Category

Други

Чревно здраве и COVID-19

By | Други | No Comments

 

         Още една причина да се погрижим за чревното си здраве е факта че дисбалансът в състава на микробиома може да повлияе на тежестта на COVID-19.

Във всеки един от нас живее цяла армия от микроби наречена микробиом. Тази общност от бактерии, се състои от различни видове микроби, като всеки поотделно изпълнява специализирана задача, но всички работят заедно, за да запазят човешкия организъм здрав. Чревното здраве има съществено значение за борбата с различни състояния и болести, включително с коронавирусната инфекция, причинена от COVID-19.

Бактериите в червата ни могат да предизвикат ефективен имунен отговор срещу вируси, които заразяват не само червата, като норовирус и ротавирус, но и тези, които заразяват белите дробове, като грипния вирус. Полезните чревни микроби правят това, като нареждат на специализирани имунни клетки да произвеждат мощни антивирусни протеини, които елиминират вирусните инфекции. Често тялото на човек без тези полезни чревни бактерии няма толкова силен имунен отговор към вируси, в сравнение с индивид с нормален чревен микробиом. В резултат на това, някои инфекции може да останат неоткрити, като впоследствие има възможност това да окаже влияние върху здравето и цялостното състояние на организма.

 

Доказано, че много пробиотици подобряват или облекчават състоянията на белодробните заболявания, като променят разнообразието на микробиомите и техните метаболити, потенциално могат да повлияят на възпалителните маркери в кръвта и впоследствие дори на депресивната и тревожна симптоматика, която е  тъй като чревно-мозъчната ос може да повлияе на провъзпалителните цитокинови нива в кръвта. Пробиотиците оказват благотворно въздействие чрез четири различни механизма на действие:  –  интерференция с потенциални патогени, – подобряване на бариерната функция,   – имуномодулация и влияние върху други органи на тялото чрез имунната система, –   производство на невротрансмитери. 

Други скорошни проучвания показват, че дисбалансът в състава на микробиома може да повлияе на тежестта на COVID-19, степента на отговора на имунната система към инфекцията и на развитието на продължаващи възпалителни симптоми. COVID-19 е предимно респираторно заболяване, но доказателствата сочат, че червата също могат да имат роля в развитието на инфекцията, тъй като те са най-големият имунологичен орган в организма.

 

Открито е, че малка част от пациентите показват нисък брой на  полезни бактерии дори 30 дни след изчистването на SARS-CoV-2. Това може да е потенциално обяснение защо симптомите на COVID-19, като умора, задух и болки в ставите, често продължават при излекувани пациенти. 

Анализът на кръвните проби показва, че микробният дисбаланс, открит при пациенти с COVID-19, също е свързан с повишени нива на възпалителни цитокини и кръвни маркери на увреждане на тъканите, като С-реактивен протеин и някои ензими.

 

Наблюдаваните вариации водят към доказателства, които показват, че чревните микроби са свързани с възпалителни заболявания в и извън червата и стигат до заключението, че лекарите могат да използват подсилването на полезни чревни бактерии като нов начин за смекчаване протичането на тежки заболявания.

 

Натрапливи мисли и как да се справим?

By | Други | No Comments

 Натрапливите мисли, са често срещан феномен – на всички ни се е случвало да се зароди в съзнанието ни мисъл, която не е приятна, не желаем да мислим за нея, а в  същото време, тази мисъл влияе на действията ни и нарушава емоционалния ни баланс. Има случаи, когато мисълта е толкова натрапчива, че изцяло нарушава качеството на живот.

 

  Когато е трудно справянето в тези състояния и те нарушават качеството на живот, вече говорим за обсесивно-компулсивно разстройство, което се характеризира  с непрекъснато повтарящи се  натрапливи мисли или така наречените – обсесии или натрапливи действия – компулсии.

 

 В българската терминология вместо „обсесии“ и „компулсии“ често използваме понятията „натрапливи мисли“ и „натрапливи действия“,в миналото обсесивно-компулсивното разстройство се е наричало натраплива невроза. Обсесивно-компулсивното разстройство е често състояние и от него страдат в даден момент от живота си около 3% от населението. То засяга еднакво и двата пола, но в юношеска възраст по-често боледуват момчетата. Болестта засяга предимно младата възраст, много по-рядко състоянието започва за първи път след 35 годишна възраст.

 

  Натрапливостите  са мисли, нахлуващи в съзнанието с повтарящи се и нежелани идеи, представи или импулси, които пациентът осъзнава, че са несъответни, прекомерни или безсмислени, опитва се да им се противопостави, но не успява. Натрапването на мислите и съпротивата спрямо тях са в непрекъснат сблъсък и това генерира интензивна тревожност и страх. Компулсиите пък са повтарящи се стереотипни действия, ритуали или мисловни операции, към изпълнението на които пациентът изпитва непреодолим подтик, въпреки че осъзнава тяхната безсмисленост или прекомерност. Изпълнението на натрапливите действия понижава тревожността и обратно – опитът да се прекъсне ритуала води до повишена тревожност и чувство на застрашеност.

 

  Двете основни прояви – натрапливите мисли и натрапливите действия – се наблюдават много често съчетано и имат логическа връзка помежду си. Например ако човек има натрапливото опасение, че може да се зарази с някакъв вирус, той може да прекарва много време в миене на ръцете си. 

 

 Пациентите страдащи от тези състояния преживяват натрапливите симптоми с чувство на тревожност, срам или вина. В областта на психопатологията, натрапливите симптоми са едни от най-мъчителните човешки преживявания, а често пациентите имат притеснението дали тези симптоми не са признак на тежко психично разстройство. Техните роднини и околните обикновено не могат да разберат естеството на страданието им, често неглижират страданието и  симптомите  и започват да дават безсмислени съвети от рода на “стегни се”. Затова не е чудно, че голяма част от пациентите се опитват да крият симптомите си и понякога минават години, преди да се осмелят да се консултират със специалист и живеят в нарушен комфорт.

 

 Най-надеждната техника за справяне е когнитивно-поведенческата терапия, която има много по-висока успеваемост дори от лекарствата, но в комбинация с подходяща медикаментозна терапия успехът за справяне с проблема е много по-голям. Можете да пробвате едно от многото успешни упражнения от когнитивно поведенческата терапия. Например: 

 

 Направете си таблица,  разделена на четири колони. В първата колона записвайте дата и час, в които се е появила натрапливата мисъл. Втората колона – запишете мястото. Написаното в тези две колони ни дава информация за честотата на натрапливостите и тук изследваме дали средата влияе и дали се случват по едно и също време.  В третата колонка напишете натрапливата мисъл или страха, който е свързан с нея. В четвъртата – опишете действителната картина около вас, можете да си я кръстите – реалност. Най-важна е точно тази четвърта колонка за терапевтичния процес, който си правите сами, защото фиксирайки се в нея, вашето внимание е съсредоточено в нещата, които реално ви заобикалят, а не в страховете, които имате. Понякога, четейки написаното, усещате колко нереални са страховете, които сте описали. Другата полза от упражнението, е че изморявате съзнанието си, защото трябва да записвате всички натрапливи мисли и така то започва да си подбира за какво да мисли.

 

Пожелавам ви успех с упражнението и не забравяйте, ключът е в постоянството!

 

Как се отразява чревното здраве на психиката

By | Други | No Comments

Още в древността хората са осъзнали връзката между мозъка, настроението, мислите и стомашно – чревния тракт. Има дори психологична теория, според която душата на човек се намира в корема.

Последните проучвания, показват, че щастието ни започва от червата, защото именно там се синтезира 95% от серотонина, който ни е познат, като хормонът на щастието в нашето тяло.

Диетата е важна за поддържането на балансиран микробиом, което, за съжаление, често се пренебрегва от хората и рядко свързват наличието на безпокойство, стрес и тревожност със състоянието на храносмилателната система. Огромно значение има с какво и как се храним, тъй като това е пряко свързано с поддържането на разнообразието от бактерии  в червата ни.

Хроничният стрес, проявяващ се, като безпокойство, тревожност и  депресивност, влияе негативно на чревното ни здраве. Гастроинтестиналният тракт е чувствителен към емоции, а мозъкът има директна връзка със стомаха ни, така и стомахът има директна връзка с мозъка. Връзката е двупосочна, затова и хора, които имат проблем със стомаха и чревното здраве, могат да изпитват безпокойство, тревожност или дори депресия.

Все повече изследвания потвърждават, че хората, страдащи от депресия, хроничен стрес и дори тежки психични заболявания, имат проблем с чревното здраве и липса на полезни бактерии.

 Червата биват наричани “втори мозък”. Това е така, тъй като, скрита в гастроинтестиналния тракт, се намира маса от нервна тъкан, позната още като ентерална нервна система. Тя е съставена от над 100 милиона нервни клетки изследвайки задълбочено “чревния мозък”, учените откриват все повече връзка между храносмилането, нашето настроение и дори начина ни на мислене.

Тревожност и депресивни нарушения се наблюдават по-често при хора, страдащи от синдром на раздразнените черва, т.е. при такива, при които връзката “мозък-черво” не функционира добре.

Установено е, че микробиомът, това са бактериите в нашите черва, играе важна роля във връзката “черво – мозък”. Някои от нашите бактерии могат да отделят невротрансмитери, които по вагуса изпращат определени съобщения до мозъка. Доказва се, че бактериите в нашето черво определено имат влияние дори върху нивото ни на тревожност, реакцията ни на стрес и функционирането на паметта ни.

Стомашните и чревните нарушения са в състояние да повлияят на нашата психика дори и без да го осъзнаваме.

Затова изследователите казват, че едни от най-ефективните лечения за подобни проблеми са двупосочните, защото атакувайки проблемите от две страни, шансът за успех е в пъти по-голям. В големите и бързоразвиващи се страни вече е прието синдромът на раздразнените черва да се лекува и чрез различни психотерапевтични методи, а депресията, тревожността със значително увеличаване на полезните бактерии в червата.

Винаги помнете, че колкото по-разнообразна е храната и колкото повече полезни бактерии съдържа, толкова по-добре за нас! 

 

 

Как да съхраним взаимоотношенията си?

By | Други | No Comments

Хората сме социални същества и важен аспект от нашия живот са нашите здравословни взаимоотношения, те се накърняват изключително бързо, това ни причинява дискомфорт, а понякога дори влияе и на здравето ни. За това е важен, начина по който гледаме света около нас и  нагласата ни към  другите. 

Това, което влошава най-много взаимоотношенията, са претенциите, изискванията и оценките, които ние раздаваме с лека ръка към другите. И тук няма значение дали взаимоотношенията са между партньори, колеги, приятели или роднини.

В синонимния речник намираме думата “претенция”, която се тълкува, като искане, стремеж да се постигне нещо, домогване. Обикновено се свързва с личности имащи голямо самомнение, надменност, хора с претенции, искане, стремеж, домогване, рекламация, ревандикация, което е юридически иск на собственик за възстановяване на правото му върху вещ, която е в чуждо незаконно владение.

Ето, сега след като си обясним значението на думата, идва момента в който започваме да разбираме, защо претенциите към другите са в грешната посока на пътя на разбирателството и много далече от любовта.

Изрази от типа: “Искам да се промениш, защото е за доброто ти, кара хората да се затварят, да избягват среща и да се маскират със защитни механизми.”

 

Мъдрия човек има изисквания към себе си,а глупакът – претенции към другите, е казал Конфуций.

 

Съветите, които раздаваме понякога са също много опасни, те са като нож с две остриета, защото не можем да понесем отговорността за това, което предлагаме като съвет. Мит е, че психолозите дават съвети в своята практика. Всеки трябва да вземе решенията си сам, за да застане с достойнство пред тях и да уважава избора си.

 

За да са добри взаимоотношенията ни със света около нас е добре да уважаваме и личността на другите, личното им пространство, времето и изборите им.

 

Накратко за детската тревожност

By | Други | No Comments

По темата за детската тревожност се косултирахме с детския психолог Теодора Пампулова, която има  частна практика в гр.Пловдив и работи по множество проекти, които са свързани с детското психично здраве. От 2015 година е сертифициран от Министерство на правосъдието медиатор. През годините е преминала редица обучения и курсове свързани с психическото и физическото здраве и развитие на детето, арт терапия, приказкотерапия и др. Има опит при работата с деца с поведенчески и емоционални проблеми, проблеми в развитието, хиперактивност с дефицит на вниманието, аутизъм, лека умствена изостаналост и др.

    Много малко са децата, които растат безстрашни. Голяма част от страховете и тревогите са възрастово обусловени и е нормално да се появят в определен етап от развитието на малчугана – бебетата се страхуват от раздяла с майката, по-големите деца – от чудовища, от тъмното и т.н.

Представете си две деца които трябва да положат изпит на следващия ден- Ани и Емил. Ани има силни физически усещания преди самия изпит – главоболие, световъртеж, треперещи и потни ръце – все маркери за тревожността. Точно преди изпита тя си мисли “Трябва да се махна от тук! Ще се проваля!”.  Предходната нощ не е спала спокойно – сънувала е кошмари. Другото дете – Емил внезапно се разболява точно сутринта преди да отиде на училище – боли го корем. Дали това е случайно стечение на обстоятелствата? Най-вероятно, не! Той не може да обясни неразположението си, но за възрастните то е сигнал за притеснение.

Често когато говорим за детската тревожност се фокусираме върху болезнената й страна, онази, която прави децата нещастни, а родителите безпомощни. Тя има различни лица – предстоящото контролно утре сутрин, плуването в басейна, запознанството с връстници, високата пързалка на площадката и т.н. И въпреки, че тревожността има положителна страна (помага ни да избягваме опасностите, да предприемаме ефикасни действия, да използваме в максимална степен силите си, предпазва ни от неморални действия и други), тя остава в спектъра на негативните емоции. Когато притеснението достигне до твърде високо ниво, може да предизвика страдание на детето.

 Ето какво съобщение ми изпрати Ани ( 8 години) преди два дни : “Много се безпокоя някой от близките ми да не се разболее. Чувствам напрежение от вътре!  Това е притеснението на много деца по време на пандемията! 

Детската тревожност предизвиква различни физиологични и психически промени – от леки до много силни, от чести до почти непрекъснати. То може да има различни форми:

  • -физически усещания – разтуптяно сърце, повърхностно дишане, болки в стомаха и главоболие, често уриниране и др.;
  • -тревожни мисли и песимизъм – едни и същи повтарящи се мисли, които не намират решение;
  • -отбягване на новите неща и силни реакции при промени в рутината;
  • -нервни навици и натрапливости – често примигване с очи, въртене на кичур коса, гризане на нокти, често миене на ръце, непрекъснати проверки дали вратата на дома е заключена и др.
  • -възприемане на света като заплашителен и несигурен;
  • -поведенчески модели като стеснителност, прилепливо поведение към родител, нерешителност, перфекционизъм, опит за контрол над средата и др.

Как се появява тревожността? Темпераментът и травмата играят значително роля при формирането на детската тревожност, но всъщност родителите са в нейната основа. Тревожните деца често пъти растат в атмосфера на свръхпротекция или на липса на всякакви граници и правила. “Внимавай!”, “Сигурен ли си, че…?” често са изрази от речника на родителите, които имат потребност да защитават децата си. В другата крайност са тези, които ги натоварват  с изключителна свобода, с която децата не умеят да боравят – “Прави каквото искаш!”. Първите са изключително мнителни и предпазливи, вторите – неглижиращи и не умеещи да поставят рамки.

Друга причина за тревожност при децата е, когато имат нещо да споделят, но не умеят да говорят за чувствата си с възрастните. Ние, хората се раждаме с определен “набор” от емоции, като с порастването – те стават все повече и повече. Затова е важно да научим детето да споделя, това което изпитва, да развиваме емоционалната му интелигентност. Защото в противен случай то ще се опитва да избута тези тревожни мисли настрана, но те непрекъснато ще се завръщат. Неизразените чувства и мисли не изчезват. Може да ви се стори странно, но много семейства възпитават децата си да потискат чувствата си, да изглеждат спокойни и уверени – “Не плачи!”, “Прибери се в стаята си, можеш да се върнеш само с усмивка на лицето!”, “Не се дръж като бебе!”, “Нищо ти няма!”, “Виж никой друг не се тревожи за това!” и ”Не ставай глупав!” и други. Тогава децата се чувстват изключително напрегнати, а всъщност им се случва нещо напълно нормално – изпитват емоции.

Първата стъпка към справянето с детската тревожност е приемането й. Обратното на омаловажаването (чрез горепосочените изрази) е разбирането и емпатията на възрастните: “Уау, това си беше страшно!, “Изглеждаш разтревожен! Искаш ли да поговорим?”, “Искаш ли първия път да опитаме заедно?” Направите ли първата крачка почти се победили детската тревожност!

автор: Теодора Пампулова

детски психолог

По-добро качество на живот за психиатричните пациенти

By | Други | No Comments

Живеем в ера на огромен напредък на невронауките. Нашето предварително разбиране на биологичните механизми, участващи в големите психични разстройства вече е формирано, въпреки че сме едва в първия стадий на значение в тази област. Това е ера, преливаща от фармакологична терапия за всеки вид разстройство, наречено нервно или психично.

Съществува също така огромно количество литература по въпросите на психодинамиката, семейните отношения, социалните и психологически фактори, влияещи върху тежките психични разстройства.

От друга страна, въпреки изобилието от знание, когато човек се обърне към действителната грижа за тежко инвалидизираните пациенти с психични разстройства, представени преди всичко от онези, които страдат от шизофрения –ще срещнем оскъдни методи, чрез които да им помогнем да усвоят социални умения за по-добро качество на живот. Научаването на тези умения, толкова важни за качеството на живот и адаптацията в общността,  едва напоследък беше включено в главните направления в психиатрията. 

Не зависимо каква е причината за сериозните дефекти в социалните умения и умения за самостоятелен живот – дефектно функциониране на мозъчната тъкан, изкривено възпитание, грубо общество, или някаква тяхна комбинация – факт е, че много хронично психично болни пациенти не са способни да изпълняват най-прости задачи за своето оцеляване. Тези празнини могат да включват абсолютна или относителна неспособност да започнат разговори, да полагат грижи за себе си и личната си хигиена, да създават и поддържат приятелства, да намират работа и множество други умения.

Освен общуването с членовете на семейството и приятели, тези пациенти трябва да се срещат с различни хора, имащи отношение към лечението им, включително с лекуващите екипи в болниците, консултантите в дневните стационари, персонала на пансиони, други работещи в областта на психичното здраве, социални работници и специалисти по рехабилитация.

 Пациенти, които не могат ясно да съобщават на другите своите чувства и желания, изпитват по-малко удоволствие от живота и стават по-уязвими към физически и емоционални страдания. Цената на неспособността да се изразяват чувства и да се поддържат удовлетворяващи отношения с другите е висока. Дефицитът на социалните умения у психиатричните пациенти може да допринесе за влошаването на симптомите, което, съчетано с дълготрайните функционални дефицити, застрашава способността им да се грижат за себе си и да се справят с ежедневните стресове. 

 Социалната компетентност и емоционалната интелигентност, са най-силните фактори за успех в живота и благоприятен изход от психиатричните страдания. Наред с модерната медикаментозна терапия, осигуряваща ефикасен контрол на симптомите на психичното страдание, които са бариера пред съкровените лични цели на пациента в области, като семейство, приятели, работа, почивка, духовен живот, е нужно трениране в социални умения за благополучие в тези области.

Медикаментите могат да намалят и премахнат симптомите, но никога лекарствата не могат да обучат хората в нови знания и умения, за да постигнат своите цели в значими за тях области. Знанията и уменията могат да бъдат научени само чрез научаване. Това е и причината за създаването на 

Анима – мобилно приложение с аудио записи, които да се ползват за упражнение на ума в спокойствие, отпускане и емоционална интелигентност. На базата на дългогодишния ми опит като клиничен психолог, изучавайки с внимание психологичните страданията на хората и отчитайки нужда от техника, която да помага в нужните моменти, но да е неотлъчно съвсем близо до човека. Използвах различни терапевтични техники, доказали своето позитивно влияние с времето, както и обратната връзка на пациентите си за ползите от тях.  Приложението се допълва ежемесечно, това е процес, който продължава и в момента, създаваме нови категории с желанието да обхванем всички сфери на дискомфорт.

 Можете да свалите приложението на телефона си и то да бъде навсякъде с вас.

 

 

 

 

Каква е разликата между интелект и интелигентност?

By | Други | No Comments

  В енциклопедията по психология под редакцията на германския психолог Ханс Айзенк, под интелект се разбира „възприемащ, разбиращ ум”, „висока степен на абстрактно или понятийно мислене” т.е. централно място се определя на мисленето, разбирането и познанието. 

Докато за интелигентността не може да се говори едностранно. Тя представлява по-сложна структурна система, където наред с мисленето участват и редица други психични процеси и особености на личността. 

В повечето дефиниции в основата на интелекта, стои способността за решаване на задачи или ситуации с помощта на мисленето. Към интелектуалните способности се отнасят бързината на разбирането, лекотата при боравене с числа, концентацията и превключването на вниманието, мисловните операции – анализ, синтез, сравнение, абстрахиране и обобщение, качествата на мисловната дейност – бързина, гъвкавост, самостоятелност, както и видовете мислене – абстрактно- логическо, техническо и нагледно-образно. Освен вниманието и мисленето, неразделна част на интелекта е и паметта – запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на определена информация. Обемът на паметта, бързината на запомняне, трайността на съхраняване, точността и усложливостта на паметта са съществени признаци при проявите на интелекта. Интелектът отразява умствените способности на личността. 

Централно място заемат интелектуалните качества – ерудиция, мисловна дейност, добра памет, бързо възприемане и осмисляне на информация, обща култура, а в периферията се появяват качества, които имат отношение към личността, поведението и взаимоотношенията между хората – стил на говорене, душевна красота, добър външен вид, заложби, чувство за достойнство и т.н. 

От друга страна – интелигентността е сложна съвкупност от психични процеси, свойства и състояния, признава се сложната природа на това явление, но единно мнение по отношение на определението няма, тъй като аспектите и подходите на изследване са различни. Понятията „интелект” и „интелигентност” са близки по своето съдържание, но трябва да се разграничават. 

Спокойствие – тук и сега

By | Други | No Comments

    Навсякъде около нас съществува лесно достъпна информация относно така наречения “бич на 21 век” – стреса. Почти ежедневно срещаме заглавия на статии, които ни напомнят, че това е поредното предизвикателство, с което трябва да се преборим (И то спешно, защото вредите от него са големи!). И въпреки че информацията, предоставена в подобни статии, може би до голяма степен е вярна, статистиките за причинените от стрес болести рядко всъщност водят до намаляване на нивата на стрес. 

     По същия начин, в ежедневието си хората често стигат до извода, че нивата им на стрес са високи. И след постоянните потвърждения от странични източници, че стресът е реален проблем, с реални последствия за тялото и психиката, първичната реакция е по-скоро примирение. Вместо да се фокусираме върху проблема и да го нормализираме, много по-полезно за нас самите е да се фокусираме върху решението. А именно – спокойствието. Как можем да бъдем по-спокойни, още тук и сега?

     Ето няколко основни предпоставки за спокойствие, които можем да си напомняме всеки ден: 

  1. По-спокойни сме, когато не говорим по негативен начин за себе си

    Голяма стъпка към спокойствието е пълното изключване на негативните думи, които отправяме по свой адрес. Понякога собственият ни мозък ни залъгва, карайки ни да вярваме, че всичко е много по-крайно, отколкото всъщност е. Важно е да отделяме негативните и често неволни мисли за нас самите от реалните факти. Ако не харесваме нещо конкретно в собствения си характер, много по-ползотворно е да насочим мислите си към изготвяне на план за променяне на конкретната черта. Негативните думи единствено понижават самочувствието ни, сковават ни, а когато са лишени от мотивация за промяна – не са нищо повече от излишни. 

2. По-спокойни сме, когато мислите ни са насочени към настоящия момент

   Мисли за бъдещето, погледнати през призмата на негативизма (“Ами ако..”) – перфектната рецепта за тревожност. Всяка ситуация в живота ни може да се развие по милиони различни начини. И колкото повече време прекарваме в това да размишляваме върху тези от тях, в които нещо се обърква, толкова по-малко време ни остава за това да живеем в настоящия момент. Връщайки мислите си обратно тук и сега, ни дава възможността да запазим спокойствие и да фокусираме мислите си към това, от което всъщност можем да имаме някаква полза. 

3. По-спокойни сме, когато активно изпитваме благодарност за това, което имаме 

      Доказано е, че благодарността е онази емоция, която има силата да се справи с множество негативни емоционални състояния. Всички ние имаме способността и възможността да култивираме в себе си повече благодарност към всичко, което ни заобикаля. Просто е нужно да отделим няколко минути на ден, за да изместим фокуса си към това, което имаме, вместо да се съсредоточаваме към онова, което ни липсва. 

4. По-спокойни сме, когато дишаме осъзнато 

      Най-бързо ефективният начин да успокоим тялото си, мислите си и да ги върнем в настоящия момент, е така нареченото осъзнато дишане. Съзнателното дишане, извършвано редовно, е най-старата и най-известна техника за намаляване на стреса и подобряване на кръвното налягане. Съзнателното изменение на начина на дишане изпраща сигнал до мозъка за коригиране на парасимпатиковия клон на нервната система. Следователно всяко съзнателно издишване забавя сърдечната честота и увеличава чувството на спокойствие. 

        Ако някога усетим себе си напрегнати – можем да отделим няколко минути, за да понижим нивата на стрес. Затворете вратата, отстранете всички други разсейващи фактори около себе си, седнете или легнете удобно и просто дишайте. Целта е поне за няколко минути мислите да бъдат изцяло насочени към естествения ритъм на дишане. Това успокоява тялото, връща мислите в настоящия момент и предотвратява тревожното лутане на ума. 

     Можете да намерите повече техники за спокойствие в мобилното приложение АНИМА. Аудио записите в АНИМА са водени техники за успокояване на мислите, култивиране на благодарност, осъзнато дишане, и други, които ни помагат да живеем по-спокойно – тук и сега.

 Какво не знаем за  ПАНИК АТАКИТЕ

By | Други | No Comments

    Какво не знаем за  ПАНИК АТАКИТЕ 

 

Стреса и тревожността са бича на съвремието ни. Непрекъснато се заразяваме със стрес, паническите пристъпи са като пандемия, хората се страхуват да споделят защото се чувстват засрамени и уплашени, а най-трудно хората казват дори пред себе си думите: имам нужда от помощ!  

Понякога ние формираме  нашите страхове, когато  ни липсва достатъчно информация,  

в такива случаи нашият мозъка започва да търси рационален отговор за случващото се , и 

 започва да режисира сценарии, които в повечето случай са негативни, 

от своя страна тялото реагира на тези мисли, 

защото мозъка не може да разпознае истинската от лъжливата информация за опасност и така се зараждат симптомите, 

защото сигналите за опасност се изпращат от мозъка на цялото тяло и то реагира.

Какво всъщност представлява това състояние?

Колкото повече информация имаме, толкова по-подготвени сме, можем да си обясним реакцията на тялото и бързо да се справим с проблема, информацията ни помага да не се страхуваме прекалено, защото хората са склонни да преувеличават, когато им липсва информация и да си съчиняват собствени негативни сценарии или да обличат в мистерия това, което не разбират.

Първо трябва да отбележим, че страхът и паниката са полезни еволюционни защитни системи, които ни предпазват, като ни сигнализират когато около нас има опасност, 

но  в  случай че не съществува такава, а в същия момент тревожността е много силна, е налице пристъп на паническа атака.

  Симптомите на пристъпа са внезапен, силен страх или дискомфорт, ускорен пулс, учестено дишане и въпреки учестеното дишане,  човек има усещане за задух. 

Понякога в пристъп на паника е възможно човек да се почувства рязко зле, сякаш му се вие свят и го обливат топли или студени вълни. Често настъпва и чувството за изтръпване на крайниците, силна болка или дискомфорт в гърдите. Когато преминава през паническа атака, човек има чувството, че е изгубил напълно контрол над ситуацията, а всички тези физически симптоми, които усеща в тялото си, го карат да изпитва силен страх, и усещане, че нещо много лошо ще се случи. 

Тези симптоми карат хората, преживяващи паник атака, погрешно да вярват, и да се страхуват, че преживяват сърдечен пристъп инсулт или инфаркт или че умират. 

 

За това е много важно да отбележим,  въпреки че паник атаките безспорно са изключително неприятни и могат да бъдат много плашещи, сами по себе си, те не са опасни и не застрашават живота на човек. По-скоро са защитен механизъм, който освобождава на порции натрупаното напрежение, понякога дори точно в тези моменти, когато човек има възможност да си почива.

 

Сигурно се чудите какво причинява паник атаките и как човек би могъл да ги избягва.  

 

Паническите пристъпи могат да се появят неочаквано по време на спокойно или тревожно състояние, което ги прави непредсказуеми. Обикновено, паническата атака достига своя пик за около десет минути или по-малко, след което започва да отшумява. Може да се появи еднократно, въпреки че много хора изпитват повторни епизоди. 

Повтарящите се панически атаки често се предизвикват от такава ситуация, която причинява стрес  или е предизвикала паническа атака в миналото. Възможно е да се случи, например, когато човек преминава през много оживена улица, намира се в превозно средство  или пък просто се намира на мястото, на което последно е получил паник атака. Обикновено ситуациите, които причиняват паника са тези, при които човек се чувства застрашен и неспособен да се измъкне лесно от средата, в която се намира, което задейства реакцията на организма за “борба или бягство”. 

 

Често в състоянието на паник атака се случва, човек да изпита деперсонализация и дереализация, това са усещания, които нагнетяват още повече тревожност, тъй като са необясними , странни, и човека който ги изпитва започва да се страхува за психическото си здраве, един от големите страхове в тези моменти, е страха на човек да не полудее, имате ли този страх, това е сигурен симптом, че имате паническа атака. 

В тези моменти, човек се чувства много объркан, има усещането, че сякаш всичко се случва като на сън или пък е в сцена на филм, над която той самият няма контрол. Възможно е зрението да се замъгли, да се намали периферното зрение и това да доведе до така нареченото “тунелно зрение”. 

 

Това объркващо изживяване, заедно с внезапния силен страх от съпровождащите физически симптоми,  блокира разума и пречи на съзнанието да намери механизъм за справяне с моментната ситуация. Човек се чувства неспособен да се измъкне от ситуацията и да намали внезапно настъпилия страх. Получава се ефектът на снежната топка – ситуацията бързо се променя, а загубата на контрол причинява още повече страх. 

 

 Една паническа атака може да продължи само няколко минути, но ефектите от преживяването могат да оставят траен отпечатък върху емоционалното състояние на човек. Споменът за силния страх и ужас, които човек изпитва по време на паник атаката, може да повлияе негативно върху самочувствието му и да причини сериозни смущения в ежедневието и начина му на живот. Възможно е тревожността да се засили и човек да е напрегнат дори и между пристъпите на паника. Това напрежение произтича от страха от бъдещи панически атаки, или така наречения “страх от страха”. 

 

Добрата новина е, че независимо от силата им, паническите атаки са лечими, диагнозата се нарича паническо разстройство, а за адекватна професионална помощ е необходима консултация с клиничен психолог или психиатър.

 

 В помощ на борбата с тревожността и паническото разстройство екипът на Анима създаде “Анима аудио терапия за справяне с паническите пристъпи”, която е безценен помощник в борбата с паническото разстройство. Независимо дали пациента избира да потърси  помощ при  специалист или е решил да се справи сам.

В терапевтичната серия, упражненията  имат  последователност, а условието е, да се изпълняват всеки ден, защото пристъпите могат да се върнат. 

Можете да свалите Анима приложението на всеки смартфон безплатно, а ако желаете можете да се абонирате.

 

 

 

Щастието – инструкции за употреба!

By | Други | No Comments

Всички имаме определено време на тази земя и е интересно, 

защо често отлагаме неща, които желаем да случим.

Живеем в свят на неограничени възможности, 

а сами ограничаваме себе си.

Даваме си сметка, че много от нещата, за които мечтаем, 

могат да станат реалност, но пак  отлагаме. 

Понякога си мисля, че хората нарочно отлагат защото не са готови да понесат това, да са щастливи.

Хората сме социални същества, живеем в общности и спазваме стандарти, които ни създават усещане за сигурност. Много важен е факта, че самооценката си,  ние формираме на база на обратната връзка от другите. Комуникацията с общността с която се асоциираме, повишава или намаля нашето самочувствие, а самочувствието от своя страна е нашето усещане за себе си и от това зависи, как ние ще се презентираме пред другите.

Знаем, че личността се формира на база – личностна предиспозиция, генетична предопределеност и среда, но – какво е щастието и къде да го намерим ?

Щастието е субективно емоционално състояние на задоволство, предпоставен хоризонт на очакване към който човек се стреми и достигайки го, изпитва удовлетворение.

Следователно да бъде човек щастлив е нужно да осъзнава- какво ще го направи щастлив.

Следващото важно условие е да осъзнава, че сам трябва да вземе участие в случването на своето щастие. Очакването някой друг да ни направи щастливи, често води до фрустрация, защото има много голяма вероятност очакванията да не съвпаднат с реалността.

 

Личната отговорност ли е щастието?

 

  Всички носим, тази отговорност и всички ние решаваме, дали правим това, което желаем. Въпрос на личния избор е дали ние се презентираме, като  щастливи и успешни хора. Това, което може истински да ни попречи е да имаме претенции към другите и да очакваме нещо да се случи, за да сме щастливи.

Оценките към другите и очакванията към другите, ни фрустрират.

Щастието се крие в това да искаш и да действаш, защото най- нещастните са тези които не знаят какво искат и тези които очакват другите да ги направят щастливи.

   Нещастието идва от това, че хората не живеят в настоящето.

Най-големите страдания, които си докарват хората са от там, че те не са тук и сега.

Човек си нагнетява тревожност, когато си спомня минали събития които са предизвикали у него неприятни емоции и чувства, а предъвквайки ги съответно тревожността и обидата още повече се увеличават, съответно и това се отразява на психичното и физическото здраве. 

Нормално е да изпиташ всяка една емоция, но е твой избор дали ще я задържиш  в себе си или ще я пуснеш от теб.

По същия начин реейки се в мечти, има опасност да забравим да се наслаждаваме на настоящия си живот.

Прекрасно е да предпоставяме нови хоризонти, но нека не забравяме, че живота ни е тук и сега.

В кризисен момент нямаме време да страдаме, тогава имаме единствено време за реакция, реакциите са борба или бягство в зависимост от ресурса.

Защото, когато човек е в настоящето в него няма страдание.

 

Как да достигнем  до щастието?

 

Щастието е въпрос на избор всеки сам избира дали да бъде жертва или победител. Дали да бъде жертва на дадена ситуация или да извлече ползи за себе си, като изводи уроци и дори мотивация за мощно изстрелване на горе по пътя си!  Умствени упражнения по пътя на намиране на щастието, можете да намерите в АНИМА – мобилното приложение за трениране на ума.

Всичко, което искате го искайте от себе си – тук и сега.

Приятно слушане!