Monthly Archives

November 2020

Накратко за детската тревожност

By | Други | No Comments

По темата за детската тревожност се косултирахме с детския психолог Теодора Пампулова, която има  частна практика в гр.Пловдив и работи по множество проекти, които са свързани с детското психично здраве. От 2015 година е сертифициран от Министерство на правосъдието медиатор. През годините е преминала редица обучения и курсове свързани с психическото и физическото здраве и развитие на детето, арт терапия, приказкотерапия и др. Има опит при работата с деца с поведенчески и емоционални проблеми, проблеми в развитието, хиперактивност с дефицит на вниманието, аутизъм, лека умствена изостаналост и др.

    Много малко са децата, които растат безстрашни. Голяма част от страховете и тревогите са възрастово обусловени и е нормално да се появят в определен етап от развитието на малчугана – бебетата се страхуват от раздяла с майката, по-големите деца – от чудовища, от тъмното и т.н.

Представете си две деца които трябва да положат изпит на следващия ден- Ани и Емил. Ани има силни физически усещания преди самия изпит – главоболие, световъртеж, треперещи и потни ръце – все маркери за тревожността. Точно преди изпита тя си мисли “Трябва да се махна от тук! Ще се проваля!”.  Предходната нощ не е спала спокойно – сънувала е кошмари. Другото дете – Емил внезапно се разболява точно сутринта преди да отиде на училище – боли го корем. Дали това е случайно стечение на обстоятелствата? Най-вероятно, не! Той не може да обясни неразположението си, но за възрастните то е сигнал за притеснение.

Често когато говорим за детската тревожност се фокусираме върху болезнената й страна, онази, която прави децата нещастни, а родителите безпомощни. Тя има различни лица – предстоящото контролно утре сутрин, плуването в басейна, запознанството с връстници, високата пързалка на площадката и т.н. И въпреки, че тревожността има положителна страна (помага ни да избягваме опасностите, да предприемаме ефикасни действия, да използваме в максимална степен силите си, предпазва ни от неморални действия и други), тя остава в спектъра на негативните емоции. Когато притеснението достигне до твърде високо ниво, може да предизвика страдание на детето.

 Ето какво съобщение ми изпрати Ани ( 8 години) преди два дни : “Много се безпокоя някой от близките ми да не се разболее. Чувствам напрежение от вътре!  Това е притеснението на много деца по време на пандемията! 

Детската тревожност предизвиква различни физиологични и психически промени – от леки до много силни, от чести до почти непрекъснати. То може да има различни форми:

  • -физически усещания – разтуптяно сърце, повърхностно дишане, болки в стомаха и главоболие, често уриниране и др.;
  • -тревожни мисли и песимизъм – едни и същи повтарящи се мисли, които не намират решение;
  • -отбягване на новите неща и силни реакции при промени в рутината;
  • -нервни навици и натрапливости – често примигване с очи, въртене на кичур коса, гризане на нокти, често миене на ръце, непрекъснати проверки дали вратата на дома е заключена и др.
  • -възприемане на света като заплашителен и несигурен;
  • -поведенчески модели като стеснителност, прилепливо поведение към родител, нерешителност, перфекционизъм, опит за контрол над средата и др.

Как се появява тревожността? Темпераментът и травмата играят значително роля при формирането на детската тревожност, но всъщност родителите са в нейната основа. Тревожните деца често пъти растат в атмосфера на свръхпротекция или на липса на всякакви граници и правила. “Внимавай!”, “Сигурен ли си, че…?” често са изрази от речника на родителите, които имат потребност да защитават децата си. В другата крайност са тези, които ги натоварват  с изключителна свобода, с която децата не умеят да боравят – “Прави каквото искаш!”. Първите са изключително мнителни и предпазливи, вторите – неглижиращи и не умеещи да поставят рамки.

Друга причина за тревожност при децата е, когато имат нещо да споделят, но не умеят да говорят за чувствата си с възрастните. Ние, хората се раждаме с определен “набор” от емоции, като с порастването – те стават все повече и повече. Затова е важно да научим детето да споделя, това което изпитва, да развиваме емоционалната му интелигентност. Защото в противен случай то ще се опитва да избута тези тревожни мисли настрана, но те непрекъснато ще се завръщат. Неизразените чувства и мисли не изчезват. Може да ви се стори странно, но много семейства възпитават децата си да потискат чувствата си, да изглеждат спокойни и уверени – “Не плачи!”, “Прибери се в стаята си, можеш да се върнеш само с усмивка на лицето!”, “Не се дръж като бебе!”, “Нищо ти няма!”, “Виж никой друг не се тревожи за това!” и ”Не ставай глупав!” и други. Тогава децата се чувстват изключително напрегнати, а всъщност им се случва нещо напълно нормално – изпитват емоции.

Първата стъпка към справянето с детската тревожност е приемането й. Обратното на омаловажаването (чрез горепосочените изрази) е разбирането и емпатията на възрастните: “Уау, това си беше страшно!, “Изглеждаш разтревожен! Искаш ли да поговорим?”, “Искаш ли първия път да опитаме заедно?” Направите ли първата крачка почти се победили детската тревожност!

автор: Теодора Пампулова

детски психолог

По-добро качество на живот за психиатричните пациенти

By | Други | No Comments

Живеем в ера на огромен напредък на невронауките. Нашето предварително разбиране на биологичните механизми, участващи в големите психични разстройства вече е формирано, въпреки че сме едва в първия стадий на значение в тази област. Това е ера, преливаща от фармакологична терапия за всеки вид разстройство, наречено нервно или психично.

Съществува също така огромно количество литература по въпросите на психодинамиката, семейните отношения, социалните и психологически фактори, влияещи върху тежките психични разстройства.

От друга страна, въпреки изобилието от знание, когато човек се обърне към действителната грижа за тежко инвалидизираните пациенти с психични разстройства, представени преди всичко от онези, които страдат от шизофрения –ще срещнем оскъдни методи, чрез които да им помогнем да усвоят социални умения за по-добро качество на живот. Научаването на тези умения, толкова важни за качеството на живот и адаптацията в общността,  едва напоследък беше включено в главните направления в психиатрията. 

Не зависимо каква е причината за сериозните дефекти в социалните умения и умения за самостоятелен живот – дефектно функциониране на мозъчната тъкан, изкривено възпитание, грубо общество, или някаква тяхна комбинация – факт е, че много хронично психично болни пациенти не са способни да изпълняват най-прости задачи за своето оцеляване. Тези празнини могат да включват абсолютна или относителна неспособност да започнат разговори, да полагат грижи за себе си и личната си хигиена, да създават и поддържат приятелства, да намират работа и множество други умения.

Освен общуването с членовете на семейството и приятели, тези пациенти трябва да се срещат с различни хора, имащи отношение към лечението им, включително с лекуващите екипи в болниците, консултантите в дневните стационари, персонала на пансиони, други работещи в областта на психичното здраве, социални работници и специалисти по рехабилитация.

 Пациенти, които не могат ясно да съобщават на другите своите чувства и желания, изпитват по-малко удоволствие от живота и стават по-уязвими към физически и емоционални страдания. Цената на неспособността да се изразяват чувства и да се поддържат удовлетворяващи отношения с другите е висока. Дефицитът на социалните умения у психиатричните пациенти може да допринесе за влошаването на симптомите, което, съчетано с дълготрайните функционални дефицити, застрашава способността им да се грижат за себе си и да се справят с ежедневните стресове. 

 Социалната компетентност и емоционалната интелигентност, са най-силните фактори за успех в живота и благоприятен изход от психиатричните страдания. Наред с модерната медикаментозна терапия, осигуряваща ефикасен контрол на симптомите на психичното страдание, които са бариера пред съкровените лични цели на пациента в области, като семейство, приятели, работа, почивка, духовен живот, е нужно трениране в социални умения за благополучие в тези области.

Медикаментите могат да намалят и премахнат симптомите, но никога лекарствата не могат да обучат хората в нови знания и умения, за да постигнат своите цели в значими за тях области. Знанията и уменията могат да бъдат научени само чрез научаване. Това е и причината за създаването на 

Анима – мобилно приложение с аудио записи, които да се ползват за упражнение на ума в спокойствие, отпускане и емоционална интелигентност. На базата на дългогодишния ми опит като клиничен психолог, изучавайки с внимание психологичните страданията на хората и отчитайки нужда от техника, която да помага в нужните моменти, но да е неотлъчно съвсем близо до човека. Използвах различни терапевтични техники, доказали своето позитивно влияние с времето, както и обратната връзка на пациентите си за ползите от тях.  Приложението се допълва ежемесечно, това е процес, който продължава и в момента, създаваме нови категории с желанието да обхванем всички сфери на дискомфорт.

 Можете да свалите приложението на телефона си и то да бъде навсякъде с вас.