Активното слушане е основно комуникационно умение у дома, с приятели и познат, както и на работното ни място. Как да сме активни слушатели? Първата крачка се изразява в разбирането какво ни казва отсрещния – този, с когото комуникираме. Когато присъстваме в разговор, за да чуем, а не само да се изкажем, сме способни да бъдем искрено присъстващи и участващи в диалог. А както знаем, всеки проведен диалог, в който сме ТУК И СЕГА, би могъл да ни е полезен за в бъдеще – да изгради връзки, да ни научи на нещо ново и да ни упъти. В тази статия психолозите от Анима Център имаме за цел да обсъдим няколко методи, чрез които да активното слушане би могло да се превърне в рефлекс, а не трудност. 

 

Първо, поемането на отговорност е от особено значение. Често грешим като обвиняваме и създаваме динамика ”нападател-жертва”. Подобна динамика е нездравословна, защото създава напрежение между двете страни. Например, изречение като “Не оценяваш нищо, което правя!” не е активно слушане, а насочва проблема у отсрещния. Редакцията му има нужда от поемане на собствената отговорност, тъй като в един проблем винаги и двете страни имат с какво да допринесат. Например: “Чувствам се тъжен и потиснат, защото влагам старание, когато изпълнявам задълженията си. Имам нужда от подкрепа.” Забележете конфигурацията на изказването. Използваме ключови думи като “чувствам се”, “защото” и “имам нужда от”. По този начин ясно изказваме чувствата си, даваме аргумент за тях и споделяме нуждите си. Когато изкажем ясно гледната си точка, за разлика от поставянето на етикети (напр., неоценяващ), ние сме уважителни и откровени. А когато изкажем нуждите си, позволяваме диалогът да се развие градивно и леко.

 

Методът на поемането на отговорност предхожда втория метод – изслушване и обсъждане. Как ни отговаря отсрещния и защо? Запазете в съзнанието си реалността на реалността, че и неговата гледна точка има своята стойност. Перифразирайте думите му и попитайте дали правилно го разбирате: “Това, което разбирам е… Прав ли съм?” По този начин успешно бихте изгладили различията си и бихте стигнали до общо решение и разбиране. Не забравяйте предния метод – поемането на отговорност: 

 

• Не успявам винаги да се изкажа ясно, коректно и разбрано.
• Оказва се, че не съм разбрал правилно. Имал си предвид друго.
• Имал съм различно виждане как да се свърши тази задача. Твоят поглед ме провокира да се замисля върху това, което изпускам.

 

Третият метод, който е от особено значение при активното слушане е инсайтът – самопознанието като инструмент за стабилност и рационалност. Когато човек познава себе си, той има възможност да възспира грешките, които са му били навик до момента. Например, забелязали ли сте дали отбягвате ситуацията и конфронтацията, когато се почувствате наранени, тъжни или дори ядосани? Видове избягване са не само насочването на “вината” у другия, но и избягването на очен контакт, пасивната агресия, отлагането и разсейването. Следователно, инсайтът е метод да задържим фокуса си върху ситуацията като забелязваме себе си на ред с останалите.

 

Активното слушане избягва заобикалянето на желанията, нуждите и искрените емоции на двете страни. Искрена може да е емоцията на ярост или гняв, но под нея се крият емоциите на незадоволените нужди. Ние от Анима Център предлагаме индивидуална и семейна терапия, които да помогнат да разберете по-добре емоциите си и да комуникирате градивно с останалите. Когато сме отворени да поемем отговорност и да участваме активно в диалог с отсрещния човек, сме способни да изградим спокойствие и удовлетвореност от живота си.

Защо обидата разболява?
И какво е това – емоционална интелигентност?

 

Емоционална интелигентност е способността да разпознаваме емоциите си, усещането какво казват те, също и осъзнаването как емоциите ни  влияят на хората около нас. Интелигентните емоции се отразяват върху възприятието ни за другите, умението да разбираме как  се чувстват другите, това позволява да управляваме взаимоотношенията си по-ефективно.

Ако се погрижим за емоционалната си интелигентност ще бъдем по-здрави и по-успешни.

 

Медицината би трябвало да разглежда човека като едно цяло. Емоциите и чувствата са също част от това цяло. Не бива да се пренебрегват, защото те оказват влияние върху човешкото здраве.

Връзката „емоции-заболяване“ е двустранна, емоционалният фон може да ускори развитието на заболяване, а вече развито заболяване може да промени емоционалния фон, правейки човека по-раним и обидчив. 

Емоционалната интелигентност е способността за разбиране, използване и управление на собствените ни емоции по положителен начин за облекчаване на стреса, ефективно общуване, съпричастност с другите, преодоляване на предизвикателства и успокояване на конфликти. Емоционалната интелигентност  помага да изграждане по-силни взаимоотношения и успешност. Освен това може да ви помогне да се свържете с чувствата си, да превърнете намерението си в действие и да вземете информирани решения за това, което е най-важно за вас.

Вероятно познавате хора, които са академично блестящи, но въпреки това са социално неспособни и неуспешни в работата или в личните си взаимоотношения. Интелектуалните способности или вашият коефициент на интелигентност не са достатъчни сами по себе си, за да постигнете успех в живота. Емоционалната  интелигентност ще ви помогне да управлявате стреса и емоциите.

Ако не можете да управлявате емоциите си, вероятно не управлявате и стреса си. Това може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Неконтролираният стрес повишава кръвното налягане, потиска имунната система, повишава риска от инфаркти и инсулти, допринася за безплодие и ускорява процеса на стареене.

Първата стъпка към подобряване на Вашата емоционална интелигентност е да се научите как да управлявате стреса.

Неконтролираните емоции и стрес също могат да повлияят на психичното ви здраве, което ви прави уязвими към тревожност и депресия. Ако не сте в състояние да разберете, да се чувствате комфортно или да управлявате емоциите си, вие също ще се борите да създадете силни взаимоотношения. Това от своя страна може да ви накара да се чувствате самотни и изолирани и допълнително да изостри всички проблеми с психичното здраве.

Като разбирате емоциите си и как да ги контролирате, вие можете по-добре да изразите как се чувствате и да разберете как се чувстват другите. Това ви позволява да общувате по-ефективно и да изграждате по-силни взаимоотношения, както на работното място, така и в личния си живот.

За да включите своята емоционална интелигентност, трябва да можете да използвате емоциите си, за да вземете конструктивни решения относно поведението си. Когато сте прекомерно стресирани, можете да загубите контрол над емоциите си и способността да действате обмислено и подходящо. 

Можете да развиете своята емоционална интелигентност и с психотерапевтични техники с помощта на психолог, не се колебайте да потърсите професионална помощ, защото това ще повиши комфорта ви на живот.

Самостоятелни упражнения, които могат да помогнат за разбирането на емоциите и изграждане на емоционалната интелигентност, можете да намерите в Анима- мобилното приложение за упражнения за ума.

 

 

Какво точно е разочарование? Може би, онова горчиво чувство, което усещаш след като не си постигнал това, което си очаквал, че ще се случи. Ужасното чувство, когато някой те е излъгал или те е обидил?  Всичко това, само заради, очакванията, нещата които ти си искал да се случат по различен от този начин.

И има ли нещо по-неприятно от това, сам да си случваш дискомфорта в живота, заради едни очаквания, които така и не се научи да не носиш със себе си винаги? А, дали е възможно да нямаме очаквания към другите?

 Както вече споменахме, разочарованието е чувството на неудовлетвореност, което следва провала от очакванията или надеждите за нещо, което очакваме да се случи. Подобно на съжалението,  се различава по това, че човек, който изпитва съжаление, се фокусира предимно върху личния избор, допринесъл за лошия резултат, докато човек, който изпитва разочарование, се фокусира върху самия резултат и именно той е  източник на психологически стрес.  Изучаването на разочарованието – неговите причини, въздействие и степента, до която индивидуалните решения са мотивирани от желанието да се избегне – е фокус в областта на анализа на решенията , тъй като разочарованието, заедно със съжалението, е една от двете основни емоции, участващи във вземането на решения.

Често типични реакции на разочарованието, са  гняв, отказ, загуба на самочувствие, стрес и депресия. Когато говорим за разочарование имаме предвид – фрустрация.

Фрустрацията е емоция, която се появява в ситуации, в които човек е блокиран да постигне желания резултат. Като цяло, когато постигнем една от целите си, се чувстваме доволни и винаги когато сме възпрепятствани да постигнем целите си, може да се поддадем на неудовлетвореност и да се почувстваме раздразнени и ядосани.

Но има разлика между гняв и фрустрацията и тя е, че фрустрацията е бавна, стабилна реакция, но гневът е бърз и агресивен . Фрустрацията е тиха емоция, която се натрупва вътре и не се проявява навън. В същото време гневът е по-експлозивна емоция, която не може да не бъде изразена вербално или физически.

 

Има ли отражения върху на личността на човек от фрустрацията?

Фрустриращите преживявания действат като по-голяма пречка за нормалното развитие на личността. Състоянието на фрустрация включва заплаха за личността. Чувството за сигурност е наранено, понижава се самочувствието на фрустрирания човек. Фрустрацията може да се прояви по много различни начини. Има много начини да забележите някой, който е разочарован. Хората, които са фрустрирани, обикновено стават раздразнителни и стресирани.

 

Защо имаме очаквания?

 Да имаме очаквания към другите е съвсем нормално, защото в живота ни, винаги са имали очаквания към нас, ние израстваме с това и съответно започваме да го приемаме, като норма. Най-често във връзките ни с другите се случва да имаме нереалистични и очаквания. Ако намалим очакванията към другите значително ще намалим разочарованията си , а това  ще ни помогне да се съсредоточим върху нашия собствен живот.

Очакваме всички да ни харесват!

Това е абсолютно невъзможна кауза, за това е добре да я приемем, като такава и да не си нагнетяваме излишно напрежение с това очакване. Спрете да очаквате, че останалите постоянно трябва да одобряват или харесват начина ви на живот или действията ви. В  отношенията с приятели е нормално да изслушаме всяко мнение на приятел без да се нуждаем от това, задължително да му се харесаме. Нямаш задължението да покриваш стандартите и изискванията на другите. Страхът от неодобрение, най-често се появява при хора с ниска самооценка. Всеки има право на собствено мнение, не  приемайте  мнението на другите  лично, а просто, като тяхна гледна точка. Бъдете себе си и следвайте вашият уникален път. 

 

Не очаквайте уважение от другите!

Това безсмислено очакване, често се появява при хора с несигурно поведение. Бъди уважителен към другите, но не го очаквай към себе си. Това, което даваш /уважението/ е по твой избор, не очаквай да ти отвръщат със същото. Уважавай себе си, пространството си, времето си и личността си!

 

Запази своята уникалност!

Не се обезценявайте и не губете своята уникалност, само заради това, да приличате на някого,  копието винаги си остава копие, бъдете оригинала!

 

Комуникирайте желанията си!

Казвайте какво искате директно и открито.Никой не може да гадае от какво имате нужда, какво ви наранява или за какво мечтаете. Често говорете за собствените си емоции и желания.

 

Не очаквайте от другите!

Не очаквайте, че някой друг ще се промени както вие искате. Това е често срещан проблем във връзките, вярването, че някой ще се промени както вие искате е не само нездравословно, но и егоистично, а в крайна сметка това може и да не е желано от другия.

Всеки може много лесно да се справи със своите очаквания, ако смени своята нагласа и гледна  точка.  Не изключвайте психологичната подкрепа, като опция. Упражнения за справяне можете да намерите в мобилното приложение Анима.

 

Приятно слушане!

Ревността е един от най-разпространените проблеми, в партньорските взаимоотношения, които се разглеждат в моята практика. Някои мои пациенти се оказват наистина погълнати от всяко движение на партньора си – както в реалния живот, така и в социалните мрежи. Съпругите разглеждат телефоните на съпрузите, съпрузите проследяват разходите на съпругите, всеки преглежда онлайн профилите на другия, търсейки някакви доказателства – за липса на лоялност, за измама или за това от което най-много се страхува. 

Със сигурност хората инстинктивно усещат, че ревността не е нито здравословна, нито полезна, но малко хора разбират какво всъщност е в основата на тези емоции. Много малка част от хората, търсят начин как да се освободят от тази емоция. На всички ни е известно, погрешното схващане, че ревността е мярка за любов, но истината е, че ревността има повече общо с човека, който я чувства, отколкото с човека, към когото се чувства.

Какво е ревност? 

Какво всъщност е ревността? Истина ли е, че който ревнува – обича?

Ревността е изключително неприятна емоция, която всеки изпитва в различни моменти от живота си. Мнозина се срамуват от тези чувства, защото ги приемат „като признак на незрялост“.

Ревността се заражда още в началото на живота ни и се изразява в съперничеството между братята и сестрите, децата несъзнателно правят съревнование помежду си за вниманието на родителя или се надпреварват за ценното място в скута на дядо си. Това са типични преживявания за ранното детско развитие.

 Малките деца са зависими от възрастните за своето оцеляване. Колкото повече любов и грижа усещат, толкова повече любовта и грижата ги кара да се  чувстват добре, а това са и  градивните елементи за емоционалното и интелектуално развитие. Когато вниманието на родителите е било разделено или насочено към друг човек, чиято нужда е била по-голяма, децата изпитват инстинктивен страх от загуба.

С годините и израстването, развиваме частите на мозъка си, които изпълняват рационални и по-абстрактни функции, повечето от нас разбират, че разделеното внимание на любим човек не означава, че не сме обичани. Въпреки това, ние не винаги реагираме на ситуации от рационална гледна точка. Често се случва, хората да  предпочитат някой друг пред нас, а нашите чувства на ревност са нормални и естествени, докато се движим през цикъла от човешки преживявания, които включват раздяла, разпадане на приятелства и всякакви хора, които получават предпочитано отношение спрямо нас.

Много е трудно да се отървем от ревността, поради простото чувство, че някой друг е получил любовта и вниманието, което ни принадлежи.  Често емоцията, която се поражда в такива моменти работи срещу нас, но е много трудно да я овладеем.

Защо изпитваме ревност?

Изследванията показват, че следните черти на човешкия характер са предпоставка за склонността на човек да изпитва ревностни чувства. Забележете, че говорим за черти на характера, а не за обстоятелства!

1. Хората с несигурен стил на привързаност, които постоянно се страхуват, че ще бъдат изоставени или необичани.

 Ако вие или вашият партньор се вписвате в тази категория, най-добрият изход е да се уверите, че сте обичани и подкрепяни. Всъщност изследванията показват, че дори да си представите, че получавате подкрепа от любим човек, това кара несигурния човек да се чувства по-малко ревнив и да реагира по-малко остро в ситуации на ревност.

2. Когато се страхувате, че партньорът ви е твърде добър за вас или като цяло твърде добър, може да избухнат ревниви чувства. Тук най-добрата противоотрова е да подкрепите собственото си самочувствие. Заемете се с ново хоби, търсете постижения в области, в които вече сте се доказали, и прекарвайте време с хора, които ви карат да се чувствате най-добре . 

Работата с огледало – където се гледате в собствените си очи в огледалото и повтаряте утвържденията за утвърждаване на самооценката – също е доказано, че облекчава чувството за ниска самооценка и малоценност.

3. Тези, които смятат, че животът им зависи от партньора им, независимо дали финансово, емоционално или по друг начин, могат да имат склонност към ревниви чувства. 

Тук най-добрата контрамярка е да установите и укрепите чувството за независимост и компетентност, както и вяра в собствените възможности и в себе си. 

4. Хората със склонност към тревожност, неврози, колебания в настроението и екстремни емоции също са склонни към ревност. 

За тези хора е изключително важно да се грижат за себе си, да получават лечение от терапевт и като цяло да се грижат за своето психично здраве. 

 

Изводът е, че проблемите с ревността са свързани с ревнивия човек, а не – в повечето случаи – с човека, към когото се изпитва ревност. Имайки това предвид, хората с ревниви партньори трябва да се уверят, че това не е тяхна вина – и да уверят партньора си в своята любов, ангажираност и привличане. Други неща, които могат да помогнат на връзка, изпълнена с ревност:

1. Не крийте своите действия, приятелства и местонахождение. Не прикривайте телефона си и не заключвайте всичките си устройства, за да не допускате ревнивия партньор. Доколкото е разумно и все пак уважавайте  личното си пространство, споделете истината си с партньора си. По-добре е да бъдете на открито и да решавате всички проблеми, които възникват със състрадание и откровеност.
2. За ревнивия партньор подслушването е порочен цикъл на обратна връзка, при който колкото повече търсят, толкова повече намират – и толкова по-подозрителни стават. Ако знаете, че имате склонност към ревност, не се угаждайте на желанието си да следите всичко, което прави партньорът ви. Признайте, че това няма да помогне, а само ще нарани вас и човека, когото обичате.
3. Общувайте. Без упреци или гняв споделяйте чувствата си с партньора си. Кажете му, че се чувствате ревниви и обсъдете как да намерите решение. Всяка ситуация е различна, така че не забравяйте да потърсите резултат, който работи най-добре и за двама ви.

 

И накрая, в някои случаи чувствата на ревност всъщност са знак, че нещо не е наред. Например партньорът ви има афера или връзка, която нарушава вашата интимност, чувствата на ревност могат да ви помогнат и да ви мотивират да се изправите срещу партньора си и да проведете сериозна дискусия, но ако не можете да постигнете споразумение, решението е да не водите чести токсични спорове.

По-скоро може да е време да прецените дали партньора ви уважава вашите нужди и чувства и дали искате да продължите тази връзка.

Много често обаче, ревността не е димящ огън, а взривоопасна граната. Важно е да я обезвредите, преди да причини щети на всички участници. За щастие, с правилните инструменти можете да се справите. В мобилното приложение АНИМА, има категория наречена –  Взаимоотношения, упражненията в тази категория могат да помогнат за справяне с чувството на ревност и с други емоционални състояния, които биха могли да развалят комфорта на живота ви!

Не можем да отречем, че всички имаме вредни навици, но имаме и такива които не знаем, че са лоши и тайно и трайно прекъсват нишката на щастието ни и здравословните отношения със света около нас. Също така, тези вредни навици могат да повлияят на нашето здраве по много лош начин не само в краткосрочен план, но и в дългосрочна перспектива.

  Има много навици, за които знаем, че са лоши за нас, докато има много, които дори не знаем, че са лоши, но навреждат на здравето ни. Ето няколко от тях, които всяват ужасен хаос в живота ни, а е и добре незабавно да спрем да ги следваме и да направим живота си по-позитивен, по-здрав и по-щастлив. 

 

Недостатъчен сън

 Често хората пренебрегват потребността от достатъчно количество и качество на съня. Истината е, че честото недоспиване носи след себе си редица вреди, не само за здравето ни, а и за изпълнение на задачите ни поради трудната фиксацията на вниманието на следващият ден. Ако спите по-малко от шест часа за дълъг период от време, има големи шансове да отслабите имунитета си и други телесни процеси. Когато имунитетът ви е слаб, е слаба и способността на тялото ви да произвежда борци с микроби, което го прави по-податливо на инфекции и заболявания. Способността на тялото ни да се бори с тях също е силно засегната. Затова се препоръчва човек да спи поне 7 до 8 часа всеки ден, това е от съществено значение за поддържане на добро здраве. 

Ново изследване показва, че химична реакция в мозъка кара хората, които не си доспиват, да ядат повече, при това най-вече нездравословни храни.

Недоспиването може да се изрази в излишни килограми, и въпреки диетите – в затлъстяване. Системното недоспиване води до постепенно повишаване на кръвното налягане, не е изключено и развитие на диабет. Причината за тази тежка последица е продуцирането на повече инсулин при хронично недоспиване, тъй като глюкозата в кръвта се повишава поради невъзможността да бъде добре усвоена. Натрупаният излишен инсулин причинява натрупване на мазнини, човек напълнява и е изложен на сериозен риск от хипертония. Недоспиването нарушава и глюкозния толеранс, което си е сериозна предпоставка за диабет. 

Кожата повяхва и губи свежестта си, очите не светят, косата цъфти. Животът на хората, които не си доспиват, намалява поне с десет години.

 

Негативните мисли

 

Истината е, че негативното мислене води към живот, който е едновременно посредствен и не носи удовлетворение. Ако искате да използвате напълно потенциала си, трябва да излезете от затвора на негативното мислене, в който сами сте се вкарали. Ако искате да промените обстоятелствата около вас, трябва да промените начина, по който мислите. Колкото повече позволяваме на негативните мисли да ни завладеят, толкова повече негативността се прокрадва в душата ни и позволява на песимизма да се превръща в част от нас. 

 

Лъжа

Колкото по-откровен е човек с хората около себе си, толкова по-здрав и щастлив е той. Това не е просто моралистко твърдение, а напротив – научно доказан факт от водещи специалисти по света.

Нещо повече – стресът от лъгането намалява броя на белите кръвни телца в тялото, което впоследствие става причина за главоболие, болки в кръста, дисменорея и репродуктивни проблеми. Когато човек лъже, неговото здраве се влошава. Основната причина за това е, че се отделя кортизол, известен също и като хормона на стреса, при който човек се напряга и се наблюдава покачване на кръвното налягане, учестяване на пулса и безпокойство.

 

Липса на  секс

Когато не правите секс няколко дни и дори месеци, вие се лишавате от всички предимствата, които носи  той. Ниското либидо може да се дължи на различни причини като работа и стрес, но престоят толкова дълго може да означава, че нещо не е наред със здравето ви. Това може да включва недостатъчно активна щитовидна жлеза, хормонален дисбаланс или дори високо кръвно налягане. По време на оргазъм, кръвта се превръща в един хормонален коктейл, който подмладява всички клетки на тялото. Резултатът е намаляване на вредните ефекти от външната среда върху организма ви. Ендорфините, които се отделят в процеса на секс, са близо до състояние на еуфория. Това пък допринася за отпускане на тялото. Хормонът окситоцин, който се освобождава по време на оргазъм, причинява сънливост, което пък прави съня ви много по-дълбок и качествен. Няма как да не се съгласите, че сънят след секс е много по-сладък и по-приятен, което пък означава, че на сутринта ще се чувствате отпочинали и щастливи.

Също така сексът стимулира регенеративните процеси и активира производството на колаген. 

 

Да останеш в нездравословна връзка

Ако смятате, че връзката ви,  не ви носи щастие, имате причина да се замислите дали да продължитеимате, най-добре е да излезете от нея. Когато останете във връзка, която не е толкова възнаграждаваща, колкото очаквате да бъде, вие вреди на здравето си повече, отколкото си мислите. Това ви причинява стрес и това може да има много въздействия върху тялото ви, като например понижен имунитет и високо кръвно налягане. 

 

Очакванията от другите

Претенциите, изискванията и очакванията от другите, са сигурен начин за фрустрация. Това е защото никога няма как да се случи, другите да отговарят на сто процента на нашите очаквания .

Ако нямаш високи очаквания, няма да се разочароваш!

В мобилното приложение Анима, има записи, които могат да ви помогнат да се освободите от вредни навици, също така има записи с които можете  да работите с емоциите си в посока комфортен живот!

 

 

Изпитвали ли сте някога внезапен прилив на непреодолимо безпокойство и страх? А, може би някой ваш близък се е чувствал така, а на вас ви е било трудно да разберете какво точно му се случва. Добре е да знаете за пристъпите на паника, включително за симптомите и лечението, за да сте полезни в такива ситуации, защото някои от нашите страхове  се формират тогава,  когато  ни липсва достатъчно информация,  в такива случаи нашият мозъка започва да търси рационален отговор за случващото се и започва да режисира сценарии, които в повечето случай са негативни. 

В такива случаи тялото реагира на тези мисли, защото мозъка не може да разпознае истинската от лъжливата информация за опасност и така се зараждат симптомите, защото сигналите за опасност се изпращат от мозъка на цялото тяло и то реагира.

Колкото по-добре разбираш какво точно се случва по време на паник атака, толкова по-лесно е да спреш да  се страхуваш от нея, да намалиш влиянието й върху себе си и да увеличиш качеството на жовота си. Хората са склонни да преувеличават, когато им липсва информация и да си съчиняват собствени негативни сценарии или да обличат в мистерия това, което не разбират.

Първо трябва да отбележим, че страхът и паниката са полезни еволюционни защитни системи, които ни предпазват, като ни сигнализират когато около нас има опасност, но  в  случай че не съществува такава, а в същия момент тревожността е много силна, е налице пристъп на паническа атака.

 

Какво всъщност представлява паник атака?

 

Симптомите на пристъпа са внезапен, силен страх или дискомфорт, ускорен пулс, учестено дишане и въпреки учестеното дишане,  човек има усещане за задух.  Това е защото дишането се учестява и вдишания въздух е точно толкова малко, колкото е и издишания такъв.

Понякога в пристъп на паника е възможно човек да се почувства рязко зле, сякаш му се вие свят и го обливат топли или студени вълни. Често настъпва и чувството за изтръпване на крайниците, силна болка или дискомфорт в гърдите. Когато преминава през паническа атака, човек има чувството, че е изгубил напълно контрол над ситуацията, а всички тези физически симптоми, които усеща в тялото си, го карат да изпитва силен страх, и усещане, че нещо много лошо ще се случи. 

Тези симптоми карат хората, преживяващи паник атака, погрешно да вярват, и да се страхуват, че преживяват сърдечен пристъп инсулт или инфаркт или че умират. 

 

За това е много важно да отбележим,  въпреки че паник атаките безспорно са изключително неприятни и могат да бъдат много плашещи, сами по себе си, те не са опасни и не застрашават живота на човек. По-скоро са защитен механизъм, който освобождава на порции натрупаното напрежение, понякога дори точно в тези моменти, когато човек има възможност да си почива.

 

Сигурно се чудиш какво причинява паник атаките и как човек би могъл да ги избягва.  

 

Паническите пристъпи могат да се появят неочаквано по време на спокойно или тревожно състояние, което ги прави непредсказуеми. Обикновено, паническата атака достига своя пик за около десет минути или по-малко, след което започва да отшумява. Може да се появи еднократно, въпреки че много хора изпитват повторни епизоди. 

Повтарящите се панически атаки често се предизвикват от такава ситуация, която причинява стрес  или е предизвикала паническа атака в миналото. Възможно е да се случи, например, когато човек преминава през много оживена улица, намира се в превозно средство  или пък просто се намира на мястото, на което последно е получил паник атака. Обикновено ситуациите, които причиняват паника са тези, при които човек се чувства застрашен и неспособен да се измъкне лесно от средата, в която се намира, което задейства реакцията на организма за “борба или бягство”. 

 

Често в състоянието на паник атака се случва, човек да изпита деперсонализация и дереализация, това са усещания, които нагнетяват още повече тревожност, тъй като са необясними, странни, и човека който ги изпитва започва да се страхува за психическото си здраве, един от големите страхове в тези моменти, е страха на човек да не полудее, имате ли този страх, това е сигурен симптом, че имате паническа атака.

В тези моменти, човек се чувства много объркан, има усещането, че сякаш всичко се случва като на сън или пък е в сцена на филм, над която той самият няма контрол. Възможно е зрението да се замъгли, да се намали периферното зрение и това да доведе до така нареченото “тунелно зрение”. 

 

Това объркващо изживяване, заедно с внезапния силен страх от съпровождащите физически симптоми,  блокира разума и пречи на съзнанието да намери механизъм за справяне с моментната ситуация. Човек се чувства неспособен да се измъкне от ситуацията и да намали внезапно настъпилия страх. Получава се ефектът на снежната топка – ситуацията бързо се променя, а загубата на контрол причинява още повече страх.

 Една паник атака може да продължи само няколко минути, но ефектите от преживяването могат да оставят траен отпечатък върху емоционалното състояние на човек. Споменът за силния страх и ужас, които човек изпитва по време на паник атаката, може да повлияе негативно върху самочувствието му и да причини сериозни смущения в ежедневието и начина му на живот. Възможно е тревожността да се засили и човек да е напрегнат дори и между пристъпите на паника. Това напрежение произтича от страха от бъдещи панически атаки, или така наречения “страх от страха”. 

 

Добрата новина е, че независимо от силата им, паническите атаки са лечими, диагнозата се нарича паническо разстройство, а за адекватна професионална помощ е необходима консултация с клиничен психолог или психиатър.

 

Екипа на Анима създаде Анима аудио терапия за справяне с Паническите пристъпи, която ще ти бъде от помощ независимо дали избираш да се справиш сам или с помощта на специалист.

В терапевтичната серия, упражненията  имат  последователност, а условието е, да се изпълняват всеки ден, докато имаш усещането, че пристъпите могат да се върнат. 

За да усетиш ползата от тези практически упражнения  е необходимо да ги правиш, а не само да ги слушаш, упражненията следват специфична логика и имат за цел да ти помогнат да се справиш с тези състояния, но важното е да изпълняваш инструкциите, а не само да слушаш записа.

С практикуването на  упражненията, ще усетиш, как симптомите на паника постепенно  намаляват и как се възвръщат увереността ти и комфорта ти на живот. 

 

Тревожните разстройства се различават от нормалното чувство на нервност или безпокойство и включват прекомерен страх, който обикновено е ирационален. Най-често тревожното разстройство и чувството на тревожност не изчезва, а се влошава с времето.

Повечето хора са преживели ситуации в които са се чувствали претоварени от работа, лични проблеми или може би дори са изживели кризисни моменти. Тези ситуации могат да доведат до стрес или безпокойство, а почти всеки изпитва такива чувства в даден момент от живота си. 

Тревожността е нормална емоция, но когато е непрекъсната, това може да засегне индивида емоционално, както и физически, дори да причини сериозни здравословни проблеми.

Какво е тревожността ?

Докато нормалният стрес може да накара индивида да се страхува от опасен обект, животно или ситуация, човек с тревожност изпитва страх и избягва обекти или ситуации, които представляват малка или никаква опасност. Тревожните разстройства се различават от нормалното чувство на нервност или безпокойство и включват прекомерен страх, който обикновено е ирационален.

Видове тревожни разстройства

За хората с тревожно разстройство, чувството на тревожност не изчезва, а се влошава с времето. Симптомите могат да попречат на ежедневните дейности като продуктивност на работа, училище и взаимоотношения. Има множество категории тревожни разстройства, включително генерализирано тревожно разстройство, паническо разстройство и различни разстройства, свързани с фобии. Всеки тип идва със свои собствени уникални страхове и симптоми.

Генерализирано тревожно разстройство

Хората с генерализирано тревожно разстройство проявяват екстремна тревожност, която се появява почти ежедневно в продължение на най-малко 6 месеца. Тревожността може да бъде предизвикана от  различни сфери, социални взаимодействия и обстоятелства от ежедневния живот. Генерализираното тревожно разстройство може да причини значителни трудности в социалните взаимодействия, училище и работа.

Симптомите на генерализирано тревожно разстройство включват:

• Контрол и чувство на безпокойство
• Лесно изтощение, физическо и психическо
• Избухливост или раздразнителност
• Болки в мускулите 
• Трудност при концентриране
• Проблеми със съня

Социално тревожно разстройство

Хората със социално тревожно разстройство имат общ силен страх от социални ситуации, в които могат да се засрамят. Те се тревожат, че действията, свързани с тяхната тревожност, ще бъдат гледани негативно от другите, което ги кара да се чувстват неудобно. Тази загриженост, често кара хората със социална тревожност да избягват обществени места или социални събития.

Хората със социално тревожно разстройство могат да изпитват страх от следното:

• Затворени пространства
• Широки открити пространства
• Публичен транспорт
• Да бъдат на многолюдни места
• Да остават сами в дома си

Обсесивно – компулсивното разстройство

Хората с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) може да имат загриженост или психично лично задължение към определена задача. Тези натрапчиви мисли и пориви, или повтарящи се поведения, обикновено са извън контрола на индивида и засягат неговата работа, училище и взаимоотношения. Обсесивно-компулсивното разстройство не е същото като да имате нервни навици като гризане на нокти. Обсесия е например, когато човек мисли, че ще бъде изложен на риск от нараняване, ако не облича дрехите си в определен ред всяка сутрин. такива компулсивни навици могат да включват завъртане на ключалката на вратата няколко пъти или превключване на ключа на осветлението определен брой пъти, всеки път.

Тези симптоми могат да включват:

• Необходимост от перфектен ред
• Страх от загуба на нещо
• Страх от микроби или болест
• Страх от нараняване на себе си или на другите
• Прекомерно почистване на част от тялото
• Многократно броене на предмети и проверка на неща като проверка на ключалките на вратите или дали са изключени електрическите  уреди

Посттравматично разстройство

Посттравматичното стресово разстройство е сериозно и потенциално неработоспособно състояние, което може да възникне при лица, които са преживели или са били свидетели на травматични събития. Някои примери за тези травматични събития включват:

• Природно бедствие
• война
• Сериозен инцидент
• Терористичен инцидент
• Внезапна смърт на любим човек
• Нападение или изнасилване

Повечето хора, които преживяват тези ситуации, се възстановяват от тях въпреки това, но хората с това разстройство продължават да бъдат силно засегнати от депресия и тревожност в продължение на месеци или дори години след събитието.

Симптомите могат да включват:

• Лесно се стряскаш или се плашиш
• Често преживяваш травматичното събитие
• Избягваш  места, дейности или хора, които  напомнят за травматично събитие
• Имаш безнадеждни мисли за бъдещето
• Чести кошмари от травматични събития
• Проблеми със съня и концентрацията
• Раздразнителност, гневни изблици и агресивно поведение

 

Паническо разстройство

Хората с паническо разстройство преживяват внезапни и повтарящи се панически атаки, които обикновено продължават няколко минути или повече. Паник атаките се случват от страх за загуба на контрол, дори когато няма реална опасност от това. Физическото усещане, което пациентите имат  от  паническата атака се сравнява с усещането за сърдечен удар.

Хората с паническо разстройство често се опитват да предотвратят бъдещи пристъпи на тревожност, като избягват места, ситуации или поведение, които свързват с пристъпите на паника. Човек с паническо разстройство може да се обезсърчи, защото не може да изпълнява обичайните си ежедневни действия като ходене на работа, пътуване до магазин за хранителни стоки или дори шофиране. Лечението може да помогне на хората  да спрат паническата атака или да я преживяват по-леко.

Симптомите на тревожност при паническо разстройство могат да включват:

• Треперене или тремор
• Усещане за неизбежна гибел
• Усещане за извън контрол
• Недостиг на въздух, чувство на задушаване
• Ускорен сърдечен ритъм и изпотяване

Специфични фобии

Фобията е силен страх или отвращение към конкретни обекти или обстоятелства . Въпреки че някои ситуации могат да обяснят ирационалните страхове, индивид със специфично фобийно тревожно разстройство има ниво на страх, което не съответства на действителната опасност, причинена от ситуацията или обекта.

Симптомите на специфични фобии могат да включват:

• Ирационално или прекомерно безпокойство за предмет или ситуация, от която се страхува
• Избягване на опасен обект или ситуация
• Силно безпокойство при изпадане в опасна ситуация
• Недостиг на въздух
• Изпотяване и повишена сърдечна честота

Честите фобии включват страх от полет със самолет, височини, специфични животни, гледка на кръв или звук от изстрели.

Дългосрочни тревожни разстройства

Други видове тревожни разстройства се развиват и остават с индивида за дълъг период от време. Много от дългосрочните видове тревожност започват в детството и продължават в зряла възраст.

Примери за дългосрочни тревожни разстройства включват:

• Агорафобия – страх от пристъп на паника на обществено място, където бягството би било неудобно или трудно.
• Тревожност поради общо медицинско състояние – обикновено се развива във връзка със заболявания 
• Генерализирано тревожно разстройство
• Обсесивно-компулсивното разстройство
• Паническо разстройство
• Посттравматично стресово разстройство 
• Социална фобия, наричана още социално тревожно разстройство
• Специфични фобии

Причини за тревожни разстройства

Тревожните разстройства могат да бъдат предизвикани от житейски опит, като травматични събития, но генетичната обремененост, също може да бъде фактор. За някои хора тревожността може да е свързана с основни здравословни проблеми.

За някои хора тревожността може да бъде свързана с основен здравословен проблем като сърдечни заболявания, диабет, злоупотреба с наркотици , синдром на раздразнените черва, отказ от алкохол или наркотици и проблеми с щитовидната жлеза.

Въпреки че има много връзки с тревожността, изследователите не знаят точно какво причинява разстройството при индивид. Подобно на много форми на психично заболяване, те се разклоняват от комбинация от химически промени в мозъка, както и стрес от околната среда и генетика.

Симптоми на тревожни разстройства

Лице, което страда от тревожни разстройства, ще изпита учестено сърцебиене и дишане,  изпотяване, стягане в гърдите, трудност  да си поеме дъх. Съществува биологична верижна реакция, която възниква, когато се сблъскаме със стресово събитие или потенциални стресови фактори.

Други физически симптоми включват:

• Световъртеж
• Главоболие
• Безсъние
• Стомашно-чревни проблеми
• умора
• Мускулна треска
• Често уриниране

Психологическите симптоми на тревожност включват:

• Чувство на безпокойство и раздразнителност
• Чувство на напрежение или срам
• Ирационални чувства на страх
• Изпитване на натрапчиви мисли

Статистика на тревожните разстройства

    Според Световната здравна организация 1 от 13 души по света страда от тревожност.Тревожните разстройства са най-честите психични разстройства в света, като най-често срещаните видове тревожни разстройства са специфична фобия и социална фобия. Тревожните разстройства засягат 40 милиона възрастни на възраст 18 и повече години, или около 18% от населението всяка година.

Паническото разстройство е по-разпространено при жените, отколкото при мъжете и често се появява в късните тийнейджърски или ранните години на зряла възраст. Приблизително 7,7 милиона души на възраст 18 и повече години страдат от посттравматично стресово разстройство.

Наличната статистика за тревожност ни казва, че само около една трета от страдащите от тревожни разстройства търсят професионално лечение на тревожност , въпреки че разстройствата са категорично лечими.

Кой е изложен на риск от развитие на тревожно разстройство?

Както генетичните, така и факторите на средата допринасят за риска от развитие на тревожно разстройство. Рисковите фактори могат да варират от един тип тревожно разстройство до друг, въпреки че има някои общи рискови фактори за тревожни разстройства, те включват:

• Срамежливост в детството
• Психични заболявания при биологични роднини
• Травми или излагане на стресови събития
• Медицински или физически състояния като проблеми с щитовидната жлеза или сърдечни аритмии
• Употреба или злоупотреба с наркотици или алкохол

Тревожните разстройства засягат близо 40 милиона възрастни всяка година, но тези състояния са лечими. Научете за видовете, причините и симптомите на тревожните разстройства. Ако вие или близък човек се нуждаете от помощ или помощ при лечението, можете да потърсите професионална помощ при психолог или психиатър. 

“Колкото по-малко очаквате от другите,  толкова по-щастливи ще сте!”

Какво е щастие?

Предпоставен хоризонт,  хипотетичен конструкт или въздух под налягане? Обикновено, психолозите пишат статии за него, поетите го увековечават в своите произведения, а децата го намират във фунийка сладолед.

Според уикипедия, щастието е текущото преживяване на усещане за емоции като удоволствие или радост.

Даниел Канеман дефинира щастието като „ това, което преживявам тук и сега “.

Соня Любомирски описва щастието като „ изживяване на радост, задоволство или положително благополучие, съчетано с чувството, че животът на човек е добър, смислен и струващ. “ 

 

​​​​А какво всъщност е щастието?

 

Щастието е наелектризиращо и неуловимо състояние. Философи, теолози, психолози и дори икономисти отдавна се стремят да го дефинират.  Нещо повече от просто положително настроение, щастието е състояние на благополучие, което включва добър живот, с чувство за смисъл и дълбоко задоволство.

Чувството на радост има и своите предимства за здравето. Все повече изследвания показват също, че щастието може да подобри физическото здраве, чувствата на позитивност и удовлетворение изглежда са от полза за сърдечно-съдовата система, имунната система, нивата на възпаление и кръвното налягане. Щастието дори е свързано с по-дълъг живот, както и с по-високо качество на живот и благополучие.

 

Понякога мислили ли сте, че щастието ви зависи от някои предпоставки? Съществуват много митове за щастието, те възпрепятстват истинското щастие, не ви позволяват да бъдете щастлив човек или да осъзнаете, че сте щастлив човек. 

 

Ето някои от най-често срещаните митове за човешкото щастие, от които е добре да се избавим:

 

 “Ще бъда щастлив, ако…”

 

  Постоянното очакване да сме щастливи, когато нещо, което сме си наумили да се случи, ни пречи да се насладим на момента, пречи ни да сме тук и сега и да усетим приятните моменти, които ни се случват.

Например: Някой смята, че ще бъде щастлив след като завърши образованието си, друг смята, че новата работа ще му донесе радост, някои дори планират своето щастие, започвайки от понеделник или от първия ден на новата година.

Причините щастието още да не “идва” не е в това, че времето още не е настъпило, а че сте в състояние на очакване.

Истината е, че щастието не зависи от времето и този мит може безопасно да бъде изключен от живота ви. Разберете, че в настоящето,  “тук и сега” сте щастлив човек, който просто не го забелязва или не желае да го забележи.

 

“Ще бъда щастлив, ако съм богат”

 

 Щастието не зависи от финансовата стабилност, факт е, че финансово обезпеченият човек има повече възможности, но от това не зависи щастието! Истински щастливи са хората, които са успешни, които са постигнали нещо сами. Защото, щастието е предпоставен хоризонт на очакване, който ние достигайки изпитваме удовлетворение.

 

 ”Щастието ми, не зависи само от мен ” 

 

Щастието трябва да бъде вътрешно чувство, състояние на душата.

Ако сте нещастни дълбоко вътре в себе си, тогава временното чувство на щастие от външни обстоятелства, може да ви прави само временно щастливи. Затова работете върху себе си и престанете да мислите, че обстоятелства и хората ви пречат да бъдете щастливи.

 

“ Ще бъда щастлив, ако имам спокойствие”

  Всеки ден хората се борят със стрес, проблеми, страхове и тревоги, често се заблуждават, че колкото по-малко проблеми имат, ще станат щастливи. За съжаление няма как да си решим всичките проблеми и те да не съществуват, но можем да променим отношението си към тях. За целта – разглеждайте проблема като временно събитие, мечтайте по-често, запишете своите цели и концентрирайте вниманието си само върху тях. Намерете това, което е наистина важно за вас и това, което ви носи чувство на радост, свобода и удовлетворение. 

 

”Щастливи сме, когато правим другите щастливи!”

В основата на човека стои алтруистичното желание да не сме егоисти и да бъдем щедри. Звучи прекрасно на думи, но тук има едно опасно минно поле, ако превърнем даването на другите в начин да извличаме лично щастие създаваме една особена зависимост. В крайна сметка, ако не направим другите щастливи с нашето „даване”, което се случва доста често, нашата радост се стопява за секунди. 

”Щастието ни, е цел номер едно!”

Ако живеем, за да постигнем това състояние на безметежно щастие, за което имаме предварително изградена представа, рискуваме да си навлечем голяма доза разочарование. Всъщност много често когато хората са наистина щастливи, те дори не си губят времето да дават конкретно название на състоянието си, защото това не е важно в този момент. Това е момента, в който сме твърде  заети да го изживеем. И точно това е разковничето. Има много начини да бъдем щастливи, но едно е сигурно – щастието идва не когато го преследваме, а когато му позволим да се случи!

Щастието не е универсално за всички, всеки от нас има различно разбиране за това какво е щастието. И точно това е прекрасно! Няма по-хубаво нещо от това сърцето на всеки от нас да вибрира на честотите на радостта.