По темата за детската тревожност се косултирахме с детския психолог Теодора Пампулова, която има частна практика в гр.Пловдив и работи по множество проекти, които са свързани с детското психично здраве. От 2015 година е сертифициран от Министерство на правосъдието медиатор. През годините е преминала редица обучения и курсове свързани с психическото и физическото здраве и развитие на детето, арт терапия, приказкотерапия и др. Има опит при работата с деца с поведенчески и емоционални проблеми, проблеми в развитието, хиперактивност с дефицит на вниманието, аутизъм, лека умствена изостаналост и др.
Много малко са децата, които растат безстрашни. Голяма част от страховете и тревогите са възрастово обусловени и е нормално да се появят в определен етап от развитието на малчугана – бебетата се страхуват от раздяла с майката, по-големите деца – от чудовища, от тъмното и т.н.
Представете си две деца които трябва да положат изпит на следващия ден- Ани и Емил. Ани има силни физически усещания преди самия изпит – главоболие, световъртеж, треперещи и потни ръце – все маркери за тревожността. Точно преди изпита тя си мисли “Трябва да се махна от тук! Ще се проваля!”. Предходната нощ не е спала спокойно – сънувала е кошмари. Другото дете – Емил внезапно се разболява точно сутринта преди да отиде на училище – боли го корем. Дали това е случайно стечение на обстоятелствата? Най-вероятно, не! Той не може да обясни неразположението си, но за възрастните то е сигнал за притеснение.
Често когато говорим за детската тревожност се фокусираме върху болезнената й страна, онази, която прави децата нещастни, а родителите безпомощни. Тя има различни лица – предстоящото контролно утре сутрин, плуването в басейна, запознанството с връстници, високата пързалка на площадката и т.н. И въпреки, че тревожността има положителна страна (помага ни да избягваме опасностите, да предприемаме ефикасни действия, да използваме в максимална степен силите си, предпазва ни от неморални действия и други), тя остава в спектъра на негативните емоции. Когато притеснението достигне до твърде високо ниво, може да предизвика страдание на детето.
Ето какво съобщение ми изпрати Ани ( 8 години) преди два дни : “Много се безпокоя някой от близките ми да не се разболее. Чувствам напрежение от вътре!” Това е притеснението на много деца по време на пандемията!
Детската тревожност предизвиква различни физиологични и психически промени – от леки до много силни, от чести до почти непрекъснати. То може да има различни форми:
- -физически усещания – разтуптяно сърце, повърхностно дишане, болки в стомаха и главоболие, често уриниране и др.;
- -тревожни мисли и песимизъм – едни и същи повтарящи се мисли, които не намират решение;
- -отбягване на новите неща и силни реакции при промени в рутината;
- -нервни навици и натрапливости – често примигване с очи, въртене на кичур коса, гризане на нокти, често миене на ръце, непрекъснати проверки дали вратата на дома е заключена и др.
- -възприемане на света като заплашителен и несигурен;
- -поведенчески модели като стеснителност, прилепливо поведение към родител, нерешителност, перфекционизъм, опит за контрол над средата и др.
Как се появява тревожността? Темпераментът и травмата играят значително роля при формирането на детската тревожност, но всъщност родителите са в нейната основа. Тревожните деца често пъти растат в атмосфера на свръхпротекция или на липса на всякакви граници и правила. “Внимавай!”, “Сигурен ли си, че…?” често са изрази от речника на родителите, които имат потребност да защитават децата си. В другата крайност са тези, които ги натоварват с изключителна свобода, с която децата не умеят да боравят – “Прави каквото искаш!”. Първите са изключително мнителни и предпазливи, вторите – неглижиращи и не умеещи да поставят рамки.
Друга причина за тревожност при децата е, когато имат нещо да споделят, но не умеят да говорят за чувствата си с възрастните. Ние, хората се раждаме с определен “набор” от емоции, като с порастването – те стават все повече и повече. Затова е важно да научим детето да споделя, това което изпитва, да развиваме емоционалната му интелигентност. Защото в противен случай то ще се опитва да избута тези тревожни мисли настрана, но те непрекъснато ще се завръщат. Неизразените чувства и мисли не изчезват. Може да ви се стори странно, но много семейства възпитават децата си да потискат чувствата си, да изглеждат спокойни и уверени – “Не плачи!”, “Прибери се в стаята си, можеш да се върнеш само с усмивка на лицето!”, “Не се дръж като бебе!”, “Нищо ти няма!”, “Виж никой друг не се тревожи за това!” и ”Не ставай глупав!” и други. Тогава децата се чувстват изключително напрегнати, а всъщност им се случва нещо напълно нормално – изпитват емоции.
Първата стъпка към справянето с детската тревожност е приемането й. Обратното на омаловажаването (чрез горепосочените изрази) е разбирането и емпатията на възрастните: “Уау, това си беше страшно!, “Изглеждаш разтревожен! Искаш ли да поговорим?”, “Искаш ли първия път да опитаме заедно?” Направите ли първата крачка почти се победили детската тревожност!
автор: Теодора Пампулова
детски психолог