В енциклопедията по психология под редакцията на германския психолог Ханс Айзенк, под интелект се разбира „възприемащ, разбиращ ум”, „висока степен на абстрактно или понятийно мислене” т.е. централно място се определя на мисленето, разбирането и познанието.
Докато за интелигентността не може да се говори едностранно. Тя представлява по-сложна структурна система, където наред с мисленето участват и редица други психични процеси и особености на личността.
В повечето дефиниции в основата на интелекта, стои способността за решаване на задачи или ситуации с помощта на мисленето. Към интелектуалните способности се отнасят бързината на разбирането, лекотата при боравене с числа, концентацията и превключването на вниманието, мисловните операции – анализ, синтез, сравнение, абстрахиране и обобщение, качествата на мисловната дейност – бързина, гъвкавост, самостоятелност, както и видовете мислене – абстрактно- логическо, техническо и нагледно-образно. Освен вниманието и мисленето, неразделна част на интелекта е и паметта – запомняне, съхраняване и възпроизвеждане на определена информация. Обемът на паметта, бързината на запомняне, трайността на съхраняване, точността и усложливостта на паметта са съществени признаци при проявите на интелекта. Интелектът отразява умствените способности на личността.
Централно място заемат интелектуалните качества – ерудиция, мисловна дейност, добра памет, бързо възприемане и осмисляне на информация, обща култура, а в периферията се появяват качества, които имат отношение към личността, поведението и взаимоотношенията между хората – стил на говорене, душевна красота, добър външен вид, заложби, чувство за достойнство и т.н.
От друга страна – интелигентността е сложна съвкупност от психични процеси, свойства и състояния, признава се сложната природа на това явление, но единно мнение по отношение на определението няма, тъй като аспектите и подходите на изследване са различни. Понятията „интелект” и „интелигентност” са близки по своето съдържание, но трябва да се разграничават.
