Monthly Archives

April 2021

Чревно здраве и COVID-19

By | Други | No Comments

 

         Още една причина да се погрижим за чревното си здраве е факта че дисбалансът в състава на микробиома може да повлияе на тежестта на COVID-19.

Във всеки един от нас живее цяла армия от микроби наречена микробиом. Тази общност от бактерии, се състои от различни видове микроби, като всеки поотделно изпълнява специализирана задача, но всички работят заедно, за да запазят човешкия организъм здрав. Чревното здраве има съществено значение за борбата с различни състояния и болести, включително с коронавирусната инфекция, причинена от COVID-19.

Бактериите в червата ни могат да предизвикат ефективен имунен отговор срещу вируси, които заразяват не само червата, като норовирус и ротавирус, но и тези, които заразяват белите дробове, като грипния вирус. Полезните чревни микроби правят това, като нареждат на специализирани имунни клетки да произвеждат мощни антивирусни протеини, които елиминират вирусните инфекции. Често тялото на човек без тези полезни чревни бактерии няма толкова силен имунен отговор към вируси, в сравнение с индивид с нормален чревен микробиом. В резултат на това, някои инфекции може да останат неоткрити, като впоследствие има възможност това да окаже влияние върху здравето и цялостното състояние на организма.

 

Доказано, че много пробиотици подобряват или облекчават състоянията на белодробните заболявания, като променят разнообразието на микробиомите и техните метаболити, потенциално могат да повлияят на възпалителните маркери в кръвта и впоследствие дори на депресивната и тревожна симптоматика, която е  тъй като чревно-мозъчната ос може да повлияе на провъзпалителните цитокинови нива в кръвта. Пробиотиците оказват благотворно въздействие чрез четири различни механизма на действие:  –  интерференция с потенциални патогени, – подобряване на бариерната функция,   – имуномодулация и влияние върху други органи на тялото чрез имунната система, –   производство на невротрансмитери. 

Други скорошни проучвания показват, че дисбалансът в състава на микробиома може да повлияе на тежестта на COVID-19, степента на отговора на имунната система към инфекцията и на развитието на продължаващи възпалителни симптоми. COVID-19 е предимно респираторно заболяване, но доказателствата сочат, че червата също могат да имат роля в развитието на инфекцията, тъй като те са най-големият имунологичен орган в организма.

 

Открито е, че малка част от пациентите показват нисък брой на  полезни бактерии дори 30 дни след изчистването на SARS-CoV-2. Това може да е потенциално обяснение защо симптомите на COVID-19, като умора, задух и болки в ставите, често продължават при излекувани пациенти. 

Анализът на кръвните проби показва, че микробният дисбаланс, открит при пациенти с COVID-19, също е свързан с повишени нива на възпалителни цитокини и кръвни маркери на увреждане на тъканите, като С-реактивен протеин и някои ензими.

 

Наблюдаваните вариации водят към доказателства, които показват, че чревните микроби са свързани с възпалителни заболявания в и извън червата и стигат до заключението, че лекарите могат да използват подсилването на полезни чревни бактерии като нов начин за смекчаване протичането на тежки заболявания.

 

Натрапливи мисли и как да се справим?

By | Други | No Comments

 Натрапливите мисли, са често срещан феномен – на всички ни се е случвало да се зароди в съзнанието ни мисъл, която не е приятна, не желаем да мислим за нея, а в  същото време, тази мисъл влияе на действията ни и нарушава емоционалния ни баланс. Има случаи, когато мисълта е толкова натрапчива, че изцяло нарушава качеството на живот.

 

  Когато е трудно справянето в тези състояния и те нарушават качеството на живот, вече говорим за обсесивно-компулсивно разстройство, което се характеризира  с непрекъснато повтарящи се  натрапливи мисли или така наречените – обсесии или натрапливи действия – компулсии.

 

 В българската терминология вместо „обсесии“ и „компулсии“ често използваме понятията „натрапливи мисли“ и „натрапливи действия“,в миналото обсесивно-компулсивното разстройство се е наричало натраплива невроза. Обсесивно-компулсивното разстройство е често състояние и от него страдат в даден момент от живота си около 3% от населението. То засяга еднакво и двата пола, но в юношеска възраст по-често боледуват момчетата. Болестта засяга предимно младата възраст, много по-рядко състоянието започва за първи път след 35 годишна възраст.

 

  Натрапливостите  са мисли, нахлуващи в съзнанието с повтарящи се и нежелани идеи, представи или импулси, които пациентът осъзнава, че са несъответни, прекомерни или безсмислени, опитва се да им се противопостави, но не успява. Натрапването на мислите и съпротивата спрямо тях са в непрекъснат сблъсък и това генерира интензивна тревожност и страх. Компулсиите пък са повтарящи се стереотипни действия, ритуали или мисловни операции, към изпълнението на които пациентът изпитва непреодолим подтик, въпреки че осъзнава тяхната безсмисленост или прекомерност. Изпълнението на натрапливите действия понижава тревожността и обратно – опитът да се прекъсне ритуала води до повишена тревожност и чувство на застрашеност.

 

  Двете основни прояви – натрапливите мисли и натрапливите действия – се наблюдават много често съчетано и имат логическа връзка помежду си. Например ако човек има натрапливото опасение, че може да се зарази с някакъв вирус, той може да прекарва много време в миене на ръцете си. 

 

 Пациентите страдащи от тези състояния преживяват натрапливите симптоми с чувство на тревожност, срам или вина. В областта на психопатологията, натрапливите симптоми са едни от най-мъчителните човешки преживявания, а често пациентите имат притеснението дали тези симптоми не са признак на тежко психично разстройство. Техните роднини и околните обикновено не могат да разберат естеството на страданието им, често неглижират страданието и  симптомите  и започват да дават безсмислени съвети от рода на “стегни се”. Затова не е чудно, че голяма част от пациентите се опитват да крият симптомите си и понякога минават години, преди да се осмелят да се консултират със специалист и живеят в нарушен комфорт.

 

 Най-надеждната техника за справяне е когнитивно-поведенческата терапия, която има много по-висока успеваемост дори от лекарствата, но в комбинация с подходяща медикаментозна терапия успехът за справяне с проблема е много по-голям. Можете да пробвате едно от многото успешни упражнения от когнитивно поведенческата терапия. Например: 

 

 Направете си таблица,  разделена на четири колони. В първата колона записвайте дата и час, в които се е появила натрапливата мисъл. Втората колона – запишете мястото. Написаното в тези две колони ни дава информация за честотата на натрапливостите и тук изследваме дали средата влияе и дали се случват по едно и също време.  В третата колонка напишете натрапливата мисъл или страха, който е свързан с нея. В четвъртата – опишете действителната картина около вас, можете да си я кръстите – реалност. Най-важна е точно тази четвърта колонка за терапевтичния процес, който си правите сами, защото фиксирайки се в нея, вашето внимание е съсредоточено в нещата, които реално ви заобикалят, а не в страховете, които имате. Понякога, четейки написаното, усещате колко нереални са страховете, които сте описали. Другата полза от упражнението, е че изморявате съзнанието си, защото трябва да записвате всички натрапливи мисли и така то започва да си подбира за какво да мисли.

 

Пожелавам ви успех с упражнението и не забравяйте, ключът е в постоянството!