Обикновено хората, които трудно отказват са тези, които в последствие събират в себе си негативни емоции, ефекта от което се нарича “ тенджера под налягане”- трупат се емоции, които в даден момент ескалират, обикновено е трудно да се удържат. Изпитват чувство за вина и в желанието си, често да угодят на другите за да им се харесат, пренебрегват собствените си емоции, чувства и потребности.
Защо казваме ‘да’, когато искаме да кажем ‘не’?
В тези случаи, в желанието да сме перфектни към другите, ние ставаме злодеи за себе си.
Обикновено напрежението от потиснати или “изтласкани” емоции в даден момент ескалира и се проявява или в нервни изблици или в панически атаки, с които се освобождава натрупаната негативна енергия на порции.
Често настроението ни се помрачава, когато не можем да откажем и правим нещо, за което нямаме желание в момента, правим това в желанието си да бъдем добре приети от другите, защото за формиране на нашата самооценка е важна оценката на значимите за нас “други”, тъй като сме социални същества и самооценката ни се влияе от оценката на социалната ни среда.
В същото това време не си правим услуга, защото не е възможно да имаме чувство за вина винаги.
Хората, които трудно казват “не”, не са удовлетворени от живота си, обикновено живеят за другите. Не ценят себе си достатъчно, важно за тях е да са в услуга на другите, това ги изморява и изтощава.
Основна грешка, която да правим, за да избягаме от трудността да кажем „не“, е да отлагаме отговора или да се извиняваме или оправдаваме, обикновено след това изпитваме вина и угризения.
Заучените модели на поведение
Често се придържаме към заучени модели на поведение, които с годините сме свикнали, но те не всеки път са правилни и не всеки път работят за нас, напротив дори има такива, които ни пречат, но ги правим по инерция, защото сме свикнали. Ако ги променим, ще направим живота си по-лек и общуването с другите по-приятно. На пример:
- Не е нужно да се оправдавате, да давате обяснения и да се извинявате.
- Не е необходимо да си измисляте причини от типа, че внезапно нещо се е случило или някой се е разболял , вие имате право да откажете.
- Просто отговорете кратко и ясно. Отговорът може да е „не“ и пак да бъде любезен. Хората уважават човек, който заявява ясна и категорична позиция, а не такива, които постоянно увъртат, хленчат и се оправдават.
До какво води това за нас и околните?
По-добре и за двете страни е да дадем ясен и недвусмислен отговор, обратно на нашето мнение, ние се съгласяваме с другите, за да не се обидят, да не се разсърдят или разочароват от нас, да не се стига до конфликт или за да ни уважават и обичат или защото „така трябва“, водени от „необходимостта“ да бъдем любезни.
Реално, обаче, се случва точно това, от което се стремим да избягаме – вместо другите да започнат да ни ценят, те губят уважението към нас, а ние започваме да си мислим, че те ни използват.
Неспособността да кажем „не“ вреди не само на нас, но и на другите. Казвайки „да“, когато ни се иска да кажем „не“, ние си мислим, че правим добро, че сме благородни, а всъщност отношението ни е некоректно и нечестно.
Заблуждаваме околните постоянното със съгласието си, те смятат че след като любезно сме приели, значи наистина искаме и нямат представа, че с това си решение се „жертваме“ за тях.
В други случаи, когато не можем да откажем поради любезност или притеснение да не засегнем другия, само подхранваме в него фалшиви надежди, не сме коректни във взаимоотношенията си с него.
5 стъпки, които ще помогнат в борбата с чувство за вина и неудобство да кажем “не”:
- Работете върху самочувствието си, върху чувството и усещането ви за собственото душевно и физическо състояние, и увереността в собствените ви сили и способности.
- Ценете собственото си време и пространство. Не позволявайте да ви отнемат от времето когато си поискат. Имайте уважение към своето и съответно към пространството и времето на другите.
- Имайте своите хобита и занимания, не се оставяйте да ви е скучно. Имайки своите планове вие не само ще се забавлявате, с това ще бъдете по-интересни на другите, и няма да сте на разположение по всяко време.
- Оценявайте емоцията, която имате в себе си, когато се съгласите или откажете. Много е важно, емоцията да е положителна. В случай, че не се чувствате добре от отговора който сте дали в даден момент помнете, че винаги можете да вземете друго решение, което да съобщите.
- Не правете предположения. Правенето на предположения, от рода на “ ами ако…” не ви помагат по никакъв начин. В момент в който интуитивно сте усетили, че нещо не ви се прави и искате да откажете, по-добре го направете. Интуицията е късо логическо мислене, тя никога не ни подвежда, дори и в един малко по-късен етап да се случи така, че сме на “кантар” за вземането на решение, по-късно, ако се съгласим, но не сме били сигурни за това, фрустрацията или така нареченото разочарование ще е голямо.
Разочарованието е основната причина за да не се чувстваме добре. То се получава от фрустрацията в следствие на очакванията ни. Защото, за да не каже “не”, човек винаги го прави заради предпоставени очаквания, обикновено по-скоро негативни за бъдещето. Такива хора не живеят в настоящето, не са “тук и сега”, страдащите са тези, които са в мислите за миналото или в предпоставени бъдещи негативни хоризонти. Защото “тук и сега” няма страдание, в сегашния момент, дори и в кризисна ситуация, всеки човек има време само и единствено за реакция.
Как да се справим с това чувство за вина?
Съществува начин да тренираме съзнанието си така, че да се научим да бъдем в настоящият момент и това са майндфул техниките, това са упражнения за “рестартиране” на ума, с тях човек си почива и едновременно с това тренира съзнанието си в спокойствие, тези упражнения помагат за по-добро фокусиране, мотивация и постигане на успех. Такива упражнения специално разработено от психолог, на български език са упражненията за ума – Анима, събрани в мобилно приложение за по-голямо удобство за да са винаги налични и лесни за употреба – в телефона. За това и в мобилното приложение АНИМА има цяла подкатегория наречена ТУК И СЕГА. В която упражненията са насочени в това да се научим да сме в настоящият момент, защото ние на практика разполагаме само с него, миналото вече си е отишло, а бъдещето още не съществува!
