да го запомниш, защото добри идеи, винаги ще имаш. И тази практика те учи на изобилие и да не се притесняваш от недостиг, особено относно мислите и добрите идеи, които са безгранични.

Много хора се чудят дали изпълняват правилно упражненията, притесняват се, че дори слушайки упражненията, мислите пак понякога нахлуват, но това е напълно нормално и не трябва да се отказват. Перфектно изпълнение – такова нещо не съществува, защото в едни ситуации имаме нужда просто да направим пауза от ежедневието, в която да тренираме контрола над собствения си ум, докато в други имаме нужда да се подготвим за ежедневието и целите, които искаме да постигнем и тогава правим визуализация. И в трети имаме нужда да намерим разрешение на даден проблем.

Всичко е до практика и да се довериш на тялото си, че то иска най-доброто и с практиката ще разпознае най-добрите упражнения за него. Така то ще ти даде пълен достъп до възможностите му.

Често хората рационализират или се оправдават за липсата на място и време за практикуване на упражненията.Човек винаги може да намери причина защо дадено действие не се направи сега, както и да намери причина защо да го направи сега.

Не ти трябват специални дрехи, нито специална стая или възглавничка. Това да си на тихо и спокойно място, не притесняван от никого е плюс, но не е фактор.

Истината е, че може да чуваш и усещаш онова, върху което се фокусираш. Стига да правиш тези упражнения за концентрация. 

Опитай, като се съсредоточиш първо върху най-близките шумове и премини бавно към най-далечните. В един момент ще усетиш, че си се отнесъл толкова далеч, че си игнорирал всякакви близки шумове, дори ремонта от съседите. В този момент е добре да осъзнаеш, че си имал контрол над ума си и си го упражнил успешно, вместо да се чудиш какъв е бил смисъла на това упражнение.

Съзнателно да насочиш фокуса си върху това да осъзнаеш нещо, също е самоконтрол или сила на волята, която  става все по-силна с упражняване на фокуса ти върху това, което искаш.

Сега може би и разбираш, че няма такова нещо, като липса на сила на волята или липса на възможност за фокусиране и дори няма такова нещо като: “ ТО Е ПО-СИЛНО ОТ МЕН”. Просто може би се фокусираш в грешна посока или действия, които не искаш, поради липса на контрол над ума ти и натрапчивите мисли.

И не на последно място ми се иска, всеки да осъзнае това, че  има по-голям достъп до потенциала си, практикувайки упражненията в АНИМА, целта им е не е да не мислите за нищо, а съзнателно да управлявате мислите си, за да постигнете вътрешен мир. Умееш ли да въдворяваш мир в себе си, ще можеш да постигнеш всичко, което си наумиш във външния свят, без излишно напъване и напрягане!

5 стъпки да кажеш “не” без да изпитваме чувство за вина

By | Блог | No Comments

Обикновено хората, които трудно отказват са тези, които в последствие събират в себе си негативни емоции, ефекта от което се нарича “ тенджера под налягане”- трупат се емоции, които в даден момент ескалират, обикновено е трудно да се удържат. Изпитват чувство за вина и в желанието си, често да угодят на другите за да им се харесат, пренебрегват собствените си емоции, чувства и потребности.

 

Защо казваме ‘да’, когато искаме да кажем ‘не’?

 

В тези случаи, в желанието да сме перфектни към другите, ние ставаме злодеи за себе си. 

Обикновено напрежението от потиснати или “изтласкани” емоции в даден момент ескалира и се проявява или в нервни изблици или в панически атаки, с които се освобождава натрупаната негативна енергия на порции.

Често настроението ни се помрачава, когато не можем да откажем и правим нещо, за което нямаме желание в момента, правим това в желанието си да бъдем добре приети от другите, защото за формиране на нашата самооценка е важна оценката на значимите за нас “други”, тъй като сме социални същества и самооценката ни се влияе от оценката на социалната ни среда.

В същото това време не си правим услуга, защото не е възможно да имаме чувство за вина винаги. 

Хората, които трудно казват “не”, не са удовлетворени от живота си, обикновено живеят за другите. Не ценят себе си достатъчно, важно за тях е да са в услуга на другите, това ги изморява и изтощава.

Основна грешка, която да правим, за да избягаме от  трудността  да кажем „не“, е да отлагаме отговора или да се извиняваме или оправдаваме, обикновено след това изпитваме вина и угризения.

 

Заучените модели на поведение

 

Често се придържаме към заучени модели на поведение, които с годините сме свикнали, но те не всеки път са правилни и не всеки път работят за нас, напротив дори има такива, които ни пречат, но ги правим по инерция, защото сме свикнали. Ако ги променим, ще направим живота си по-лек и общуването с другите по-приятно. На пример:

  • Не е нужно да се оправдавате, да давате обяснения и да се извинявате.
  • Не е необходимо да си измисляте причини от типа, че внезапно нещо се е случило или някой се е разболял , вие имате право да откажете.
  • Просто отговорете кратко и ясно. Отговорът може да е „не“ и пак да бъде любезен. Хората уважават  човек, който заявява ясна и категорична позиция, а не такива, които постоянно увъртат, хленчат и се оправдават.

 

До какво води това за нас и околните?

 

По-добре и за двете страни е да дадем ясен и недвусмислен отговор, обратно на нашето мнение, ние се съгласяваме с другите, за да не се обидят, да не се разсърдят или разочароват от нас,  да не се стига до конфликт или за да ни уважават и обичат или защото „така трябва“, водени от „необходимостта“ да бъдем любезни.

Реално, обаче, се случва точно това, от което се стремим да избягаме – вместо другите да започнат да ни ценят, те губят уважението към нас, а ние започваме да си мислим, че те ни използват.

Неспособността да кажем „не“ вреди не само на нас, но и на другите. Казвайки „да“, когато ни се иска да кажем „не“, ние си мислим, че  правим добро, че сме благородни, а всъщност отношението ни е некоректно и нечестно.

Заблуждаваме околните постоянното със съгласието си, те смятат че след като любезно сме приели, значи наистина искаме и нямат представа, че с това си решение се „жертваме“ за тях.

В други случаи, когато не можем да откажем поради любезност  или притеснение да не засегнем другия, само подхранваме в него фалшиви надежди, не сме коректни във взаимоотношенията си с него.

 

5 стъпки, които ще помогнат в борбата с чувство за вина и неудобство да кажем “не”:

 

  1. Работете върху самочувствието си, върху чувството и усещането ви за собственото  душевно и физическо състояние, и увереността в собствените ви сили и способности.
  2. Ценете собственото си време и пространство. Не позволявайте да ви отнемат от времето когато си поискат. Имайте уважение към своето и съответно към пространството и времето на другите.
  3. Имайте своите хобита и занимания, не се оставяйте да ви е скучно. Имайки своите планове вие не само ще се забавлявате, с това ще бъдете по-интересни на другите, и няма да сте на разположение по всяко време.
  4. Оценявайте емоцията, която имате в себе си, когато се съгласите или откажете. Много е важно, емоцията да е положителна. В случай, че не се чувствате добре от отговора който сте дали в даден момент помнете, че винаги можете да вземете друго решение, което да съобщите.
  5. Не правете предположения. Правенето на предположения, от рода на “ ами ако…” не ви помагат по никакъв начин. В момент в който интуитивно сте усетили, че нещо не ви се прави и искате да откажете, по-добре го направете. Интуицията е късо логическо мислене, тя никога не ни подвежда, дори и в един малко по-късен етап да се случи така, че сме на “кантар” за вземането на решение, по-късно, ако се съгласим, но не сме били сигурни за това, фрустрацията или така нареченото разочарование ще е голямо. 

Разочарованието е основната причина за да не се чувстваме добре. То се получава от фрустрацията в следствие на очакванията ни. Защото, за да не каже “не”, човек винаги го прави заради предпоставени очаквания, обикновено по-скоро негативни за бъдещето. Такива хора не живеят в настоящето, не са “тук и сега”, страдащите са тези, които са в мислите за миналото или в предпоставени бъдещи негативни хоризонти. Защото “тук и сега” няма страдание, в сегашния момент, дори и в кризисна ситуация, всеки човек има време само и единствено за реакция.

 

Как да се справим с това чувство за вина?


Съществува начин да тренираме съзнанието си така, че да се научим да бъдем в настоящият момент и това са майндфул техниките, това са упражнения за “рестартиране” на ума, с тях човек си почива и едновременно с това тренира съзнанието си в спокойствие, тези упражнения помагат за по-добро фокусиране, мотивация и постигане на успех. Такива упражнения специално разработено от психолог, на български език са упражненията за ума – Анима, събрани в мобилно приложение за по-голямо удобство за да са винаги налични и лесни за употреба – в телефона. За това и в мобилното приложение АНИМА има цяла подкатегория наречена ТУК И СЕГА. В която упражненията са насочени в това да се научим да сме в настоящият момент, защото
ние на практика разполагаме само с него, миналото вече си е отишло, а бъдещето още не съществува!

 

 

Щастието – инструкции за употреба!

By | Други | No Comments

Всички имаме определено време на тази земя и е интересно, 

защо често отлагаме неща, които желаем да случим.

Живеем в свят на неограничени възможности, 

а сами ограничаваме себе си.

Даваме си сметка, че много от нещата, за които мечтаем, 

могат да станат реалност, но пак  отлагаме. 

Понякога си мисля, че хората нарочно отлагат защото не са готови да понесат това, да са щастливи.

Хората сме социални същества, живеем в общности и спазваме стандарти, които ни създават усещане за сигурност. Много важен е факта, че самооценката си,  ние формираме на база на обратната връзка от другите. Комуникацията с общността с която се асоциираме, повишава или намаля нашето самочувствие, а самочувствието от своя страна е нашето усещане за себе си и от това зависи, как ние ще се презентираме пред другите.

Знаем, че личността се формира на база – личностна предиспозиция, генетична предопределеност и среда, но – какво е щастието и къде да го намерим ?

Щастието е субективно емоционално състояние на задоволство, предпоставен хоризонт на очакване към който човек се стреми и достигайки го, изпитва удовлетворение.

Следователно да бъде човек щастлив е нужно да осъзнава- какво ще го направи щастлив.

Следващото важно условие е да осъзнава, че сам трябва да вземе участие в случването на своето щастие. Очакването някой друг да ни направи щастливи, често води до фрустрация, защото има много голяма вероятност очакванията да не съвпаднат с реалността.

 

Личната отговорност ли е щастието?

 

  Всички носим, тази отговорност и всички ние решаваме, дали правим това, което желаем. Въпрос на личния избор е дали ние се презентираме, като  щастливи и успешни хора. Това, което може истински да ни попречи е да имаме претенции към другите и да очакваме нещо да се случи, за да сме щастливи.

Оценките към другите и очакванията към другите, ни фрустрират.

Щастието се крие в това да искаш и да действаш, защото най- нещастните са тези които не знаят какво искат и тези които очакват другите да ги направят щастливи.

   Нещастието идва от това, че хората не живеят в настоящето.

Най-големите страдания, които си докарват хората са от там, че те не са тук и сега.

Човек си нагнетява тревожност, когато си спомня минали събития които са предизвикали у него неприятни емоции и чувства, а предъвквайки ги съответно тревожността и обидата още повече се увеличават, съответно и това се отразява на психичното и физическото здраве. 

Нормално е да изпиташ всяка една емоция, но е твой избор дали ще я задържиш  в себе си или ще я пуснеш от теб.

По същия начин реейки се в мечти, има опасност да забравим да се наслаждаваме на настоящия си живот.

Прекрасно е да предпоставяме нови хоризонти, но нека не забравяме, че живота ни е тук и сега.

В кризисен момент нямаме време да страдаме, тогава имаме единствено време за реакция, реакциите са борба или бягство в зависимост от ресурса.

Защото, когато човек е в настоящето в него няма страдание.

 

Как да достигнем  до щастието?

 

Щастието е въпрос на избор всеки сам избира дали да бъде жертва или победител. Дали да бъде жертва на дадена ситуация или да извлече ползи за себе си, като изводи уроци и дори мотивация за мощно изстрелване на горе по пътя си!  Умствени упражнения по пътя на намиране на щастието, можете да намерите в АНИМА – мобилното приложение за трениране на ума.

Всичко, което искате го искайте от себе си – тук и сега.

Приятно слушане!

 

Как да си помогнем в дните на изолация?

By | Uncategorized | No Comments

Ситуацията в момента около COVID­19, в която всички живеем, ни показа, че сякаш сме притеснени повече за физическото си оцеляване, за работата и финансите си, дори за света и посоката му, и забравяме да помислим, че здравето започва преди всичко в нашия ум. 

Самоизолацията по физически параметри е въпрос на личен избор, но тази, в която сме в момента, е много по различна. 

Тук имаме наложена отвън физическа изолация, по повод епидемиологична обстановка. Всъщност, ние нямаме типичната обстановка на изолираност — съвремието ни дава възможност за социална активност при ограничена степен на физически контакти чрез интернет, телевизия, телефони. Ние живеем в ерата на виртуалния социум. Така че, дискомфортът от липсата на физически социални контакти, който изпитват хората, може да бъде заменен от социални контакти във виртуалното пространство.

Covid-19 tag on medical desk with copy space Free Photo

 

Ето няколко техники с които можете да подобрите жизнения комфорт в настоящата ситуация.

Спазването на дневен режим.

Дневният режим помага срещу хаоса, дава усещане за сигурност и ни подкрепя в стресови ситуации, може да се сравни с определен ритуал: това означава да не стоите по пижама, а да станете както обикновено, да се облечете, да спазвате обичайните часове за хранене, сън, работа или учене. Необходимо е да приспособим своя дневен режим към актуалната ситуация. 

Планиране на деня.

Важно е и планирането на деня, защото планираните действия, предотвратяват загубата на контрол и чувството за безсилие. Планираните действия дават усещането, че човек не е безсилен пред дадена ситуация, а може активно да я създава. 

Използвайте  медийте съзнателно и целенасочено.

Фактите помагат против наплива от чувства. Сериозната и ясна информация дава ориентация и сигурност, но е добре да се избягва, непрекъснатото потребление на медии. 

В този момент е добре да помислите за своите силни страни. Ресурсите помагат за издържане на кризисни ситуации. Вътрешните ресурси са всички положителни преживявания, които сте имали през живота си, всички проблеми, които вече сте преодолели и разрешили, вашите силни страни и таланти, всичко, което имате като умения, склонности и т.н. Ресурсите са източници на сила. Активирайте ги и ги използвайте. 

Задължително през периода на изолация е движението, то върши чудеса в главата и е научно доказано, че има положителен ефект върху психиката ни. Спортът е възможен и в тясно помещение: Видео клипове в Интернет дават идеи и програми за тренировки. Всякаква мускулна треска сега означава успех. 

Прекрасно е да се поддържат и социалните контакти чрез видео разговори по телефона. Връзката със семейството или приятелите, което дава опора. 

 А, най-важната задача през този период е практикуването на прости упражнения за релаксация. Страхът и релаксацията не могат да се случват едновременно. Затова правете релаксиращи упражнения, те намаляват страховете. Общо взето това са и световните стандарти за справяне в създалата се ситуация. 

А тук в помощ идва Анима, мобилното приложение с което ще релаксирате и ще помогнете на ума ви да си почине, ще планирате дните си и ще се мотивирате за успех!

За любовта и нуждата от самоактуализация на чувствата

By | Други | No Comments

Ерих Фром пише, че “любовта е единственият смислен и задоволителен отговор на проблема за човешкото съществуване”. Любовта изисква от нас да се самоактуализираме в усещанията си, да рефлектираме върху случващото се, защото тя не е статична, тя се променя постоянно. Любовта е метаморфоза.

Любовта е отдаденост и съпреживяване. Любовта не е робство, а свобода в отношенията. Любовта е уважение към личността на другия, готовността да му дадеш достатъчно подкрепа, за да се развива, да мечтае, да избира. А още преди това – любовта е уважение и към нас самите, защото човек не може да обича някой друг, без първо да е обикнал себе си – с всички свои съвършени несъвършенства и прекрасни чудатости.

Любовта е потребността да споделяме, да даваме, да получаваме. Любовта е уюта да бъдем заедно.

Хипнозата

By | Други | No Comments

Какво е хипноза?

Учените знаят общите характеристики на хипнозата и имат някакъв модел за работата й. Това е състояние на транс, характеризиращо се с изключителна внушаемост, релаксираност и повишено въображение. Това не е сън, защото субектът е нащрек през цялото време. Тo най-често е сравнявана с усещане за “потъване” в книга или филм. Вие сте напълно в съзнание, но сте съсредоточен върху определена тема, изключили всякаква мисъл за друго. Един “сън наяве” или филм е въображаем свят, но изглежда реален, защото напълно може да ви ангажира емоционално.

Някои изследователи категоризират всички такива състояния на транс като форми на самохипноза. Милтън Ериксон, специалист-хипнозатор от миналия век, твърди, че хората се самохипнотизират постоянно. Но психолозите насочват вниманието си предимно върху състоянието на транс, предизвикано от целенасочена релаксация и упражнения. Такава дълбока хипноза се сравнява със спокойно психическо състояние между будност и сън.

В зората на хипнотерапията

Хората са изпадали в хипнотичен транс още преди хиляди години. Като различни форми на медитация са играли важна роля в религиите на много култури. Но научна концепция за хипнозата не е имало до края на 17-ти век.

Бащата на съвременната хипноза е Франц Месмер, австрийски лекар, който е вярвал, че хипнозата е мистична сила, която идва от хипнотизатора (” животински магнетизъм”). И въпреки, че критиците бързо изчистили магическия елемент от неговата теория, хипотезата на Месмер, че властта е в ръцете на хипнотизатора остава господстваща дълго време .

В обичайната хипноза приемате внушенията на хипнотизатора или собствените си идеи за реалност. Ако хипнотизаторът каже, че езикът ви ще стане два пъти по-голям, вие ще го усетите в устата си такъв и ще ви е трудно да говорите. Ако хипнотизаторът каже, че ви е страх, може да почувствате панически страх или да започнете да се потите. Но през цялото време, ще сте наясно, че всичко е въображаемо. По същество, вие “играете наужким” както правят децата.

В това специално психическо състояние, хората се чувстват спокойни и без задръжки. Предполага се, че това е така, защото то потиска грижите и съмненията, които обикновено държат действията ви под контрол. Подобно чувство изпитвате, докато гледате филм – може така да бъдете погълнат от сюжета, че притесненията за работа, семейство и т.н. да изчезнат и всичките ви мисли да са за това, което е на екрана.

Какво означава “хипноза”?

През 1842 английският лекар Джеймс Брейд показал, че при фиксация на погледа в лъскав предмет се преминава в особено състояние на тялото и ума, което през 1843 г. нарича “хипноза” – от думата Hypnos, която на гръцки означава “спя”. Според Брейд и други учени от епохата, като Амброаз Лиебо, Иполит Бернхайм и др. хипнозата не е сила, идваща от хипнотизатора, а комбинация от психологически реакции и сугестиране (внушения). Хипнозата е да “бъдеш отворен за предложения”.

Съзнание и подсъзнание

Повечето от психолозите смятат, че хипнозата е начин за директен достъп до подсъзнанието на даден човек. Обикновено сме наясно само за мисловните процеси, които протичат в съзнателната част на разума ни. Вие съзнателно мислите над проблемите, които стоят пред вас, съзнателно избирате думи, които да кажете, съзнателно се опитвате да си спомните къде сте оставили ключовете си.

Но по това време съзнанието ви работи ръка за ръка с вашето подсъзнание, като безсъзнателната част на ума ви работи “зад кулисите”. Вашето подсъзнание има достъп до огромен склад за информация, която ви дава възможност да разрешавате проблеми, да изградите изречението си или да намерите ключовете си. Когато ви идва нова идея от нищото, всъщност вие вече сте мислили за нея несъзнателно.

Вашето подсъзнание се грижи за автоматичната работа на нервната система, която контролира нашите вътрешни органи автоматично – те работят и “знаят” как без наша намеса. Вие не предизвиквате волево цикъла на дишането си минута по минута – подсъзнанието ви прави това. Не мислите за всяко движение, което правите по време на шофиране – за тези дребни неща мисли подсъзнанието ви. Вашето подсъзнание преработва и физическата информация, която тялото ви получава. С една дума, вашето подсъзнание стои зад повечето от мислите ви и решава за много от действията ви.

Когато сте буден, съзнателният ум работи, за да оцени много от тези мисли, да взима решения и да поставя определени цели за действие. Той обработва новата информация, идваща от подсъзнанието. Но когато сте заспали, съзнанието излиза от командния център и дава на вашето подсъзнание пълна свобода.

Психиатрите смятат, че дълбоката релаксация и фокусирането върху упражненията за хипнотизиране работят за да се успокои и подчини съзнанието ни, така че то да заеме по-малко активна роля в процеса на мислене. В това състояние, вие все още сте наясно с това, което се случва, но съзнателният ум сяда на задната седалка на вашето подсъзнание. Реално, това позволява на вас и на хипнотизатора да работят директно с подсъзнанието.

Какво се случва по време на хипноза. Характеристики на хипнозата.

Субектите под хипноза са като малки деца – игриви и с въображение, лесно възприемат странни предложения.

Хипнотизираните правят странни неща с готовност, защото както теорията твърди, съзнанието не филтрира информацията, не поставя маска или грим, защото то е отговорно за задръжките.

От подсъзнанието идват въображението и импулса. Когато вашето подсъзнание поеме контрола, се чувствате много по-освободени и по-креативни.

Като че ли предложенията на хипнотизатора идват директно от подсъзнанието ви, а не от друго лице. Вие реагирате автоматично на тези импулси и внушения, както ако бяха ваши собствени мисли. Разбира се, вашето подсъзнание има съвест, морал, инстинкт за самосъхранение и собствени идеи, така че има много неща, които няма да се съгласи да направите.

Подсъзнанието регулира вашите телесни усещания като вкус, докосване и зрение, както и вашите емоции. Когато вратата за достъп е отворена и хипнотизаторът може да говори на вашето подсъзнание директно, той може да задейства всички тези чувства, така че да усещате вкуса на лимон например, удовлетворение, задоволство и произволен брой други чувства.

Освен това, подсъзнанието е складът, който съхранява всичките ви спомени. Психиатрите могат да използват хипнозата, за да извадят тези спомени, свързани с личен проблем, който може най-накрая да бъде решен. Като се има предвид, че субектът е в състояние на внушение, също така е възможно да се създадат и фалшиви спомени.

На практика за всеки един нервен сноп, който води от нашите сетивни органи към мозъка ни, има 10 нервни връзки, които водят от мозъка към сетивния орган. Това означава, че нашият мозък може да направи така, че очите ни да “виждат” неща, които не са там. Това означава, че нашият мозък може да направи ушите ни чуват звуци, които не съществуват. Това означава, че нашият мозък може да накара езика ни да усеща вкус на храни, които не са в устата ни. Това означава, че нашият мозък може да направи нашият нос усеща аромати, които не са реални.

Физиология на хипнозата

В редица изследвания е установено, че няма съществени физическа промени, свързана със състоянието на хипноза. Възможно е сърцето и дишането леко да забавят ритъма си, но това се дължи на релаксацията, съпътстваща процеса на хипнозата, а не самото хипнотично състояние.

Промените във функционирането на мозъка обаче са значителни.

Четирите категории мозъчни вълни

Мозъчните вълни са електрическо представяне на мозъчната дейност. Милионите неврони, предаващи електрически заряди създават различни ритми, познати като модели на мозъчни вълни. Тези ритми могат да се наблюдават, записват и измерват чрез електроенцефалограф (ЕЕГ). Мозъчните вълни обичайно се групират в 4 различни категории съобразно честотата им: Бета, Алфа, Тета и Делта.

Всяка една от тези категории честоти съответства на специфичен тип активност на кората на мозъка и състояние на съзнанието. Започвайки с най – високата честота и продължавайки по низходящ ред, те са следните:

• Бета-вълните са най-бързи – (14-100 херца), те преобладават в нашия мозък и са свързани с бодърстването, съсредоточеността, процесите на учене. Това е сферата на съзнателния разум.

• Алфа (8-13 херца) Алфа е областта, която обикновено се смята за сферата на подсъзнанието. Почти всички хипнотични въздействия се осъществяват в този обхват. Медитацията също е функция на този диапазон, понякога слизайки и в тета. Алфа е една изключително важна област за хипнозата.

• Тета (4-8 херца) Тета е част от областта на подсъзнанието, в която е приложима хипнозата – въпреки че много малко хора достигат до тета за дълъг период от време.

• Делта (по-малко от 4 херца) Това е абсолютната безсъзнателност и тези честоти се наблюдават в състояние на дълбоксън.

Когато вечер заспивате, мозъкът ви автоматично превключва от по – високия честотен цикъл бета към по- ниския алфа, а после, за кратки последователни периоди, към тета и делта. По- голямата част от съня ви протича в алфа.

Всичко, което хипнозата прави, е да се възползва от този естествен феномен. Хипнозата всъщност е една техника за принуждаване на мозъка да намали циклите си до алфа диапазона без да изпадне в сън. В алфа подсъзнанието е открито за влияния чрез внушение.

Лечение чрез хипноза

Тъй като дълго време хипнозата се е използвала само за забавление, мнозина, в това число и учени-медици, са скептични по отношение на използването на хипнозата като ефективно лечение. Но промените в мозъчната активност в състояние на хипноза ясно показват, че това явление реално влияе на мозъка. Това се потвърждава в редица изследвания.

В САЩ много стоматолози се обучават за хипноза, за да се намали чувствителността на болка при някои пациенти. Френски лекари повече от 40 години работят с помощта на хипноза за обезболяване по време на някои операции.

Опитният хипнотерапевт, твърдят в рекламите на специализирани кабинети, е способен да помогне на пациентите си да преодолеят емоционални травми или вредни навици като пушенето или да им помогне да се преборят с страхове или фобии.

Данните за ефективността варират: употребата на хипнозата като инструмент за отказване от цигарите има успеваемост от 20 до 30 процента, подобно на много други методи за отказване на цигарите, но проучвания от 2007 г. на пациенти, хоспитализирани за сърдечни и белодробни заболявания са установили, че пушачите, които са използвали хипноза за отказ от цигарите са имали двойно по-голям шанс да се излекуват.

Промените в съзнанието след хипноза може да продължат

Проучване, проведено от швейцарски и финландски изследвателски екип, публикувано в рецензирани клинични списания използва показанията на електроенцефалограма (ЕЕГ) за разследване на промените в мозъка, които се случват по време на състояние на хипноза.

Резултатите от това контролирано проучване дават неврологични доказателства за значителни и различни промени в мозъчните вълни във фронталния лоб, които са уникални за хора, които са в състояние на хипноза. В резултат на тези промени е имало значителни подобрения на вниманието и концентрацията. Друг важен извод, който екипът открил от изследването е, че промените в активността на фронталния лоб продължава след като лицето вече не е в състояние на хипноза, което предоставя неврологично доказателство за дългосрочните ползи от лечения, включващи хипноза (Hypnosis induces a changed composition of brain oscillations in EEG: a case study – Fingelkurts, Fingelkurts, Sakari Kallio и Revonsuo, 2007).

Връщане на спомените

Има дебат за прилагането на хипнотерапията чрез връщане на спомените, особено тези от ранното детство или от предполагаем предишен живот. Американската медицинска асоциация и Американската психологическа асоциация предупреждават във връзка с прилагането на терапия за регресия на паметта в случаи на предполагаема травма от детството, посочвайки, че “е невъзможно без някои други подкрепящи доказателства, да се прави разлика между реалната и фалшивата памет.”

А пък за връщането на спомени от предишен живот се гледа с голяма доза скептицизъм.

Източници:

Scientific Hypnosis